Тома Аквински: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 6x тире-числа, 5x тире, 3x нов ред, 2x кавички, URL, интервал (ползвайки Advisor)
м унифициране - т. н. --> т.н.; козметични промени
Ред 30:
 
== Биография ==
[[Файл:Benozzo Gozzoli 004a.jpg|230px|мини|вляволяво|''Триумф на Свети Тома'', [[1468]] – [[1484]]<br>показва светеца с [[Аристотел]](ляво) и [[Платон]] (дясно) и надвития [[Авероес]] в краката на Тома]]
Свети Тома произхожда от високопоставен благороднически род на барони от [[Сицилианско кралство|кралство Сицилия]]. Роден в Рокасека през [[1225]], в Аквино окръг на Кралство Сицилия (дн. област [[Лацио]], [[Италия]]). Син на лангобардския благородник Ландолфо и Теодора. Неговият чичо е игумен в бенедиктинско [[абатство Монте Касино]]. Докато останалата част от синовете на семейството преследват военни кариери, предназначена за Тома съдба е да наследи своя чичо в абатството.
 
Ред 45:
 
=== Алберт Велики, Париж, Кьолн и учение ===
[[Файл:Glaspalast München 1896 093.jpg|250px|мини|вляволяво|Пластика на [[Алберт Велики|Албертус Магнус]]{{Br}}Фердинанд вон Мюлер, [[Мюнхен]], [[1896]]]]
През 1244,Тома с помощта на майка си избягва от семейния си дом и заминава първо за Неапол и след това в Рим за да се срещне с Йоханес фон Вилдершаусен, главният магистър на Доминиканския орден. След краткотрайни престои в Неапол и в Рим,, през [[1245]], Тома е изпратен да учи във Факултета по изкуствата в [[Парижки университет|университета в Париж]], В същата година в Париж започва преподавателската си дейност Свети [[Алберт Велики]], немски философ и теолог, който прави опит да примири християнството с учението на Аристотел.
 
Ред 71:
 
== Значение и наследство ==
[[Файл:Aristotle in Nuremberg Chronicle.jpg|230px|мини|вляволяво|Портрет на [[Аристотел]] в текста [[Нюрнбергски хроники]], най-ранната графична представа за него в европейски текст]]
[[FileФайл:Tommaso - Super Physicam Aristotelis, 1595 - 4733624.tif|thumbмини|''Super Physicam Aristotelis'', 1595]]
Свети Тома Аквински е един от най-изтъкнатите представители на [[схоластика|схоластичната]] философия. Той разглежда различни аспекти на философията на епохата като въпроса за отношението между вяра и разум, тезите за душата, въпросите за авторитета на религията и на теологията, която подчинява всяка друга област на познанието. Въпреки това той никога не се е възприема сам като философ и критикува философите, които той оприличава на езичници, които винаги ''попадали кратко на вярна и точна мъдрост, за да се намерят в християнското откровение''. Тези основни моменти в неговата философска система се доразвиват от неговите последователи, но с бавния упадък на схоластиката постепенно се загубва и Томизмът.
 
Ред 92:
Според Тома Аквински съществуването на Бог е положение, следователно, се нуждае от доказване и може да бъде разумно доказано, като се следва естественият път на човешкото познание. Затова доказателствата за Божието битие изхождат от опита. Тези доказателства са пет:
 
а. От движението: Всяко движение предполага някакъв външен двигател. Този двигател на свой ред би трябвало да е задвижван от друг и т. н. Ала безкрайната поредица от задвижвани двигатели е абсурдна. Нужно е, следователно, да приемем някакъв пръв двигател и това е Бог.
 
б. От причинността: Всяко действие има своя причина. Редът на причините не може да е безкраен, защото всеки ред има начало. Отнемем ли първата причина, с това разрушаваме целия ред, а значи унищожаваме и последното следствие, което именно е и предметът на нашето разглеждане. Следователно има първа причина, която сама не е причинена – и тази причина е Бог.
Ред 151:
 
== Произведения ==
[[ImageФайл:Tommaso - Super libros de generatione et corruptione - 4733257 00007.tif|thumbмини|''Super libros de generatione et corruptione'']]
Тома Аквински е автор на около 80 труда, между които най-важните са:
* ''„Summa contra gentiles“'' („Сума против езичниците“ 1261 – 1264)