Отваря главното меню

Промени

5 байта изтрити ,  преди 1 година
м
унифициране - т. н. --> т.н.
 
== Птиците в митологията, религията и фолклора ==
Съжителството на човека с птиците, техните характерни физически особености и начинът им на живот, ги правят задължителен елемент практически във всички мито-религиозни системи в света, като им се приписват най-различни функции. В различните [[митология|митологични системи]] птиците могат да се изявяват като божества, герои, [[демиург|демиурзи]], [[шаман]]и, тотемни предци, ездитни животни на боговете и т. н. Освен реално съществуващите видове птици, в [[мит]]овете често присъстват и митични (фантастични) птици. Ткива са например [[Гаруда]] (в [[индийска митология|индуизма]] и др.), [[Анзуд]] (в [[Месопотамия]]), [[Симург]] (в [[иранската митология]]), [[Рух]] ([[арабска митология]]), [[Жар-птица]], [[Феникс]] и много други. В митопоетичното мислене птиците се явяват специални класификатори и символи на божествената същност, небето, слънцето, атмосферните явления (дъжд, гръм, вятър); плодородието, душата, предсказнията, връзката между космичните зони и т. н.
;Митологични класификатори
При изображенията на [[световно дърво|световното дърво]] или [[дърво на живота (митология)|дървото на живота]] птиците се разполагат на неговия връх. Обикновено за „Птица на световното дърво“ се избира най-царствената птица (най-често [[орел]] или друга хищна птица); по-рядко е обобщен образ на птица, която понякога притежава фантастични черти. Тази птица на върха на дървото обозначава небето, горния (божествен) свят и в този смисъл е противопоставена на съществото-класификатор на долния, подземен (демоничен) свят, намиращо се в корените на дървото (обикновено това е [[влечуго]], [[риба]] или някакво чудовище). Типичен пример за това противопоставяне е световното дърво в [[скандинавската митология]] – [[ясен]]ът [[Игдрасил]], на чийто връх е [[ястреб]]ът ''Вердфьолнир'', а в корените му – [[дракон]]ът ([[змия]]та) ''Нидхьог''. Срещани са и изображения на световното дърво с две птици на върха му – отляво и отдясно. Тези птици се съотнасят със слънцето и луната, допълвайки космологическия модел, а в ритуален план носят идеята за плодородие и благополучие. Обикновено птицата на световното дърво (по-специално орела) се съотнася с бога-гръмовержец в различните традиции: [[Зевс]], [[Юпитер (бог)|Юпитер]], [[Индра]], [[Перкунас]] и др.
;Демиург и културен герой
В редица митологични системи (главно тихоокеански, азиатски и американски) птиците се проявяват като демиурзи и/или [[културен герой|културни герои]]. Те действат сами или по волята на божество. В тези случаи птиците създават земната твърд, добиват блага (огън и др.), основават културни традиции и т. н. Създатели на земната суша в тези вярвания са най-често различни водоплаващи птици – различни видове [[патици]], [[гмурци]] и др. – разпространен е мотивът за гмуркането на птицата в световния океан и изваждането от дъното му на парче тиня или глина, от което възниква земната твърд. Според мит от [[Полинезия]], [[Хаваи|Хавайските острови]] се появяват от яйце, снесено във водата от божество-птица, а сред Тихоокеанските острови е разпространен мотива за птица, изпратена от божеството, която оплодява дърво или камък, вследствие на което възникват живите същества. Сред някои северноамерикански индианци е известен сюжетът за получаването на огъня от гарвана; според тях слънцето и светлината също дължат появата си на действията на гарвана или орела.
;Тотем
Широко разпространена е представата за птицата-предтеча, [[тотем]] на племето. Това може да се проследи в имената на отделни [[фратрия|фратрии]] в [[Северна Америка]], [[Австралия]] и др. При [[тлинкити]]те в Северна Америка има две фратрии – на вълка и на гарвана. В първата влизат родовете на орела и пингвина, във втората – тези на враната, гъската и бухала. В Австралия са известни фратриални обединения, носещи имената на Бялото и Черното какаду, Клиноопашатия орел, Гарвана и др. Там дори се наблюдава и полов тотемизъм – в племето курнаи мъжете са „[[орехче]]та“, а жените „[[коприварче]]та“; в племето вотджобалък мъжете са „[[прилепи]]“, а жените вид [[козодои]].
Образът на птицата нерядко се използва от митопоетичното мислене, за да изобрази човешка душа. Представата за душа-птица е разпространена в традициите на [[Древен Египет]], Месопотамия, [[Древна Гърция]], [[Китай]], а и в по-съвременни (при [[евенки]], [[алтайци]], якути, някои южноамерикански племена). Известна е и [[християнство|християнската]] представа за душата като [[гълъб]] (такава представа битува и сред [[хурони]]те в Северна Америка)
;Предсказания
Разпространени са вярванията, че по поведението и полета на птиците могат да се предскажат бъдещи събития. В [[Древен Рим]] съществува специален клас [[жрец]]и, т. нар [[авгур]]и, чието задължение е да гадаят бъдещето по полета и поведението на птиците. Тези вярвания са разпространени повсеместно. Българите вярват, че ако [[кокошка]] пропее като петел, това е знамение за смърт; когато чуят за пръв път [[кукувица]], гадаят дали ще има благополучие и т. н. Дори и днес са запазени подобни вярвания, свързани най-вече с предсказване на климатични промени.
;Свещени птици
Птиците са почитани и в по-развитите митологии. В тях те най-често са свещена птица на някое божество и/или негово проявление. В [[ацтекската митология]] свещената птица на [[Кетцалкоатъл]] е птицата [[кветзал]], бог [[Уицилопочтли]] е произлязъл от [[колибри]]; в Древен Египет [[ибис]]ът е птица на [[Тот]], [[сокол]]ът на [[Хор (бог)|Хор]], [[Монту]] и т. н., [[кани (птици)|канята]] на [[Мут]] и др.; в Древна Гърция орелът е птица на Зевс (той се появява и под облика на [[лебед]]); в Древен Рим орелът е птица на Юпитер, гъската на [[Юнона]], [[кълвач]]ът пък е горският бог Пик (Пикус).
 
== Вижте също ==