Древногръцка митология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м унифициране - г.пр. --> г. пр.; козметични промени |
||
Ред 14:
== Източници ==
„[[Митологическа библиотека]]“, книгата, чийто предполагаем автор е атинският граматик [[Аполодор]], който е живял през 2 в. пр.н.е., е единственото запазено съчинение, което излага в най-пълен вид митовете на [[Древна Гърция]], макар че Троянският цикъл на Аполодор е изгубен след 9 в. Много древни литературни произведения също тематизират гръцката митология, например „[[Илиада]]“ и „[[Одисея]]“, поемите на [[Овидий]] и „Диалогите на боговете“ на [[Лукиан]]. Систематизацията на гръцките митове води началото си от 6 в. пр.н.е., от т. нар. [[Логограф (история)|логографи]] – автори на исторически съчинения, най-известни от които са [[Ферекид]], [[Акусилай]] и [[Тукидид]] (5 в. до н.е.). Техните следи се откриват в трагедиите на [[Софокъл]] и [[Еврипид]], както и в комедиите на [[Аристофан]]. Критично и с неверие към митологията се отнасят най-напред софистите и [[Ксенофан]] по времето на Пелопонеската война (431 – 404 г. пр.н.е.).
Една от основните характеристики на древногръцката митология е нейният [[политеизъм]] – наличието на много [[бог]]ове. Друга характерна особеност за нея е, че тя е [[антропоморфия|антропоморфна]] – древните гърци си представят [[бог]]овете в човешки вид, с човешки черти, начин на поведение и пр.
Ред 26:
На мястото на многото малки демони и богове се появява върховният бог Зевс, на когото всички се подчиняват. Самият Зевс също се бори с титани, гиганти, циклопи и ги заточва в Тартар. Женските божества, чиито функции произтичат от древния образ на богинята-майка също придобиват нови функции. Хера става покровителка на семейството и брака, Атина – на честната и открита война, Деметра – на земеделието, Хестия – богиня на домашното огнище.
* Късни героични митове
[[
----
'''Разказ за гръцките богове'''
Ред 32:
В голямото разнообразие от митове и легенди, които съставят древногръцката митология, божествата, които били местни за гръцкия народ, са описани като хора, но със съвършени тела. Въпреки че физическият външен вид на всеки бог бил различен, те били способни да приемат каквато и да е форма. Няколкото комбинирани или фантазни образи, които се срещат, като [[сфинкс]]ът, били заимствани от анатолската култура или били внесени от Близкия изток в гръцката култура.
[[
Независимо от основните им форми, гръцките богове притежавали много други фантастични способности: те можели да се преобразяват и да стават невидими сред хората, мигновено да се телепортират до която и да е точка на Земята. Способни били дори да действат чрез думите и делата на хората, често пъти без знанието на дадения човек. Още по-важно е, че боговете не боледували, можели да бъдат наранени само при свръх-обстоятелства и били безсмъртни. Въпреки че всеки един от тях бил роден, (повечето дори израснали от ранно детство до зрелост), веднъж достигнали предела на своята зрялост, те не остарявали след това.
Ред 41:
== Извори ==
[[
Налице са няколко вида първоначални източници за проучването на гръцката митология:
Ред 72:
Един вид разказ за епохата на боговете разказва историята на раждането и конфликтите на първите божества: [[Хаос]], [[Никта]] (Нощ), [[Ерос]] (Любов), [[Уран (митология)|Уран]] (Небето), [[Гея]] (Земята), титаните и триумфът за [[Зевс]] и олимпийците. „Теогония“ на [[Хезиод]] е пример за такъв вид разказ. Това било и тема на много загубени поеми, включително тези, които са приписвани на [[Орфей]], Музей, Епименид, Абарис и други легендарни пророци, които били използвани в частни пречистващи обреди и мистерии. Няколко части от тези трудове са оцелели в цитати на неоплатонични философи и неотдавна открити късове папирус.
Най-ранната гръцка идея за поезия е теогонията, или „песен за раждането на боговете“, която е считана за прототипен поетичен жанр – прототипен „митос“ – и са
== [[Олимпийски богове|Олимпийските богове]] ==
Ред 88:
Друг вид разказ принадлежи на Дионис: богът скитал из Гърция, идвайки от чужди земи, за да разпространява своя култ. Той се конфронтирал с крал, [[Ликург]] или Пентей, който му се противопоставил и когото Дионис в замяна наказал ужасно. Подобна тема се среща и в мит, разказващ за Деметра: Богинята-майка, търсейки отвлечената си дъщеря, спряла в едно царство и извън себе си от любов, се опитала да направи сина на царското семейство безсмъртен, поставяйки го в магичен огън. Когато матроната открила сина си, държан в огън от дойката си, жената се обърнала към преоблечената Деметра, карайки я да го пусне на земята и да умре. Пред разгневената майка Деметра хвърлила смъртното си облекло и я наказала за нейното неверие.
[[
== Епохата на героите ==
Ред 107:
Между [[Аргонавти]]те и Троянската война имало поколение, познато главно с ужасните си престъпления. Това включва делата на [[Сизиф]], [[Тантал (митология)|Тантал]], [[Атрей]] и [[Тиест]] в [[Аргос]], също на [[Лай]] и [[Едип]] в [[Тива]], довели до братоубийствената война на [[Седемте срещу Тива]] и разрушаването на града от техните наследници – [[Епигони]]те. По обясними причини това поколение било много популярно сред атинските трагици.
[[
== Троянската война и последиците от нея ==
[[Троянската война]], включително причините и последиците
* Събитията, довели до войната: [[Ерида]] и златната ябълка за най-красивата, съдът на [[Парис]], отвличането на [[Елена]], жертвоприношението на [[Ифигения]] в [[Авлида]].
| |||