История на будизма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м унифициране - г.пр. --> г. пр.
Ред 4:
== Сидхарта Гаутама ==
{{Основна|Сидхарта Гаутама}}
Сидхарта е историческия основател на будизма. Той е роден принц-войн, принадлежащ към кастата на Кшатриите през 623 г. пр.н.е. в Лумбини, Непал.<ref>[http://whc.unesco.org/en/list/666 the Birthplace of the Lord Buddha] UNESCO World Heritage Site</ref> Неговото семейство от Сакя Кшатрии имало браминско потекло (санскрит: ''готра''), което е посочено във фамилното име „Гаутама“. Много учени от 19 век като например Д-р Еител свързват името Гаутама с браминското Риши Гаутама.<ref> P. 95 A ''Record of Buddhistic Kingdoms By James Legge''</ref> В много будистки текстове пише, че Буда е потомък на мъдреца Ангираса.<ref>''The Life of Buddha as Legend and History'' от Едуард Джоузеф Томас, публикувана за първи път през 1927 г.</ref> Например, "''В палийската Махавага „Ангираса“ се явява като име за Буда Гаутама, който очевидно принадлежи към племето Ангираса...''".<ref>P. 19 ''A history of Indian logic'' by Satis Chandra Vidyabhusana</ref> Ученият Едуард Д. Томас също свърза Буда с мъдреците Гаутама и Ангираса.<ref>P. 22 ''The Life of Buddha'' by Edward J. Thomas</ref>
 
След период на аскетизъм и [[медитация]] Сидхарта Гаутама открил будисткия [[Среден Път]] – пътя на умереността далеч от крайностите на самоугаждането и сетивните удоволствия от една страна и самоубийствения аскетизъм от друга.
Ред 33:
''Допълнителна информация:[[Ашока]]''
[[Файл:Maurya Dynasty in 265 BCE.jpg|мини|дясно|Империята Мауриа под управлението на цар Ашока била най-голямата будистка страна за времето си. Тя въвела безплатните лечебници и безплатното образование и насърчавала спазването на човешките права.]]
[[Файл:6thPillarOfAshoka.JPG|мини|дясно|Фрагмент от 6-тата колона от Декрета на Ашока (238 г. пр. Хр.), в Брахми върху пясъчник. Британски Музей]]
Маурианския император [[Ашока]] (273 – 232 г. пр. Хр.) се обърнал към будизма след кървавото завладяване на територията на Калинга ([[Ориса]]) в Източна Индия по времето на войната Калинга. Разкайвайки се за ужасите и мизерията, които конфликта носел, царят великодушно реши да отхвърли насилието и да замести мизерията, причинена от войната с уважение и чувство за лично достойнство към всички хора по света. Разпространявал вярата си строейки [[ступа|ступи]] и колони, които подтиквали от всичко най-вече почитането на целия животински свят и присъединяването на хората да следват [[Дхарма]]. Може би най-добрият образец от всички тях е Великата Ступа от Санчи (Близо до Бхопал в Индия). Тя е построена през 3 век пр. Хр. и по-късно била уголемена. Нейните гравирани врати, наречени ''торана'' се считат за едни от най-изящните примери на будисткото изкуство на Индия. Той също така построил пътища, болници, къщи за почивка, университети и [[Напояване|напоителни]] системи из цялата страна. Той се отнасял към поданиците си като с равни, независимо от тяхната религия, политически нагласи и [[каста]].
 
Този период период се отличава с началното разпространение на будизма извън Индия в други страни. Според плочите и колоните оставени от Ашока (декретите на Ашока), били изпращани емисари в различните страни, за да разпространяват будизма, дотолкова на юг доколкото е била [[Шри Ланка]] и дотолкова на запад доколкото били Гръцките царства, в частност в съседното [[Бактрия|Гръцко-бактрийско]] царство и най-вероятно чак до Средиземноморието.
 
=== 3-ти Будистки Събор (ок. 250 г. пр. Хр.) ===
[[Файл:Sanchi2.jpg|мини|дясно|Великата ступа (3 век пр. Хр.), Санчи, Индия.]]
Цар Ашока свикал Третия Будистки Събор през 250 г. пр. Хр. в Паталипутра (днаешна [[Патна]]). Той бил воден от монаха Погалипутатиша. Предмета на събора бил чистотата на сангха и по-конкретно от небудистките аскети, които били привлечени от царската подкрепа. След събора будистките мисионери били изпратени по целия познат свят.
 
=== Елинистичен свят ===
Някои от декретите на Ашока описват опитите, правени от него да разпространи будизма из целия [[Елинизъм|Елинистичен свят]], който по онова време в непрекъснат континуум се разпростирал от границите на Индия до Гърция. Декретите посочват ясното разбиране на политическата организация на Елинистките територии: имената и местата на главните гръцки монарси на това време са идентифицирани и се смята, че те са приели будизма: [[Антиох II Теос]] от [[Селевкиди]]те (261 – 246 г. пр. Хр.), [[Птолемей II]] от Египет (285 – 247 г. пр. Хр.), [[Антигон II Гонат]] от Македония (276 – 239 г. пр. Хр.), [[Магас (Кирена)]] (288 – 258 г. пр. Хр.) в [[Киренайка]](днешна [[Либия]]), и [[Александър II (Епир)]] (272 – 255 г. пр. Хр.) в Епир (днешна Северозападна [[Гърция]]).
[[Файл:Asoka Kaart.gif|мини|дясно|Будисткия [[прозелитизъм]] по времето на цар Ашока (260 – 218 г. пр. Хр.), според декретите на Ашока.]]
 
:"Завоеванието чрез [[Дхарма]] бе спечелено тук на тези граници и даже над шестте стотици йоджани (5,400 – 9,600 км) надалеч, където гръцкия цар Антиохос царува над четирите царства наречени Птолемия, Магас, а Александър царува също така в южната част сред хората от династията Чола, пандианците и така чак до Тамрапарни ([[Шри Ланка]])." (Декрети на Ашока, 13-ти каменен декрет, С. Дхамика).
Ред 82:
В началото на [[Път на коприната|Пътя на коприната]] на кръстопътя между Индия и Китай (модерен Афганистан, Северен Пакистан и [[Таджикистан]]) гръцките царства са съществували още от времето на завоеванията на [[Александър Велики]] около 326 г. пр.н.е., което продължило 300 години: първи били [[Селевкиди]]те от около 323 г. пр.н.е., а след това на власт дошло гръко-бактрийското царство от около 250 г. пр.н.е. и най-накрая [[индо-гръцко царство|индо-гръцкото царство]], което продължило царуването си до 10 век пр. Хр.
 
[[Гръко-бактрийско царство|Гръко-бактрийският]] цар [[Деметрий I (Бактрия)|Димитрий I]] нахлува в Индия през 180 г. пр. Хр., докато Паталипутра създал индо-гръцка царство, което е на предпоследно място в някои части на Северна Индия до края на 1 век. Будизмът процъфтявал по времето на индо-гръцките и гръцко-бактрийски царе и се предполага, че тяхното нахлуване в Индия имало за цел да покаже подкрепата им към Маурийската империята и защитата на будистката вяра от предполагаемите религиозни гонения по времето на империята Сунга (185 – 73 г. пр. Хр.).
 
[[Файл:Gandhara Buddha (tnm).jpeg|мини|дясно|Гръко-будистка статуя едно от първите изображения на Буда, 1-2век, Гандхара.]]
Един от най-известните индо-гръцки царе бил цар Менандър (царувал през 160 – 135 пр. Хр.). Той приел будизма представен в Махаяна като един от най-големите благодетели на вярата, на равна нога с цар Ашока и кушанския цар Канишка. Върху монетите на цар [[Менандър I|Менандър]] е изписано „царят-спасител“ на гръцки като на някои е изобразено колелото Дхармачакра със осемте си спици. Директен културен обмен се осъществил в диалог, записан в Милинда Панха между цар Менандър и будисткия монах [[Нагасена]] около 160 г. пр.Хр, който е бил ученик на гръцкия будистки монах Махадмаракшита. След смъртта на цар Менандър честта за споделяне на останките му била заявена от градовете под неговото управление, които били поставени в ступи успоредно с тези на историческия Буда.<ref>Plutarch, Praec. reip. ger. 28, 6</ref> Някои от [[индо-гръцко царство|индо-гръцките]] наследници на цар Менандър изписали „Последовател на Дхарма" за него в ръкописа Кхаротшхи и върху монетите си и изобразили на монети себе си както свои божества с [[мудра]]та ''витарка''.
 
[[Файл:MenanderChakra.jpg|мини|дясно|Монета на Менандър с осем спици на [[Дхармачакра|колелото]] и палмата на победата на обратната страна (Британски музей).]]