Балевец: Разлика между версии

| площ =

| височина = 133

| население-година = 2001

| кмет =

}}

 

 

Балевец е разположено в източната част на [[Лъгадинско поле|Лъгадинското поле]] в западното подножие на [[Богданска планина|Богданската планина]] на Стара река (Στάρα ριέκα). Отдалечено е на 5 километра източно от демовия център град [[Лъгадина]] (Лангадас) и на 6 северно от [[Лъгадинско езеро|Лъгадинското езеро]] (Корония).

 

=== Праистория, античност и средновековие ===

В местността Хрисавги А - Зеста Нера има открито селище от бронзовата епоха, в местността Хрисавги В - Аспрес Петрес - от ранната желязна епоха и историческта епоха, а в местността Хрисавги Г - Дамари - от късната бронзова епоха и историческата епоха.<ref name="Μακροπούλου XXIV">{{cite book |title= Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1 |last=Μακροπούλου |first=Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης |authorlink= |coauthors= |year= 2014 |publisher= Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=XXIV |url= http://www.academy.edu.gr/files/volume_1.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>

В местността Градище (Γραντίστι) североизточно от селото има останки от крепост, превърната по-късно в манастир. Открити са база, капител и колона от късната античност. Северозападно от Градище, близо до църквичката „Свети Георги“, разположена на ниския едноименен хълм Агиос Георгиос, са открити останки от керамика, плочи и следи от правоъгълна сграда с ориентация изток-запад. На хълма има и останки от праисторическо селище. На около километър южно от селото, близо до река Мегало Рема, са открити останки от византийско и османско време.<ref name="Μακροπούλου XXIII">{{cite book |title= Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1 |last=Μακροπούλου |first=Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης |authorlink= |coauthors= |year= 2014 |publisher= Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=XXIII |url= http://www.academy.edu.gr/files/volume_1.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>

 

Според османски документи от XVII век Балевец е християнско въглищарско село в нахия Лъгадина.<ref name="Μακροπούλου XXIII"/>

 

 

В 1900 година според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Баловец'' живеят 360 [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|171}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Баловча'' (Balovtcha) има 588 жители българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] гъркомани и в селото работи гръцко училище.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 196-197.]</ref> Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество ''Балафча'' е предимно „славяноезично“ селище.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 - 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.</ref>

Къщата на Димитриос Тапис, построена в началото на XX век, е един от малкото оцелели примери за традиционна архитектура в Балевец.<ref name="Μακροπούλου XXIV"/>

 

В 1912 година по време на [[Балканска война|Балканската война]] в селото влизат български части. Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.<ref>„Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 171. (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“</ref>

 

* 1961 - 1676 души

* 1971 - 1400 души

* 1991 - ?

 

;Родени в Балевец

* {{флагче|Гърция}} Иван Златанов (Йоанис Златанос, Ιωάννης Ζλατάνος), гръцки андартски деец, агент от втори ред, помощник на [[Яни Рамненски]], лежал в затвор<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.57]</ref>

* {{флагче|Гърция}} [[Ставрос Баретис]] (1885 - 1912), гръцки андартски деец

 

* Видоески, Божидар. Балевец - Белешки за говорот на селото Балевец (Лагадинско). Зборник на трудови посветени на академик Блаже Конески. Скопје: МАНУ, 1995, стр. 9-27.

* [http://www.promacedonia.org/rami/surin_lygadinsko.html Н.Сурин. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония]

{{Дем Лъгадина}}

{{Портал|Македония}}

[[Категория:Села в дем Лъгадина]]