Зафирово: Разлика между версии

'''''Образователно''''' развитие. '''''В село''''' Зафирово предучилищното възпитание се е зародило след 1944 г. Първата детска градина за деца от 5 до 7-годишна възраст е открита през 1949 – 1950 година. По това време детската градина се е помещава в частния дюкян на Христо Ламбов и Дачо Стефанов Гатев. Първата детска учителка в селото е Павлина Арабаджиева. На 01.11.1958 г. е открита Целодневна детска градина с безплатна храна. За нуждите на децата са били необходими добри учители. На 40-дневни курсове в град Русе са изпратени две учителки – Дана Петкова и Николина Стефанова. След обучението си, те се завръщат и започват работа при много елементарни условия. Децата са спели на т.нар. нарове, нямали са дори гардеробчета. Обхвата на децата по това време е бил малък. През 1961 г. се е наложило сградата на детската градина да се събори. Годината 1965 е щастлива за децата и родителите, живеещи в Зафирово. Построена е нова детска градина, носеща името ЦДГ „Васил Левски'''“.''' Съществувала е и детска ясла, която по това време е била отделена от детската градина. За директор е назначена Боряна Ничева. През 1970 г. тя напуска и за директор е назначена Радка Герганова. Оттогава и до днес в детската градина се организират празници и обичаи. Коледуването и лазаруването се провеждат всяка година. Патронният празник на 19.02 се отбелязва всяка година под различни форми. Организирали са се и продължават да се организират „Вечери на народната приказка“, „На чаша чай“, „Аз и мама творим заедно“, „Спортист съм аз“ и много други празници, посветени на сезоните, на майките, на деня на детето'''.''' В детската градина са се помещавали три групи с шест учителя. Работят две сборни групи: II група „Слънчице“ (3-5-годишни) и ПГ „Дъга“ (5-7-годишни). Децата са предимно билингви, което затруднява работата на учителите. Нередовните посещения на децата също допринасят за трудностите в процеса на работа. В последните години се провеждат много открити ситуации и обучения на учителите, което обогатява техният опит. Организират се посещения до Резерват „Сребърна“, където децата наблюдават красивата ни природа, запознават се с много от представителите на животинския и растителния вид, вземат глътка въздух и преживяват неповторими емоции. Организират се еднодневни екскурзии до Свещари, Демирбаба, както и посещения на етнографския музей в гр. Силистра. Децата често посещават и Историческия музей в селото. С повод или без повод, ежемесечно децата гледат куклен театър. През 2012 година всички детски градини от община Главиница се включват в европейския проект „Цветята и децата са различни – слънцето – едно за всички“. Благодарение на този проект, децата посетиха много от забележителностите на областта. Имаха уникалната възможност през месец юни 2012 г. да проведат т. нар. синя детска градина за четири дни във Варна, където игрите и забавленията бяха тяхното ежедневие. Благодарение на същия проект, ЦДГ „В. Левски“ се сдоби с нов лаптоп, проектор и екран, много дидактични материали за обучение и игри, нови столчета за ПГ, както и абонаменти за списания и интернет. Детската градина се нуждае от разширяване и цялостен ремонт, за което община Главиница подготви материали за кандидатстване по проект „Енергийна ефективност“ и се надяваме нашите деца да имат късмета да се радват на физкултурен салон и много други удобства, които са вече налице във всички останали детски градини в община Главиница. За жалост, всичко е свързано със средства, а не с въображение и креативност. Въпреки трудностите, децата изживяват ежедневно емоции. С повод или без повод, с наличните средства и материали, те участват в различни дейности. Най-активно вземат участие в читалищната дейност – изработват мартеници, картини от различни материали, изложби на аранжирани цветя. В двора на детската градина разиграват драматизации от вече изучени приказки и със старание подготвят всички празници и обичаи, полагат грижи за природата и за кътовете в занималните. Често посещаваме ателието на г-жа Лорета Станева, която посреща децата винаги с усмивка и нови творения'''.''' Те са нашите малки птички, на които ние даваме крила, за да отлетят и да достигнат мечтите си!⁽⁶⁾ В село Зафирово се намира Основно училище „Иван Вазов“. В него учат около 200 ученика от Зафирово и околните села. В Зафирово училище съществува от 1873 година. Помещавало се е в двора на настоящата църква, след което е било изместено в центъра на селото, в сградата на вече несъществуващото общежитие, а през 1980 г. е построена нова сграда, където и днес учат нашите деца, естествено многократно подлагана на ремонти. Първият учител в селото е бил Стефан Тодоров Минчев – Сапунов, завършил Габровската гимназия. На 15.09.1986 г. е официалното откриване на новата училищна сграда, на целия училищен комплекс, включващ основен корпус с 12 кабинета, административен корпус, спортна зала с 300 места, допълнителен корпус с шест кабинета, столова с 200 места, кухненски блок със сервизни помещения, четири работилници, библиотека, музейна сбирка и електрифицирана площадка с 1500 места. През 1986 г. училището става ЕСПУ с две паралелки десети клас. Към училището е работило и общежитие, където са настанявани ученици от съседните села. ЕСПУ „Иван Вазов“ съществува две години, след което става СОУ. През учебната 1993/94 г. училището разполага с училищен автобус „Чавдар“ (45-местен), който е бил подарък оттогава съществуващия Ликвидационен съвет. От учебната 1996/97 г. до днес директор на училището е г-н Пламен Петков. От учебната 2001/02 г. то е на делегиран бюджет. Учителският колектив се състои от 20 учители, от които пет са възпитатели на полуинтернатни групи, а двама са ресурсни. От учебната 2005/06 г. училището става Основно училище „Иван Вазов“. В него се обучават ученици от I до VIII клас. Полуинтернатни групи имат право да посещават само пътуващите ученици. На всички пътуващи ученици им се полага топъл обяд, а учениците от I до IV клас ползват и безплатна закуска. През лятото и есента на 2008 година в Основно училище „Иван Вазов“ е извършен цялостен ремонт по програма за регионално развитие на стойност около един милион лева. През учебната 2010/11 г. много от класните стаи са обновени с нови настилки, чинове и столове. В училището има система за видеонаблюдение. От месец януари, благодарение на проект на учителката по информационни технологии и математика, учениците се радват на нова компютърна зала с т.нар. виртуални станции и интерактивна дъска. Всяка година на 15.09 учебната година се открива официално, с предварително подготвена програма. Децата от детска градина „В. Левски“ също присъстват, за да поздравят първокласниците. На 20.04 всяка година училището отбелязва своя патронен празник. Подготвят се много песни и мероприятия. Учениците всяка година вземат участия в различни конкурси и състезания като: „Ден на грамотността“; „Чета, пиша, разказвам“; „Пъстър свят – шарен свят“, „Знам и мога“; много конкурси по изобразително изкуство на различни теми и футболни турнири. Всяка година учителите организират екскурзии за всички класове'''.''' За средният курс те се провеждат за пет дни през априлската ваканция, а за по-малките, те са еднодневни или двудневни.⁽⁷⁾

 

 

'''''Етнически''''' групи и народности. '''''Етническият''''' произход на селото първоначално е бил български. След напускане на селото по време на Руско-турската война през 1828 – 1829 година и появата на чумата в този край, след което населението е изцяло мюсюлманско. Едва през 1858 г., след Кримската война, започва отново заселване на слезли от източна Стара планина българи. Те са били предимно от габровско, котелско и еленско. Не липсва и придошло население от поповско и разградско. Според сведения, първо са пристигнали група балканджии – скотовъдци от село Скорците – Христо Петров Христов и сина на Тодор Минчев – Стефан Тодоров Минчев-Сапунов, който през 1856 г. е завършил Габровската гимназия и през 1872 г. става учител в селото. По това време се събират девет български домакинства. Турското население освобождава цялата махала, като в Холозларската махала остава рода на Мехмед оглу чауш, които са имали собствена джамия и рода на Амзата, които също притежавали своя джамия. В навечерието на Руско-турската война етническият състав на селото е бил от турци, българи и цигани. След 1924 г. започва масово заселване на македонци и гърци, които създават т. нар. „колонистка“, а по-късно „македонска“ махала. След 1940 г. се заселват румънци и махалата е наречена „преселска“. Имало и „татарска“ махала, населена само от татари, а на нейно място днес се намира т. нар. „циганска“ махала. Към днешна дата, населението на село Зафирово се състои от българи и цигани (роми). Има няколко албански семейства и няколко турски. Тук можем да кажем, че много от старото поколение на Зафирово са румънски преселници. Такива са и моите баби и дядовци, които и до днес си говорят помежду си на румънски и помнят своето пристигане в България, своите мъки и недоимъци, през които са минали. Помнят и разказват, как техните бащи са продали и последната си пендара от злато, за да закупят няколко декара от безценната добруджанска земя. Днес, през 2014 година, българи, цигани, турци, албанци, живеем в разбирателство, споделяме заедно празниците, помагаме си, без дори да се замисляме каква е религията ни, какъв е етноса ни и традициите ни. Те ни поздравяват на нашите празници, а ние на свой ред, уважаваме техните.