Елинистическа епоха: Разлика между версии

'''Елинистическа''' или '''Елинистична епоха''' или само '''елинизъм''' е историческа и културна епоха в земите на Средиземноморието, обхващаща времето от смъртта на [[Александър Македонски]] (разпадането на Александровата държава) до създаването на [[Римската империя]] от [[Октавиан Август]] (323 г. пр.н.е. – 30 г. пр.н.е.){{hrf|Попов|2000|312}}

 

 

== История ==

{{раздел-мъниче}}

След смъртта на Александър през 323 г. пр. Хр. започва период на войни между [[диадох]]ите (323 – 301 г. пр.н.е.), в която те поделят помежду си огромната му империя. Това са пълководците [[Антипатър]], [[Птолемей]], [[Селевк I Никатор|Селевк]], [[Лизимах]], [[Антигон I Монофталм|Антигон]] и др. Империята се простира от [[Древна Македония]], през древногръцките градове-държави, към Мала Азия, Леванта, Египет, Вавилон и Персия и стига до Индия. Междуособните войни продължават и при техните наследници, т. нар. [[епигони]].

{{Легенда|#C38833|Царство на Лизимах}}

{{Легенда|#50A249|Царство на [[Касандър]]}}

== Обща характеристика ==

Думата „елинизъм“ се употребява още от древните гръцки [[ретор]]и и [[философия|философи]], които означават с нея чистата атическа реч. В днешното му значение терминът е въведен в труда ''Geschichte des Hellenismus'' от Йохан Густав Дройзен<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://simposium.ru/ru/node/108 | заглавие=История Эллинизма |достъп_дата =25 октомври 2017 |фамилно_име=Дройзен |първо_име= Йохан Густав|дата= |труд= |издател= |език=ru |цитат= }}</ref>. Създаден е по правилата на немската граматика от старогръцкия глагол, който означава „подражавам на елините“ и е свързан с времето, когато гръцката култура и език се разпространяват на Изток. Това обуславя една от най-характерните черти на елинизма – смесването на елински с източни елементи.

 

В самата [[елинистична Гърция]] този културен етап се различава силно от класическата [[полис]]на култура на [[Класическа Гърция|класическия период]] вследствие на източното влияние. С увеличаването на границите и контакта с различни култури се изгражда и една по-отворена общност, изградена от „подвижния човек“, който е в противовес на класическата полисна култура, чиито граждани живеят единствено в догмите на тясната общност. Хората вече са свързани с голяма, отворена общност и се усещат [[Космополитизъм|космополити]]{{hrf|Попов|2009|327}}. Там, където малките, незначителни по територия полиси на същинска Гърция попадат под властта на източните монархии, животът в тях също се преобразява. Те са обширни държави с многобройно население, с огромни богатства, източни и по географско положение, и по характер. Ролята на личността, толкова важна в рамките на полиса, намалява и дори се заличава. От гражданин индивидът става поданик на владетеля, обединяващ в личността си всички власти и права. В религията центърът на тежестта също се измества и култът към владетеля става център на боготворене, съвършено чуждо на духовния строй на [[древна Гърция]].

 

== Изкуство ==

Тук се сблъскват добрата и лошата черта на нововъзникналите тенденции на тази епоха – от една страна обръщането към личността – изразът на емоционални и душевни състояния, и от друга – прекалената пищност на един народ в икономически упадък, въпреки това изтъкващ разкоша и величието.

 

Реализмът е движещата функция на идеите на творците в изкуството в елинистическата епоха, както се разбира от описания на творби (няма съхранена живопис).

 

 

Развиващата се стопанска, обществена и политическа криза в най-големите елинистически държави, води до неизбежен упадък. Македония е в непрекъснат конфликт със съюзници и подчинени, и особено с Елада. Елинските коалиции се чувстват поробени и избухват чести въстания. Изтокът отслабва поради вътрешните си борби и честото изтегляне на средства от елинистическите държави.