Битка при Харков (1942): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на LordBumbury (б.), към версия на Elkost
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени
Ред 4:
След неуспеха на [[Операция Барбароса|плана „Барбароса“]] за светкавична победа над Съветския съюз, през зимата на 1941/42 г. германските войски са принудени да отстъпят в редица участъци от фронта. През януари 1942 г. съветските войски провеждат т. нар. Барвенково-Лозовска операция, в резултат на която съветските линии образуват издатина източно от река [[Северский Донец]] с ширина 100 и дълбочина 90 км.<ref>Галушко, А., Коломиец, М. ''Бои за Харьков в мае 1942 года'', Фронтовая иллюстрация 2000/6, [http://tourist.kharkov.ua/1942/3.htm стр. 3] (от сайта [http://tourist.kharkov.ua "Харьков Турист"], 2.6.2008)</ref> След стабилизирането на фронта и двете страни изчакват пролетта, за да предприемат настъпление. В края на март върховният главнокомандващ [[Йосиф Сталин]] поставя на командващия войските по Югозападното направление маршал [[Семьон Тимошенко]] задачата да превземе Харков. Освобождаването на града от нацистка окупация се разглежда от съветското командване като първи етап за осъществяване на по-далечни цели – изтласкване на немците до река Днепър, съединяване на съветските войски от Харков с войските, настъпващи от [[Крим]], и връщане на контрола върху цяла Източна [[Украйна]]<ref>Бешанов, В. ''Год 1942 — „учебный“'', Харвест 2003, [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/14.html стр. 213] (от сайта [http://militera.lib.ru Проект „Военная литература“], 2.6.2008)</ref>.
 
За овладяването на Харков, отбраняван от 6-та немска армия на генерал [[Фридрих Паулус]], са впрегнати силите на съветския Югозападен фронт. По план те трябва да обхванат града от североизток и югоизток, да обкръжат и унищожат войските на Паулус. Северната група, настъпваща от района на Волчанск, се състои от 21-ва, 28-ма и 38-ма армия. Южната, която трябва да нанесе основния удар от Барвенковската издатина, включва 6-та съветска армия (генерал А. Городнянски) и армейската група на генерал Л. Бобкин. Две армии от Южния фронт (9-та и 57-ма) заемат южната страна на издатината, за да предотвратят германски контраудар от тази посока<ref>Бешанов, ''Год 1942 — „учебный“'', [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/14.html стр. 214-217]</ref>. Офанзивата трябва да започне на 4 май, но логистични проблеми забавят началото и&#768;ѝ с осем дни.
 
По същото време германското командване от своя страна подготвя настъпление за ликвидиране на Барвенковската издатина (план „Фридерикус I“). Последното е едно от условията, които, съгласно директива на [[Хитлер]] от началото на април, трябва да бъдат изпълнени преди планираното голямо лятно настъпление на Вермахта към [[Кавказ]]. Съгласно плана германските сили трябва да „срежат“ издатината с едновременно настъпление на 18 май от север (6-та армия, при Балаклея) и юг (армейска група на Фон Клайст, в т. ч. 1-ва танкова армия, от Славянск и Краматорск). Съветските войски в района трябва да бъдат обкръжени и унищожени, а германските сили – да овладеят плацдарми на левия бряг на Северский Донец, за да улеснят по-нататъшното си настъпление<ref>Бешанов, ''Год 1942 — „учебный“'', [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/14.html стр. 218, 220]</ref>.<ref>Галушко, Коломиец, ''Бои за Харьков в мае 1942 года'', [http://tourist.kharkov.ua/1942/4.htm стр. 4]-[http://tourist.kharkov.ua/1942/5.htm 5]</ref>
 
От съветска страна битката започват 640&nbsp;000 души (заедно с тиловите части – над 765&nbsp;000<ref name="kriv"/>) с 13&nbsp;000 оръдия и миномети, 1&nbsp;2001200 танка и 926 самолета. Срещу тях германците разполагат с 636&nbsp;000 души, 14&nbsp;000 оръдия и миномети, над 1&nbsp;0001000 танка и над 1&nbsp;0001000 самолета<ref>Галушко, Коломиец, ''Бои за Харьков в мае 1942 года'', [http://tourist.kharkov.ua/1942/5.htm стр. 5]</ref>. Войските от Югозападния фронт имат числено превъзходство над немците в хора и техника, но в участъка, отбраняван от Южния фронт, превъзходството е на страната на германците.<ref name="IVMV5-224">''История Второй мировой войны 1939-1945'', Москва, Воениздат 1973-, т. 5, гл. 5, [http://www.istorya.ru/book/ww2/224.php Сражения на Керченском полуострове и в районе Харькова] (взето от сайта [http://www.istorya.ru ''История России. Всемирная, мировая история''] на 3.6.2008)</ref>
 
== Битката ==
=== Съветско настъпление ===
Съветското настъпление започва рано сутринта на 12 май с артилерийска подготовка и атаки на пехотата, подкрепена от танкове. През първите два дни настъплението на волчанската и барвенковската групировка се развива успешно. 38-ма армия на генерал К. Москаленко достига източните подстъпи на Харков, а 6-та армия на Городнянски и групата на Бобкин напредват с 25 до 50 км от югоизток. Германците не са изненадани от офанзивата, тъй като узнават своевременно за подготовката и&#768;ѝ от своето разузнаване и съветски дезертьори. Отбраната на немската 6-та армия е добре организирана с две главни, разграничени една от друга полоси с множество опорни пунктове, които дават време на Паулус да маневрира свободно с резервите си. На 13 май той съсредоточава двете си танкови дивизии (около 300 танка) срещу ударната група на Москаленко и нанася контраудар от две страни. Хванати „в клещи“, съветските сили са принудени да отстъпят. На следващия ден от Крим в района на сражението е прехвърлен 4-ти военновъздушен флот начело с генерал [[Волфрам фон Рихтхофен]]. Неговите 580 самолета дават превес на германците във въздуха.
 
Към 16-17 май съветското напредване към Харков от североизток е напълно преустановено. Всички войски, включително и резервните кавалерийски и танкови части, предназначени за развиване на неосъществения пробив, са ангажирани в тежки боеве. В същото време войските на Паулус са силно притиснати от юг. Още на 14 май южната група на Югозападния фронт е вече на 35 км от Харков. Съветското напредване в този участък обаче не е достатъчно бързо, тъй като по-слабите германски части контраатакуват непрекъснато, а съветските командири се колебаят твърде дълго, преди да вкарат в боя танковите и кавалерийските си формации. Когато това става, машините се натъкват на естествени препятствия (например река Берестовая), които ги забавят още повече, а в това време немците вече са се прегрупирали, за да дадат отпор<ref name="IVMV5-224"/>.<ref>Бешанов, ''Год 1942 — „учебный“'', [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/14.html стр. 220-225]</ref>
Ред 24:
 
== Равносметка ==
От обкръжението успяват да се измъкнат около 22&nbsp;000 съветски войници и офицери. По съветски данни, общите загуби на Червената армия в жива сила по време на битката възлизат на близо 280&nbsp;000 души. От това число безвъзвратните загуби (убити в бой, починали от рани и болести, пленени) са почти 171&nbsp;000<ref name="kriv">Кривошеев, Г. (ред.) ''Россия и СССР в войнах XX века – Потери вооруженных сил'', [http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html гл. 5], „Олма-Пресс“, Москва 2001 (взето от сайта [http://www.soldat.ru ''Солдат.ру''] на 3.6.2008)</ref>. СССР губи и голямо количество бойна техника – 652 танка, 1&nbsp;6461646 оръдия и 3&nbsp;2783278 миномета<ref name="besh234"/>. Германия обявява, че войските и&#768;ѝ са пленили 240&nbsp;000 червеноармейци, 1&nbsp;2491249 танка и 2&nbsp;0262026 оръдия, а сами са изгубили 20&nbsp;000 убити и ранени.<ref name="tipp316">Типпельскирх, К. ''История Второй мировой войны'', Санкт Петербург, „Полигон“, 1999, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/06.html стр. 316] (от сайта [http://militera.lib.ru Проект „Военная литература“], 2.6.2008)</ref>
 
Вследствие от Харковската битка през пролетта на 1942 г. съотношението на силите на южния фланг на Източния фронт се променя в полза на Вермахта. Създават се благоприятни условия за настъпление на германците през отслабената съветска отбрана и осъществяване на плановете за завладяване на богатата промишлена база в Донбас и нефтените находища в Кавказ<ref name="tipp316"/>.<ref>Николов, Р. ''1942 - годината на провалените амбиции'', стр. 48, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_4/vis4.4.pdf Военноисторически сборник (Военно издателство), 2004, кн. 4]</ref>
 
== Карти ==
* [https://archive.is/20121221114928/victory.mil.ru/war/oper/137.gif Обща карта на Харковската битка, май 1942] (от сайта [http://victory.mil.ru/ 60 лет великой победе], 2.6.2008)
* [http://tourist.kharkov.ua/1942/8.htm Район на сражението и планове на воюващите страни] (от [http://tourist.kharkov.ua Харьков Турист], 2.6.2008)
* [http://rkkaww2.armchairgeneral.com/maps/maps1942SW.htm#Kharkov42 Страница с препратки към подробни карти на различните етапи от битката] (от [http://rkkaww2.armchairgeneral.com RKKA in World War II], 2.6.2008)