Агриани: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м в.пр. -->век пр. |
м унифициране - г.пр. --> г. пр. |
||
Ред 13:
Първото споменаване за тях в историческите извори е на Херодот по повод на военните операции на персийския пълководец Мегабаз по егейското крайбрежие в началото на V век пр. Хр. при замислената от Дарий I кампания срещу Елада. В хода на сблъсъците с местните тракийски племена, агрианите заедно с доберите и одомантите отстояват свободата си.
В историческите извори са споменавани и от [[Тукидид]] по повод похода на [[одриси|одриския]] [[цар]] [[Ситалк]] срещу [[македони]]те през [[429 г. пр.н.е.]] През 429 г. пр. Хр. агрианите участват в грандиозния поход на Ситалк I срещу Македония и Халкидика. След смъртта на одриския владетел агрианите отхвърлят върховенството на одрисите и към края на V век пр. Хр. племето преживява своя подем.
Агрианите се споменават в историческите извори главно във връзка със политическите си взаимодействия с [[Древна Македония|Македония]]. Те търсят подкрепата на македоните срещу [[илири]]те и одрисите, а пък македоните намират съюзник в тях срещу илирите и [[пеони]]те, за да запазят северните си граници. Близкото сътрудничество между двете царства започва още при Филип II Македоснки, когато Лангар е негов съюзник при решителните сблъсъци с одриския владетел [[Керсеблепт]] през 342 и 341 г. пр. Хр. [[Ариан]] свидетелства за пратеническите мисии на Лангар в македонския двор и проява на уважение към наследника на Филип - Александър.
Договорните взаимоотношения се запазват и при Александър. Войните на Лангар са споменати при Дунавските походи на македонския владетел, където отрядът от аконтисти (хвърлячи на копия) е съставен от агриани. При завръщането от похода, Лангар посреща Александър със всичките си най-красиви и най-добре въоръжени хипасписти - щитоносци - негова вярна свита, съставена от представители на аристократичния елит на агрианите.
Ред 25:
Владетелят на агрианите предусеща намерението на Александър да се справи с илирите, които по време на дунавския поход на македонския владетел се разбунтували. Той предлага помощта си на Александър срещу [[автариати]]те, разположени по средното и горното течение на река [[Велика Морава|Морава]], което разспростира своето господство чак до земите на трибалите. По заповед на Александър, Лангар нахлува в земите им и ги плячкосва. Заради решителните си действия Лангар е удостоен с много почести и получава големи дарове, както и обещанието на Александър да даде сестра си Кина за жена, когато агрианският цар дойде в Пела, но това не се случва, защото Лангар заболява и умира скоро след това.
Свидетелствата на Ариан за Лангар представят един типичен ранноелинистически владетел от средата на втората половина на IV век пр. Хр., който води собствена външна политика, съобразена с географското положение на земите му и геополитическата обстановка на епохата. Ето защо, дори след смъртта му, съюзът с Македония се запазва и агрианите отново участват с контингент от аконтисти в експедицията на Александър в Персия. През късният елинизъм средището на агрианите е изместено от [[дентелети]]те, които ги изместват. В политическо отношение обаче те действат напълно възприемайки линията на поведение на своите предшественици и действат в синхрон с последните македонски царе и особено Филип V (221 - 179 г. пр. Хр.)<ref>Arrian, Peripl. 24. Ammian, Marcelin 14.</ref><ref>Фол, В.; Попов Д.; Йорданов, К. "Царете на траките", София 2015, ИК ТаНаКра</ref>
== Бележки ==
| |||