Римска империя: Разлика между версии

Историците традиционно разделят хода на империята на три части: доимперския период, периода на Августите до кризата през трети[[III век]] и периода от [[Диоклециан]] до края на западната част на империята. Първият период, [[принципат]]а (от латинската дума [[принцепс]], която означава 'първи„първи гражданин'гражданин“). Съгласно тази теория по това време реалността на диктатурата[[диктатура]]та е умело прикрита зад републиканската фасада, докато при [[доминат]]а (от думата ''dominus,'' – „господар“) имперската власт се излага в истинския си вид, със златни корони и усложнен церемониал. Днес се приема, че положението е далеч по-нюансирано: някои исторически форми се запазват и през византийския период, повече от хиляда години след създаването си, а проявите на имперска импозантност са обичайни от първите дни на Империята.

В хода на историята си, Римската империя контролира всички елинистични държави в средиземноморието[[Средиземноморие]]то, както и келтските области на [[Западна Европа]]. Администрацията на Римската империя постепенно се развива в две отделни половини, източна и западна, следвайки приблизително културното разделение. По времето, когато [[Одоакър]] взема властта на Запад през 476 г., западната половина вече видимо се развива по нов път, като църквата поема основната част от административните и благотворителни функции, изпълнявани по-рано от светската власт. Източната половина на империята с център [[Константинопол]], градът на [[Константин Велики]], остава сърцето на римската държава до [[1453]] г., когато империята окончателно е унищожена от [[османските турци]].

Влиянието на Римската империя върху управлението, правото и монументалната архитектура, както и на много други аспекти на западния живот, остава безспорно. Римските титли са възприети от следващите държави с имперски претенции като [[Франкското кралство]], [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Руското царство]] и [[Германската империя]].

Императорът[[Император]]ът е [[монарх]] и суверенен владетел на империя. Женската форма на титлата е императрица и може да се отнася както за съпругата на императора, така и за жена, която действително е монарх. По принцип императорите се считат за по-висшестоящи от кралете.

Думата император идва от латинското ''imperator'' (буквално, „подготвящ срещу“; по-общо, „командващ“). Първоначално това е най-високата военна длъжност в [[Древен Рим]], приблизително отговаряща на главнокомандващ, но постепенно започва да се използва за владетелите на Римската империя. По-късно така са титулувани някои от владетелите в Западна Европа, както и във [[Византия]], [[Русия]], [[Африка]], [[Азия]].

=== Принципат (27 г. пр. Хрн.е. – 235 г.) ===

Принципатът[[Принципат]]ът (на латински: ''Principat'') е условен термин в историческата литература за обозначаване на установената форма на [[държавно управление]] в Древен Рим в периода на ранната Римска империя (27 г. пр. Хрн.е. – [[193]] г. сл. Хр., до [[284]] г.). Създадена е от [[Октавиан Август]], който получава от Сената почетната титла [[Август (титла)|Август]] (''Augustus'') през 27 г. пр. Хрн.е. Това е специфична форма на [[монархия]], при която формално съществуват републикански учреждения, но владетелят има императорска власт, и се нарича [[принцепс]] (''princeps''). Той се счита за „пръв сред равни“ (''Primus inter pares'') сред останалите сенатори. Времево обхваща периода от управлението на [[Юлиево-Клавдиева династия|Юлиево-Клавдиевата династия]], [[Флавиева династия|Първа Флавиева династия]] ([[Веспасиан]], [[Тит]], [[Домициан]]) и [[Династия на Антонините|династията на Антонините]].

През Римската империя Римският [[сенат]] е едно от най-висшите държавни учреждения. Неговата власт все повече била ограничавана и се състредоточиласъсредоточила в ръцете на [[император]]аимператора.

По времето на управлението на [[Октавиан Август]] сенаторите образуват свое съсловие (''ordo'') и Римският Сенат има 600 сенатори, през късната[[Късната Античност|Късната античност]] – 2000 души.

[[Екви|Конници]] (''equites'', ''equester ordo'') могат да станат само тези, които имат доход от 400. 000 [[Сестерция|сестерци]] и имат съсловен знак ''anulus aureus'' (''angustus clavus'') на [[туника]]та. Те изпълнявали важни служби в управлението и войската. През [[I век|I]] и [[II век]] те стават [[рицар]]и.

След като [[Октавиан Август|Август]] през [[принципат]]aпринципата сам поема ''империума[[империум]]а'', всички републикански служби стават излишни. Въпреки това [[Консул (Древен Рим)|консул]]атът съществува до края на Западната Римска империя. Обаче магистратите вече не са избирани от народа, а номинирани от Сената или от императора. Също така началната възраст значително е намалена.

Към това Август създава служебна кариера за конниците (рицарите), която води от военно командване през работа в управлението ([[прокуратор]]) към префектура (управител или [[щатхалтер]] на една [[Римска провинция|провинция]]). По този начин мъже от низш произход могат да се издигнат от [[легионер]] през [[центурион|''primuspilus'']] и ''procurator Augusti'' до [[преториански префект]], както [[Марк Басей Руф]], който има тази служба през [[168]] – [[177]] г. при [[Антонин Пий]].

=== [[Легион]]иЛегиони ===

Легионът е ръководен от щаб от единадесет11 офицери. Предводителството има един [[легат]] от сенаторското съсловие, управителят на провинцията (''legatus Augusti pro praetore'') или – в провинциите с повече легиони – един ''legatus legionis''. В [[Египет]] стационираните легиони се командват от [[префект]]и от [[Екви|конническото съсловие]].

Императорите и антиимператорите по времето на имперската криза през 3ІІІ век са издигани от легионите ([[войнишки императори]]). п[[Преторианска гвардия|реторианската гвардия]], която получава значително влияние и убива някои императори (напр. [[Калигула]] или [[Балбин]]), не е легион, а трупа стационирана в Рим, както и другите трупи, стационирани в града ([[градски кохорти]], [[вигилии]], императорски телохранители).

През [[320]] г. войската е разделена на:

Ролята на [[Кавалерия|кавалерията]] има все по-голямо значение.

=== [[Помощни войски (римска войска)|Помощни войски]] (''Auxilia'') ===

Към края на I век – началото на II век тези отряди [[Ала (римска армия)|Ала]] минали под водачеството на римските войници. Една ала се командва от [[префект]], назначен от императора. От [[IV век]], тези които не са [[римляни]] служат като [[федерати]], и ''[[Помощни войски (римска войска)|Auxilia]]'' изчезва от източниците.

=== [[Римска провинция|Римски провинции]] ===

Официални религии са [[политеизъм]]ът, [[Императорски култ|императорският култ]] (до [[380]] г.) и [[християнство]]то (след 380 г.).

Цялата империя се ориентира на начина на живот в главния град [[Рим]]. В Европа започва [[Асимилация (социология)|асимилацията]]. От II век в град Рим става модерно също да се носят [[брада]] и панталони[[панталон]]и, както дотогава в някои провинции.

* Създаване на наследствената длъжност, която днес се нарича римски [[император]].

* Фиксирането на заплащането и продължителността на службата отбелязва последния етап от еволюцията на [[Армия на Римската империя|римската войска]] от [[гражданска армия|гражданска]] в [[професионална армия|професионална]].

* Създаването на [[преторианска гвардия|преторианската гвардия]], която издига и сваля императори през следващите векове.

* Разширението на империята до нейните „[[естествени„естествени граници]]“граници“. Границите, достигнати при смъртта на Август остават граници на империята с малки изключения през следващите четиристотин години.

* Създаването на ''[[civil service]]'' извън структурата на [[Сенат|Римския сенат]], което поставя началото на отслабване на сенатската власт.

* ''[[Lex Julia]]'' от [[18 пр.н.е.|18 г. пр. Хрн.е.]] и ''[[lex Papia Poppaea]]'' от [[9]] г., които насърчават раждаемостта и осъждат [[безбрачие]]тобезбрачието.

През [[193]] г. римски император става [[Септимий Север]]. Той е [[Сириций|сириец]], женен за [[Либийци|либийка]]. Издигнат е за император от източните легиони. С неговото управление започва доминацията на провинциите над Рим. Той провежда кампании в [[Месопотамия]] и [[Британия (римска провинция)|Британия]]. Разрешава на войнишките семейства да живеят в близост до военните лагери. Не се разбира с римския [[Сенат]] и управлява почти самостоятелно. Наследен е от синовете си [[Каракала]] и [[Гета]]. [[Каракала]] обаче убива брат си и става еднолично владетел. През [[212]] г. издава [[едикт]], с който всички римски поданици се обявяват за римски граждани.

През [[217]] г. император става [[Елагабал|Хелиогабал]], но той се интересува преди всичко от религиозни дела. Ето защо той е свален от престола от заговорници след петгодишно управление. На власт идва [[Александър Север]]. Той се оказва голям мечтател и иска да бъде велик пълководец. Води война с германските племена, но след като сключва позорен договор с тях е свален от собствените си легиони. Започва кризата в империята с края на неговото управление. На трона започват да се изреждат „[[войнишките императори]]“.

След смъртта на император [[Александър Север]] на трона на [[Римската империя]] започват да се изреждат така наречените „[[войнишки императори]]“. За много кратко време се изреждат много владетели. Легионите в отделните провинции избират различни императори. [[Варвари]]те използват тази криза и нахлуват на територията на империята. През [[251]] г. [[Битка при АбритАбритус|при Абритус]] (днес [[Разград]]) [[готи]]те побеждават император [[Деций Траян]]. От империята започват да отпадат някои провинции – [[Сирия (римска провинция)|Сирия]], [[Галия]]. В Сирия за независим се обявява владетелят на [[Палмира]], а в Галия се създава римска държава начело с управителя на тази област. Известно подобрение настъпва едва при император [[Клавдий II]]. Той разбива готите при [[НишБитка при Найсус (269)|Наисуспри Найсус]]. При сина му [[Аврелиан]] римляните побеждават нахлулите в Италия [[алемани]] и ги прогонва отвъд [[Алпи]]те. Галия и Сирия отново се присъединяват към империята, след като са преодолени размириците там. Заради тези победи [[Сенат]]ътСенатът му дава титлата „възстановител на света“. Той освен това построява нови стени около Рим. Но истинско подобрение в Рим настъпва с управлението на [[Диоклециан]].

През [[284]] г. на власт идва [[Диоклециан]]. По произход е [[Илирийци|илириец]] и се издига от длъжността началник на личната стража на император [[Нумериан]]. Опитва се да преодолее [[Криза в Римската империя|кризата в Римската империя]] като въвежда системата на [[тетрархия]] – управление на четиримата тетрарси. Властта се поделя между двама владетели, августиАвгусти, които избират свои помощници – цезариЦезари. Единият августАвгуст бил [[Диоклециан]], а другият – [[Максимиан]]. От своя страна те трябвало да си изберат цезариЦезари. Старши август станал [[Диоклециан]]. Разделил империята на два дяла – източен, който запазил за себе си, и западен начело с [[Максимиан]]. Опитва се да проведе данъчна реформа, въвеждайки лимит за цените, но това се оказало несполучливо. Провежда [[Диоклецианови гонения|гонения]] срещу [[християни]]те. Извършва реформи в армията. През [[305]] г. се оттеглил от властта.

*[[Никомедия]] разположена на брега на [[Мраморно море]]. Това е място където по време на гоненията срещу христянитехристияните са екзекутирани [[Георги Победоносец|Свети Георги]] и [[Пантелеймон (светия)|Свети Пантелеймон]]. Никомедия остава източната (и по-важна) столицата на империята до победата на [[Константин Велики]] над [[Лициний]] в [[324]] г. Следващите 6 години Никомедия е на практика столица на Римската империя по времето на Константин Велики, докато той не провъзгласява наблизо строящия се [[Константинопол]] за „[[Новия Рим]]“. По това време в Никомедия има изградени много християнски църкви и дворци. Никомедия имала важната функция да защитава империята от нападения от [[Балканите]] и [[Персия]].

*[[Сирмиум]] разположен в [[Римска провинция|римската провинция]] [[Панония]]. Служи като резиденция на [[император]] [[Галерий]]. Тя става столица на префектура [[Илирия]].

*[[Милано|Медиолан]] (сега Милано) става столица на Максимиан и префектура на Италия и Африка.

*[[Трир|Августа Треверорум]] (сега Трир в Германия) е определен за столица на западния цезар [[Констанций Хлор]] в близост до важната граница по [[Рейн]]. Малко преди това тя е столица на галския император [[Тетрик I]], а сега става префектура на [[Галия]] и включва Германия, Галия, Испания и Британия.

Между четиримата тетрарси нямало точно разграничение на земите. Всеки от тях се занимавал с воденето на военните кампании, а с управлението се занимава [[Бюрокрация|бюрокрацията]] възглавявана от префект към всеки тетрарх.

След гражданската война в империята между наследниците на [[Диоклециан]] на власт идва [[Константин I]]. През [[312]] г. той [[Битка на Милвийския мост|побеждава]] претендента за престола [[Максенций]] и става август заедно с [[Лициний]]. След една година те издават [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]], с който християнството става равноправна религия. През [[330]] г. завършва построяването на новата столица на империята, тъй като западният дял, където е Рим, е обхванат от жестока криза. Столицата взима името [[Константинопол]] по името на императора. След император [[Константин I]] става ясно, че империята не може да преодолее кризата. Малко по малко тя започва да се разделя. Дори и укрепването на властта в Константинопол не е в състояние да предотврати кризата. През май [[381]] г. се свиква [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] в [[Константинопол]], на който сее избира нов [[Вселенски патриарх|патриарх на Константинопол]]. Приема се и пълният текст на [[Символ на вярата|Символа на вярата]].

Силата на църквата нараства дотолкова, че когато през [[390]] г. по заповед на [[Теодосий I]] готски наемници избиват 7000 души при потушаване на безредици в [[Солун|Тесалоника]] (дн. [[Солун]]), императорът бива официално отлъчен от влиятелния епископ [[Амвросий Медиолански|Амброзий Медиолански]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Amvrosij/sv_Amvrosij_i_Bibliata.htm Св. Амвросий Медиолански и Библията]</ref>. Едва след публично покаяние Теодосий отново е приет в редовете на вярващите християни. Докато през [[313]] г. Константин Велики издава т.нар. [[Милански едикт]], с който обявява всички религии в империята за равноправни, в [[392]] г. [[Теодосий I|Теодосий Велики]] забранява дори и частното изповядване на езически религии. Затваря или превръща в черкви повечето нехристиянски храмове в много градове, например [[Серапеум]]а в [[Александрия]] и храма на [[Веста]] в Рим. Важни гръко-римски паганистически култови средища като Храмът[[Храм на [[Юпитер (бог)Капитолийски|Храмът на Юпитер]] и [[Пантеон (Рим)|Пантеонът]] в Рим, [[Партенон]]а в [[Атина]] и [[Делфийски оракул|храмът на Аполон]] в [[Делфи]], също се закриват. През [[393]] г. за последен път се провеждат [[олимпийски игри|Олимпийските игри]], след което и те се забраняват като езически. През [[395]] г. император [[Теодосий I]] обявява християнството за държавна религия. Малко преди да почине той разделя империята на Източна, начело със сина си [[Аркадий]], и Западна с другия му син [[Хонорий (император)|Хонорий]]. Империята никога повече не се обединява.

[[File:Theodosius I's empire.png|thumb|320px300px|Разделяне на Римската империя (395 г.)]]

През 395 г. властта на [[Теодосий I]] се предава на двамата му малолетни синове, назначени за Августи – [[Аркадий]] на изток и [[Хонорий (император)|Хонорий]] на запад. През [[476]] г. германският вожд [[Одоакър]] побеждава и обезглавява [[Флавий Орест]], обсажда [[Равена]] и сваля от власт малолетния му син [[Ромул Августул]] („Августчето“). През 480 г. умира [[Юлий Непот]] – един от последните [[император]]иимператори на [[Западната римска империя]], управлявал от [[474]] до [[475]] г. (номинално до [[480]] г.). Предполага се, че Непот е опитал да си възвърне контрола над Италия, което предизвикало недоволството на Одоакър. На [[9 май]] 480 г. Непот е убит от двама свои приятели, подкупени по всяка вероятност от неговия стар враг [[Глицерий]]. След смъртта на Непот, Одоакър завзема [[Далмация]] под предлог, че отмъщава на убийците му и изпраща императорските [[инсигнии]] в [[Константинопол]], като прави Глицерий [[епископ]] в [[Милано|Медиолан]].

* 8,5 млн. души – градски [[пролетариат]]

Император [[Юстиниан I]] завладява значителни части от [[Западната Римска империя]] през средата на [[VI в.век]], но неговите наследници не могли да задържат тези завоевания. На мястото на разпадналата се Западна Римска империя възникват множество малки държави. През 962 г. [[Ото I]] ''(Отон Велики)'' е провъзгласен от папа [[Йоан XII]] за император на [[Свещената Римска империя]] която просъществува под различни форми до 1806 г.

[[Търново]] е обявено от самите [[ромеи]] за [[Трети Рим]] и наследник на погубената временно Източна Римска империя (т.нар. Византия) след завладяването на Константинопол в 1204 г. от кръстоносците.

[[Руската империя]], двете френски империи ([[Наполеон I]] и [[Наполеон II]]) и [[Османската империя]] също се наричат наследници на Рим. ВВъв [[Велико московско княжество|Великото московско княжество]] по времето на [[Иван III]] се заражда теорията за [[Трети Рим|Третия Рим]].

В края на [[XVIII век]] бащите основатели на [[САЩ]] провъзгласяват създадената от тях страна за продължител на републиканския Рим. Държавните институции на САЩ се създават под влияние на древноримските образци. Понастоящем в САЩ е популярно да се сравнява страната с Римската империя на базата на култа към свободата. Критично настроените автори сравняват с Римската империя прехода на САЩ към „имперско президентство“. Те правят аналогия на промените в американската държавна система с прехода на Рим от република към ранна империя.

В [[Германия]] през [[XIX век|XIX]] и началото на [[XX век]] [[Бисмарк]] и [[Хитлер]] говорят за „втора“ и „трета“ империи имайки предвид като първа Свещената Римска империя.

* ''The Cambridge Ancient History''. 2. Aufl., Bd. 10 – 14