Шарл дьо Гол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
и „де Гол“ също |
м унифициране - т. н. --> т.н.; козметични промени |
||
Ред 27:
== Детство. Начало на кариерата ==
[[
Шарл дьо Гол е роден на [[22 ноември]] [[1890]] г. в град [[Лил]] ([[Франция]]) в аристократично семейство на [[Католицизъм|католици]]. Баща му – Анри дьо Гол е бил [[професор]] по [[философия]] и [[литература]] в [[йезуити|йезуитско]] училище, което оказва силно влияние на Шарл. Още от ранно детство той много обича да чете. Още от дете проявява огромен интерес към военното дело, затова не е изненада постъпването му в най-известната френска военна школа в Сен-Сир.
Ред 36:
== 1920-те години. Семейство ==
Дьо Гол е освободен чак след мира от [[11 ноември]] [[1918]] г. От [[1919]] до [[1921]] г. е в [[Полша]], където преподава военно дело, а през юли и август [[1920]] г. взима участие в полско-съветската война (1919 – 1921 г.) с чин [[майор]], а войските на [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистическа република]] тогава, по ирония на съдбата, командва неговият съкилийник от Първата световна – Тухачевски. След като отказва предложението за постоянно място в полската войска, той се връща в родината, където на 6 април 1921 се жени за Ивон Вандру. На 28 декември следващата година се ражда синът му Филип, кръстен на неговия командир и до голяма степен кумир – [[маршал]] [[Филип Петен]]. [[Капитан]] дьо Гол преподава в школата в Сен-Сир, а през [[1922]] е допуснат във Висшата военна академия. На [[15 май]] [[1924]] се ражда по-голямата му дъщеря Елизабет, а през [[1928]] г. – по-малката (и негова любимка) Ан, която страда от [[синдром на Даун]] (след смъртта
== Военен теоретик ==
Ред 54:
=== Освобождението на Франция ===
[[
На [[6 юни]] [[1944]] г. съюзническите войски осъществяват успешен десант в [[Нормандия]], с което откриват втория фронт в [[Европа]]. След като прекарва известно време на освободената територия, дьо Гол заминава за [[Вашингтон]] за среща с президента Рузвелт, като целта му продължава да е възвръщането на самостоятелността и величието на [[Франция]] (ключов израз в политическия речник на генерала). „Докато слушах американския президент, окончателно се убедих, че в деловите отношения между двете страни логиката и чувствата означават много малко в сравнение с реалната сила, че тук се цени този, който може да граби и да запази заграбеното; и че ако Франция иска да си възвърне предишното място в света, то тя трябва да разчита само на себе си“, пише дьо Гол. След като бойците от съпротивата начело с полковник Рол-Танги освобождават пътя към [[Париж]] за танковите войски на [[Филип дьо Отклок|генерал Льоклерк]] (един от най-приближените на дьо Гол), дьо Гол влиза тържествено в освободената столица. Много части от „Военните мемоари“ на генерала са посветени на грандиозното шествие през едни от най-свещените за французите места: „С всяка стъпка по едни от най-прославените места на света ми се струва, че отминалата слава се добавя към славата на днешния ден“. Самият Дьо Гол не се е смятал за политик само на своето време, не се е поставял под общ знаменател с такива фигури като Чърчил или Рузвелт, а е съзнавал своята мисия по-скоро в контекста на многовековната [[История на Франция|френска история]].
Ред 66:
== Връщане на власт ==
[[1957]] – [[1958]] са години на дълбока политическа криза в IV-та Република. Война в [[Алжир]] (която се пренася и на територията на съседен [[Тунис]]), безуспешни опити да се състави правителство и икономическа криза. Активизират се т.
На [[15 май]] [[1958]] г. информационните агенции разпространяват призива на дьо Гол:
{{цитат|…Ето вече 12 години, Франция се опитва да разреши проблеми, непосилни за партийния режим и върви към катастрофа. Преди време, в труден момент, страната ми се довери, за да я поведа към спасението. Днес, когато
Ако това изявление беше прозвучало преди година, в разгара на икономическата криза, то би се приело като подстрекателство за държавен преврат. Сега, пред реалната заплаха от преврат, на дьо Гол се надяват и центристите на Пфлимлен, и умерените социалисти на Ги Моле, и – преди всичко – алжирските бунтовници. Везните се накланят в полза на дьо Гол, след като бунтовниците за броени часове завладяват остров Корсика. Генерал дьо Гол твърдо апелира към метежниците да изпълняват заповедите на своето командване. На [[27 май]] „призрачното правителство“ на Пиер Пфлимлен подава оставка. Президентът Рене Коти, в обръщение към Националното събрание, предлага дьо Гол за министър-председател, както и за предоставянето на генерала на извънредни пълномощия, включително за промяна в Конституцията. На [[1 юни]] с огромно мнозинство от 329 гласа дьо Гол утвърден за министър-председател. Яростни противници срещу идването му на власт са радикалите на Мендес-Франс, левите социалисти (в това число бъдещият президент [[Франсоа Митеран]]) и комунистите, начало с Торез и Дюкло. Всички те настояват за безусловно спазване на демократическите основи на държавата, които дьо Гол смятал да промени в близко време.
== Конституционна реформа. Петата република ==
Само след два месеца – през август на бюрото на премиера вече е проектът за нова Конституция, която действа във Франция и днес. Пълномощията на парламента значително са ограничени, като е запазена принципната отговорност на правителството пред Националното събрание (то може да гласува вот на недоверие на правителството, но президентът, който назначава премиера, не е длъжен да внесе неговата кандидатура за утвърждаване от парламента). Президентът, съгласно чл.16, в случаите, когато „независимостта на Републиката, нейната териториална цялост или изпълнението на международните
На [[28 септември]] [[1958]] г. приключва дванадесетгодишната история на IV Република. Френският народ категорично подкрепя Конституцията с повече от 79% от гласовете. Това е пряк вот на доверие за генерала. Ако до този момент всички негови претенции, започвайки от [[1940]] г. като „Глава на свободните французи“, произхождат от неговото субективно „призвание“ или просто от тщеславието му, то резултатите от референдума са красноречиви: да, френският народ призна дьо Гол за свой лидер и му възлага цялата отговорност за излизането от кризата.
Ред 98:
В началото на своето управление, на 23 ноември 1959 г. дьо Гол изнася знаменитата си реч за „Европа от Атлантика до Урал“. В създаващия се политически съюз на европейските страни (който тогава бил единствено икономическа организация) президентът виждал алтернатива на „англосаксонския“ НАТО (в неговото разбиране за Европа не влиза Великобритания). В своята дейност по създаването на Обединена Европа той е готов на множество компромиси, които определят външната политика на Франция и до наши дни.
Първият компромис на дьо Гол се отнася до създадената през 1949 г. Федерална република Германия. Тя бързо възстановява своят икономически и военен потенциал, като силно се нуждае от политическо признание, постигнато с договора със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Дьо Гол обещава на канцлера Аденауер да се застъпи против английския план за „европейска зона за свободна търговия“, в замяна на посредничество в отношенията със СССР. Визитата на дьо Гол във ФРГ шокира целия свят – човек, воювал в две войни срещу Германия, е първият, който
Вторият компромис е свързан с това, че в борбата срещу НАТО, генералът се нуждае от подкрепата на СССР – страната, която за него е не просто „комунистическа тоталитарна империя“, а по-скоро – „вечната Русия“. Личната неприязън на дьо Гол към комунизма минава на заден план заради националните интереси на страната. През 1964 г. двете страни сключват търговски договор, по-късно – договор за научно-техническо сътрудничество. През 1966 г. по покана на Председателя на Президиума на ВС на СССР Николай Викторович Подгорни дьо Гол е на уникална по продължителността си официална единадесетдневна визита в Съветския Съюз. Президентът посещава, освен столицата, Ленинград, Киев, Волгоград и Новосибирск, където е в току-що създадения Сибирски научен център. Политическите успехи на посещението включват договори за разширение на политическите, икономическите и културните връзки. И двете страни осъждат американската намеса във вътрешните работи на Виетнам, създават особена политическа франко-руска комисия. Даже е подписано съглашение за създаване на директна връзка между Кремъл и Елисейския дворец.
| |||