Луи Антоан дьо Сен Жюст: Разлика между версии

За първи път е забелязан в Конвента благодарение на речта си по повод процеса срещу кралякрал [[Луи XVI]], когато в пламенна реч Сен Жюст изразява становището, че не става въпрос за съдебен процес, а за политически акт. Кралят трябва да се съди не като гражданин според цивилните закони, а като „враг на народа, на неговата свобода и щастие“ и първи се обявява за [[смъртна присъда]]<ref>{{cite book | last = Глушков | first = Христо | year = 1989 | title = Френската революция 1789 – 1799 | publisher = Народна просвета |page = 130 }}</ref>.

Асигнациите наводняват пазара, но нямат никаква стойност за потребителите. Сен Жюст разкрива механизма на изкуствено създавания глад, защото реколтата през 1792 г. позволява изхранването на населението. От гледната точка на държавника Сен Жюст не подкрепя насилствените мерки в търговията, държавното определяне на цените на зърното, накърняването на собствеността. Но като човек дълбоко страда от беднотатабедността на санкюлотите. Решаването на проблема за него е в оземляване на селяните, в създаването на работа, а не в държавния контрол върху икономиката. Но под натиска на парижките санкюлоти все пак се прокарват от Конвента насилствени мерки в търговията, като се определя максимум за определени продукти.

Сен Жюст е против неограничената власт на един пълководец, която може да стане опасна за републиката /(реч от 28 януари 1793 г./).

Депутатът, изпратен с мисия в армията, е длъжен да смени неспособния генерал, да насърдчинасърчи плахия офицер, да вдъхнови редника. За войника той трябва да е баща и приятел. Негова грижа е войникът да е нахранен и добре екипиран, да е възпитан в републиканските принципи и да не се чувства ощетен. Пратеникът на КонвентътКонвента трябва да живее като обикновен войник – да спи в палатка, да яде от храната на войникавойниците, да не дружи с генерала, по всяко време да е готов да изслуша всеки онеправдан.

== Сен Жюст и= Конституцията ===

През април и май 1793 г. Сен Жюст държи няколко речи за принципите на Конституцията, като особено набляга на единството на страната, а не на децентрализацията, защитавана от жирондистите[[жирондисти]]те. Един от принципите на Конституцията според него трябва да бъде изборността на всички отговорни длъжности, чрезс което избирателите ще контролират правителството, администрацията, съдебните и военните власти. Друг принцип са всенародните обсъждания (референдумите[[референдум]]ите).

След речите си през май Сен Жюст е включен първо в Конституционната комисия, а после и в [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] (КОС). Там той оглавява военната секция.

== Доклади, възложени на Сен Жюст от [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] ==

Благодарение на голямата си ерудиция Сен Жюст бързо натрупва знания във военната област и работи решително за създаването на единна, боеспособна [[френска революционна армия]]. Той успява да убеди КОС да провежда във войната гъвкава политика, като наотчита обстоятелствата. „Единствено дързостта, съчетана с мъдрост изгражда изкуството да побеждаваме.“

На 10 септември 1793 г. Сен Жюст прочита в НК доклад, който пише по поръчение на КОС и в който излага вижданията си за личната ангажираност на всеки гражданин на републиката. Като врагове се разглеждат не само откритите роялисти и контрареволюционери, но и всички, които са равнодушни към републиката и не правят нищо за нея. В същия доклад той предлага и декрет от името на КОС, правителството да остане революционно до края на войната, което означава, че Конституцията няма да бъде пуснатавлезе в действие.

На 17 октомври 1793 г. КОС издава пълномощно на Сен Жюст и Льо Ба като комисари на Конвента в [[Елзас]], където положението на Рейнската и Мозелската армии будят опасения.

В [[Страсбург]], столицата на Елзас, двамата налагат спешни мерки: проверка на военните дажби, инспекция на армейския парк и командния състав, дисциплинарни наказания за провинили се офицери, създават комисия за подозрителните. Сен Жюст налага милионен принудителен заем на богатите граждани, за да реши отчасти паричния проблем на армията и да подпомогне бедните. След реквизициите са събрани около седемнадесет хиляди чифта обуща, около тридесет хиляди ризи, над хиляда шинела и др.

Безкомпромисен срещу небрежното носене на военните длъжности, Сен Жюст е и против крайностите на някои комисари, например в Лион и Марсилия. Той не одобрява изстъпленията на крайните революционни групировки, като „Пропагандата“ на Шнайдер, когото арестува и изпраща в Париж. Сен Жюст е и против престараването в арестуване на подозрителни. Известен е фактът, как освобождава едно дванадесетгодишно момче от ареста. По-късно това момче става известнияизвестен писател – Шарл Нодие, който до края на живота си помни своя спасител.

С твърдост и дипломатичност Сен Жюст и Льо Ба успяват да синхронизират действията на генералите на Мозелската и Рейнската армии – Лазар Ош и Пишегрю. След поредица от победи и отстъпления най-после на 6 нивоз обединените армии навлизат в долината на Лаутер. Сен Жюст лично участва във военните действия. На 8 нивоз френската армия влиза в Ландау. Същия ден комисарите изпращат телеграма да Конвента: "Славата„Славата съпътства френската република."“ С това победната кампания в Елзас приключва.

Сен Жюст, заедно с Льо Ба ръководи и действията по десния фланг на Северната армия. След няколко неуспешни опита за прекосяване на река [[Самбра]] и много загинали френската армия завзема [[Шарлероа]], а на осми месидор, година II (1794 г.) армията, предвождана от генерал Журдан и Сен Жюст извоюват прочутатаизвоюва победа при [[Фльорюс]], предрешила цялата кампания. Интервентите бягат на изток.

През февруари-март /(вантоз/) 1794 Сен Жюст изнася по поръчение на КОС няколко особено важни доклада.

След като снизходителните„снизходителните“ повдигат въпроса за безпочвените гонения, КОС възлага на Сен Жюст да изготви доклад по този въпрос. Сен Жюст предлага следния декрет: арестуваните патриоти подлежат на освобождаване, собствеността на враговете на революцията се обявява за секвестирана, а те остават в затвора до края на войната, след което ще бъдат екстрадирани. С декрета от 13 вантоз всички комуни се задължават да направят списъци на безимотните патриоти, между които да се подели имуществото на враговете.

На 23-ти [[вантоз]] Сен Жюст изнася доклад против еберистите[[ебертисти]]те, които малко преди това са имали намерение да организират гладни бунтове и са хвърлили неясни обвинения срещу правителството (КОС). На следващия ден [[Ебер]] и други водачи на корделиерите[[корделиери]]те са арестувани.

На Сен Жюст КОС възлага и най-тежката задача: борбата срещу „снизходителните“ – [[Дантон]] и [[Камий Демулен]], хора с огромен принос в революцията и др. Опасявайки се обаче, че те няма да бъдат така безропотни като ебериститеебертистите, КОС нарежда арестуването им преди прочитането на доклада на 11 [[жерминал]]. Със своя доклад Сен Жюст успява да хвърли в смут Конвента и да неутрализира първоначалното възмущение от ареста. Едновременно заразено от убедителността на оратора и уплашено от заплахите, събранието гласува декрет за съд над дантонистите.

== Падането на робеспиеристите. Последни дни. ==