Тома Аквински: Разлика между версии

 

== Биография ==

Свети Тома произхожда от високопоставен благороднически род на барони от [[Сицилианско кралство|кралство Сицилия]]. Роден в Рокасека през [[1225]], в Аквино окръг на Кралство Сицилия (дн. област [[Лацио]], [[Италия]]). Син на лангобардския благородник Ландолфо и Теодора. Неговият чичо е игумен в бенедиктинско [[абатство Монте Касино]]. Докато останалата част от синовете на семейството преследват военни кариери, предназначена за Тома съдба е да наследи своя чичо в абатството.

 

 

=== Алберт Велики, Париж, Кьолн и учение ===

През 1244,Тома с помощта на майка си избягва от семейния си дом и заминава първо за Неапол и след това в Рим за да се срещне с Йоханес фон Вилдершаусен, главният магистър на Доминиканския орден. След краткотрайни престои в Неапол и в Рим,, през [[1245]], Тома е изпратен да учи във Факултета по изкуствата в [[Парижки университет|университета в Париж]], В същата година в Париж започва преподавателската си дейност Свети [[Алберт Велики]], немски философ и теолог, който прави опит да примири християнството с учението на Аристотел.

 

 

== Значение и наследство ==

Свети Тома Аквински е един от най-изтъкнатите представители на [[схоластика|схоластичната]] философия. Той разглежда различни аспекти на философията на епохата като въпроса за отношението между вяра и разум, тезите за душата, въпросите за авторитета на религията и на теологията, която подчинява всяка друга област на познанието. Въпреки това той никога не се е възприема сам като философ и критикува философите, които той оприличава на езичници, които винаги ''попадали кратко на вярна и точна мъдрост, за да се намерят в християнското откровение''. Тези основни моменти в неговата философска система се доразвиват от неговите последователи, но с бавния упадък на схоластиката постепенно се загубва и Томизмът.

 

Според Тома Аквински съществуването на Бог е положение, следователно, се нуждае от доказване и може да бъде разумно доказано, като се следва естественият път на човешкото познание. Затова доказателствата за Божието битие изхождат от опита. Тези доказателства са пет:

 

 

б. От причинността: Всяко действие има своя причина. Редът на причините не може да е безкраен, защото всеки ред има начало. Отнемем ли първата причина, с това разрушаваме целия ред, а значи унищожаваме и последното следствие, което именно е и предметът на нашето разглеждане. Следователно има първа причина, която сама не е причинена – и тази причина е Бог.

 

== Произведения ==

Тома Аквински е автор на около 80 труда, между които най-важните са:

* ''„Summa contra gentiles“'' („Сума против езичниците“ 1261 – 1264)