Нощви: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м унифициране - т. н. --> т.н.; козметични промени
Ред 1:
[[Файл:Noshtvi.jpg|мини|Традиционни нощви]]
[[Файл:Noshtvi with dough.jpg|мини|Нощви със замесено тесто]]
'''Но&#768;щвиНо̀щви'''<ref>{{Български етимологичен речник|4|696}}</ref> (нъ&#768;щвинъ̀щви, нъ&#768;чванъ̀чва, нощова&#768;нощова̀) се нарича дървен съд, предназначен за замесване на тесто, неотменна част от бита и покъщнината на българите в миналото. Представлява заоблено дървено [[корито]], издълбано от цяло дърво. Дължината на нощвите е различна — от 80 - 90 см до над 1 м, ширината им е около 50 - 60 см, а дълбочината 15 - 40 см.
 
В българските народни вярвания на нощвите е отредено специално място. Според представите те трябва да бъдат изработени от [[бряст]], [[габър]] или друго дърво, за което се вярва, че има силата да прогонва злите сили. Нощвите се предават от баща на син; нови нощви се правят, когато някой от синовете се отдели от баща си и съгради собствен дом. Тогава се изработват нови нощви, които се прекадяват с [[тамян]], поставен върху [[ръжен]], ръсят се неначената вода и т. н. Докато не бъдат „осветени“ по този начин, на тях се гледа като на обикновено корито. Старите (бащините) нощви остават в бащината къща, която обикновено остава за най-малкия брат. Когато братя, които не живеят заедно, се събират по големи празници ([[Бъдни вечер]], [[Сирни заговезни]], [[Гергьовден]], [[Великден]] и т. н.), то тези събирания стават в „старата къща, при старите нощви“<ref>[[Димитър Маринов]]. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, стр. 189.</ref>.
 
Нощвите не бива да бъдат оставяни открити, трябва винаги да са похлупени с нещо (според вярването най-добре е с [[кръг (уред)|кръга]], на който се слага хляба) или обърнати с дъното нагоре. Също така изключително много се внимава някой да не стъпи в тях, както се внимава и да не бъдат прескачани от човек или животно, защото това ще донесе много беди на къщата.
Ред 9:
Нощвите участват в сватбените обичаи (обредът [[Засевки]]), родилните и погребалните обичаи, като в тях се месят предназначените за целта хлябове, което е придружено със специфичен за случая обред. В нощвите, отново със съпътстващите обреди, се месят и [[обреден хляб|обредните хлябове]] за различните празници.
 
Когато младата невеста влезе след сватбата в новата си къща, свекървата я отвежда при нощвите и ритуално и&#768;ѝ ги предава, а невестата им се покланя. Вярването в магическата им сила обуславя тяхното използване и в обредите и баянията срещу [[уроки]], уплаха, [[магия|магии]] и др.
 
Според народните вярвания [[костенурка]]та е произлязла от невеста, която не дочакала свекъра си от нивата и хапнала от хляба, който предварително опекла. От срам тя седнала върху кръга за хляб и се похлупила с нощвите, молейки Бог да я превърне в някаква животинка; той я превърнал в костенурка. Този мотив е широко разпространен и познат в различни варианти.