Нобелова награда: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м т. е. --> т.е.; козметични промени
м унифициране - т. н. --> т.н.
Ред 52:
{{цитат|Цялото мое движимо и недвижимо имущество трябва да се обърне от изпълнителите в ликвидни ценности, и събраните по този начин средства, да бъдат съхранявани в надеждна банка. Приходите от инвестициите трябва да принадлежат на фонд, които ежегодно ще ги разпределя под формата на награди на тези, които в течение на предходната година са имали най-голям принос към човечеството... Посочените проценти трябва да бъдат разделени на пет равни части, които се предназначават така: една част – на този, който направи най-важното откритие или изобретение в областта на физиката, друга – на този, който направи най-важното откритие или подобрение в областта на химията, трета – на този, които направи най-важното откритие в областта на физиологията или медицината, четвърта – на този, който създаде най-забележителното литературно произведение с идеалистична насоченост, пета – на този, който допринесе най-много за единството на народите, за премахване на робството или за намаляването на числеността на съществуващите армии и съдейства за провеждането на мирни конгреси... Моето специално желание се заключава в това, при присъждането на наградите да не се взема под внимание националността на кандидатите}}
 
В завещанието пише, че изпълнители на последната воля на Алфред Нобел трябва да бъдат неговият секретар Рагнар Сулман и адвокатът от [[Стокхолм]] Рудолф Лилеквист. Отначало то е възприето скептично и предизвиква най-противоречиви коментари <ref name="Нобеловата фондация"/>. Кралят на Швеция го нарича „национален предател“ <ref name="Алфред Нобел и Митаг-Лефлер"/>. В шведската преса се изказват мнения, че присъждането на тези награди може да доведе до корупция. Шведските националисти обвиняват космополитния Алфред Нобел за това, че наградата трябва да се присъжда без оглед на националност, вероизповедание и т. н. Правят се опити за унищожение на завещанието от страна на най-близките хора на Нобел – неговите племенници, синовете на братята му. Изобретателят никога не е имал семейство и неговите наследници са неприятно изненадани и силно засегнати от решението на техния богат чичо как да се разпореди със състоянието си. Двамата изпълнители на завещанието се принуждават да водят съдебните дела с наследниците, които продължават дълго време. Съдиите в шведския град Карлскуга се оказват по-благосклонно настроени към признаването на завещанието. Рагнар Сулман води разговори поотделно с наследниците и накрая успява да склони Емануел Нобел, сина на Лудвиг, който единствен е останал в [[Русия]], за да управлява предприятието в [[Баку]], да се откаже от своя дял. Емануел убеждава братовчедите си и най-накрая всички се съгласяват да се откажат от претенциите върху наследството на чичо си срещу минимална компенсация (около 6% от всички активи), съставяща 2 милиона шведски крони със съвременна покупателна стойност около 6 милиона долара.<ref name="Нобеловата фондация"/><br>
Едва на [[26 април]] [[1897]] г. завещанието е утвърдено от норвежкия [[Стортинг]] (''Голямо събрание'').<ref name="Levinovitz13-25">{{cite book|author=Levinovitz, Agneta Wallin|year=2001|pages=13 – 25|authorlink=#Levinovitz69}}</ref>