Отваря главното меню

Промени

м
унифициране - н. в. --> н.в.; козметични промени
{{основна|История на Азербайджан}}
 
* [[Тюркски народи|Тюркските племена]] проникват на територията на Азербайджан през [[IX век]], като постепенно се смесват с предците на съвременните азери – местните народи от [[Кавказки регион|кавказкавказки]]ки и [[иран]]ски произход.
* През [[1502]] г. [[Исмаил Сефеви]] основава първата ирано-азерска държава, която се основавала на [[ислям]]а от [[шиити|шиитското]] му направление. Столицата на държавата на [[Сефевиди]]те е град [[Тебриз]]. Управляващата [[династия]] постепенно започва да се иранизира. След настъпилата криза в държавата на Сефевидите и смъртта на Надир шах през [[1747]] г. на територията на съвременен Азербайджан се образуват няколко ханства, които са завоювани от [[Руска империя|Руската империя]] в резултат на [[Руско-иранска война (1804-1813)|руско-иранската война]] от 1804 – 1813 г. и [[Гюлистански договор|Гюлистанския мир]].<ref>Жуков, Е. М. (ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 12. Москва, 1969. Стр. 363</ref>
* Към края на [[XIX век]] [[Баку]] се превръща в голям многонационален промишлен център. През ноември [[1917]] г. тук е установена [[СССР|съветската власт]] и е създадена така наречената [[Бакинска комуна]]. От лятото на [[1918]] г. в Азербайджан започва англо-турска интервенция, в резултат на която на власт идват [[мусават]]истите, които за първи път използват названието „''Азербайджан''“ за обозначение на новообразуваната [[република]]. Създаването на самостоятелни държави в бившите задкавказки владения на Руската империя и опитите на [[Великобритания]] и [[Турция]] да запълнят образувалия се геополитически вакуум довеждат до масови междуетнически сблъсъци между [[азербайджанци|азери]] и [[арменци]], които водят до многочислени жертви и от двете страни.
* През [[1920]] г., след края на [[гражданска война|гражданската война]] в [[Северен Кавказ]] ръководството на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветска Русия]] изпраща части на [[Червена армия|Червената армия]] в [[Закавказие]]то, за да установи съветска власт в този район. Така на [[28 април]] [[1920]] г. е провъзгласена [[Азербайджанска съветска социалистическа република|Азербайджанска ССР]]. От [[12 март]] [[1922]] г. тя влиза в състава на [[Закавказка съветска федеративна социалистическа република|Закавказката федерация]] ([[Закавказка съветска федеративна социалистическа република|ЗСФСР]]), а от [[5 декември]] [[1936]] г. – в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] като съюзна република. През [[1923]] г. по времето на национално-териториалното обособяване в Задкавказието, осъществено в рамките на сталинската „''национална политика''“, в състава на Азербайджан са включени териториите на [[Нагорни Карабах]] (Нагорно-Карабахска автономна област, НКАО), населена предимно от [[арменци]], и [[Нахичеванска автономна република|Нахичеванската автономна република]].
* През [[1988]] г., по времето на демократичните промени в СССР, съпроводени от отслабване на държавната власт и партийното ръководство, в Нагорни Карабах се засилват сепаратистките настроения сред арменското мнозинство, което води до остър междуетнически конфликт, прераснал в [[Карабахска война|Карабахската война]] ([[1992]] – [[1994]]). В тази война азербайджанската армия търпи поражение, в резултат на което 13,4% от територията на Азербайджан е под контрола на карабахската армия. Печални страници от този конфликт са погромите в [[Сумгаит]], [[Баку]], Гугарк и [[Ходжали]], масовите убийства на мирно население, хилядите бежанци – азери и арменци, принудени да напуснат родните си места. През [[1994]] г. при посредничеството на страните от [[Общност на независимите държави|ОНД]] между Азербайджан и [[Армения]] е подписано [[примирие]]. Многократните опити за урегулиране на конфликта до този момент са неуспешни.
* В нощта на 20 януари 1990 г. Москва изпраща танковете на Червената армия в Баку, за да потуши настроенията около антикомунистическия Народен фронт. Жертвите са многочислени, а 20 януари остава една от най-черните дати в историята на Азербайджан, известна като "Черният януари". В Баку има мемориал "20 януари" с паметни плочи на над 800-те жертви. След тази военна интервенция от страна на СССР населението на Азербайджан допълнително се настройва още по-остро срещу комунистическата власт в Москва.
* На фона на армено-азербайджанското противопоставяне през [[1991]] г. Върховният съвет на Азербайджанската ССР провъзгласява независимостта на републиката, това се случва на 18 октомври 1991 г. Първият [[президент на Азербайджан]] е Първия секретар на ЦК на Компартията на Азербайджан [[Аяз Муталибов]], който скоро е сменен от ръководителя на националистическия [[Народен фронт на Азербайджан]] (НФА) [[Абулфаз Елчибей]].
* Неуспехите на карабахския фронт и некомпетентността на правителството, сформировано от НФА, предизвикват криза във властта, в резултат на която на [[4 юни]] [[1993]] г. в [[Гянджа]] избухва [[метеж]], воден от полковник [[Сурет Гусейнов]]. На [[18 юни]] метежниците, въпреки съпротивлението, влизат в столицата [[Баку]].
* Абулфаз Елчибей бяга в [[Нахичеван (град)|Нахичеван]], а на власт идва [[Гейдар Алиев]]. Самият Гусейнов през [[1994]] г. е отстранен от власт по подозрение в организиране на [[преврат|военен преврат]]. През [[2003]] г. Гейдар Алиев умира и на поста президент на Азербайджан го сменя синът му [[Илхам Алиев]], който назначава няколко години по-късно съпругата си Мехрибан Алиева за визепрезидент, без да е избрана от народа. Двамата управляват и до днес, като режимът е авторитарен, а всякакви наченки на опозиция биват смазвани още в зародиш. Всички знакови обекти в страната (стадиони, булеварди, летище, културни центрове, музеи) носят името на Гейдар Алиев, а ликът му е навсякъде в страната.
 
== География ==
{{основна|География на Азербайджан}}
 
Страната граничи с: [[Армения]] (1007 km); [[Иран]] (756 km); [[Грузия]] (480 km); [[Русия]] (390 km) и [[Турция]] (15 km). Общата дължина на азербайджанските сухоземни граници е 2 648 km. Бреговата линия с [[Каспийско море]] е дълга около 800 km. Дължината на територията на Азербайджан от [[север]] на [[юг]] е около 400 km, а от [[запад]] на [[изток]] – около 500 km. Три планински вериги – [[голям Кавказ|Голям]] и [[Малък Кавказ]] и [[Талишки планини|Талишките планини]], заедно покриват приблизително 40% от площта на страната, ограждайки централната [[Куро-Аракска низина]]. Най-високата точка на Азербайджан е разположена на 4 466 m н. в., а най-ниската е в [[Прикаспийската низина]] (-28 m).
 
В Азербайджан има повече от 8000 [[реки]], но само 24 от тях са дълги повече от 100 km. Най-голямото [[езеро]] в страната е [[Сарису]] (65,7 km²), а най-дългата река е [[Кура]] (1515 km). Площта на четирите главни азербайджански [[острова]] в Каспийско море е над 30 km².
|-
| минимална
| 2 &nbsp;°C
| 2 &nbsp;°C
| 4 &nbsp;°C
| 9 &nbsp;°C
| 14 &nbsp;°C
| 18 &nbsp;°C
| 21 &nbsp;°C
| 21 &nbsp;°C
| 18 &nbsp;°C
| 13 &nbsp;°C
| 8 &nbsp;°C
| 3 &nbsp;°C
|-
| максимална
| 6 &nbsp;°C
| 6 &nbsp;°C
| 10 &nbsp;°C
| 16 &nbsp;°C
| 22 &nbsp;°C
| 27 &nbsp;°C
| 30 &nbsp;°C
| 30 &nbsp;°C
| 26 &nbsp;°C
| 20 &nbsp;°C
| 14 &nbsp;°C
| 10 &nbsp;°C
|}
 
 
=== Етнически състав ===
[[FileФайл:Azerbaijan-demography.png|thumbмини|270px|Демографска крива на населението на Азербайджан]]
{{основна|Етнически групи в Азербайджан}}
* [[азербайджанци|азери]] – 92 %,
{{основна|Държавно устройство на Азербайджан}}
 
Азербайджан е [[полупрезидентска република]]. [[Държавен глава|Държавният глава]] на страната е [[Президент на Азербайджан|президентпрезидентът]]ът, който се избира за срок от 5 години и назначава всички правителствени служители.
 
Висшият законодателен орган на Азербайджан е еднокамерното [[Национално събрание на Азербайджан|Национално събрание]] (на [[азербайджански език|азерски]]: ''Milli Məclis''), състоящо се от 125 [[депутат]]и, които се избират за срок от 5 години по едномандатен окръг.
 
В административно-териториално отношение Азербайджан е разделен на на 59 [[район]]а (на [[азербайджански език|азерски]]: ''rayonlar'', ед. ч. ''rayon''), 11 града (на [[азербайджански език|азерски]]: ''şəhərlər'' ед. ч. ''şəhər'') и 1 автономна република (на [[азербайджански език|азерски]]: ''muxtar respublika'') – [[Нахичеванска автономна република]]. Автономията на [[Нагорни Карабах]] официално е премахната през [[1991]] г. Фактически територията на Нагорни Карабах не се намира под контрола на азербайджанското правителство.
[[Файл:Azerbaijan districts numbered rus.png|thumbмини|350px|Административна карта на Азербайджан]]
 
Градове в Азербайджан:
* [[Али Байрамлъ&#768;Байрамлъ̀]] – (''Əli Bayramlı'')
* [[Баку]] – (''Bakı'')
* [[Ганджа]] – (''Gəncə'')