Конфуцианство: Разлика между версии

Китайското обозначение на конфуцианството не съдържа препратки към името на неговия създател. В превод от опростен китайски(儒, 儒家) или [[пинин]] (rú, rújiā} учението се нарича „Школа за образоване на хората“. В резултат на това, традицията никога не е прокарвала определена идеологическа система към теоретическото наследство на един единствен мислител. Така конфуцианството представлява особена съвкупност на учения и доктрини, които изначално се развиват от древни митологии и идеологии. Древното конфуцианство се превърнало във въплъщение и завършек на целия духовен опит на отминалите цивилизации. Въпреки това, развитието на конфуцианството като независима идеологическа система и съответното учение е свързано с дейността на един конкретен човек, който е известен извън Китай под името [[Конфуций]]. Това име възниква в края на 16 век в трудове на европейски мисионери, които изписват на латински името ({{lang-la|Confucius}}) като се опитват да пресъздадат съчетанието Кун Фу-дзъ (на китайски 孔夫子, Kǒngfūzǐ, използва се още като 孔子, Kǒngzǐ). В превод от китайски името означава „Учител от рода Кун“. Истинското му име - Циу 丘 (Qiū), означава „хълм“, а второто му име — Джун-ни (仲尼Zhòngní), означава „втори от глината“. В древните източници името е дадено като указание за мястото му на раждане: в една пещера в дълбините на свещения хълм от глина, където родителите му се поклоненили. Конфуций е роден през 551 г. пр.н.е. близо до днешния град [[Цюйфу]] в провинция [[Шандун]].

След смъртта на Конфуций неговите многобройни ученици и последователи формират набор от насоки, които през 3 век пр.н.е. вероятно вече били около десетина. За негови духовни последователи се приемат и двамата мислители [[Мъндзъ]] (孟子) и [[Сюндзъ]] (荀子). Конфуцианството се превърнало в авторитетна политическа и идейна сила. То трябвало да удържи на конкуренцията на други авторитетни политико-философски школи в Древен Китай - [[моизъм]] (墨家, mòjiā) и [[легизъм]] (法家, fǎjiā). Учението на последното от тях дори се превърнало в официална идеология на първата китайска империя [[Цин (3 век пр.н.е.)|Цин]] (221 — 206 г. пр.н.е.). Стигнало се дотам, че император [[Цин Шъхуан]] (управлявал в периода 246 — 210 г. пр.н.е.) през 213 г. пр.н.е. извършил жестоки репресии против конфуцианците. Значителна част от учените бива отстранена от политическия и интелектуален живот на империята, а 460 опозиционни дейци са погребани живи. Унищожени били и конфуциански книги, а тези, които достигнали до наши дни представляват възстановки по устни предания създадени през 2 век пр.н.е. до новата ера. Този период на развитие на конфуцианството се нарича ранно конфуцианство.

Устояло на жестоката конкурентна борба при следващата династия [[Хан (династия)|Хан]] (206 г. пр.н.е. — 220 г.) конфуцианството се превръща в официална идеология на империята. През този период възникват и качествени изменения в развитието на конфуцианството като учението се разделило на ортодоксално (古文經學) и неортодоксално (今文經學). Представителите на първото течение потвърждават неприкосновеността на Конфуций и учениците му, както и абсолютната стойност на техните идеи и неизменността на заветите им. Отричат всякакви опити да се преразгледа наследство на Учителя. Представителите на втората тенденция са оглавявани [[Дун Джуншу]] (179 — 104 г. пр.н.е.), който често е наричан и с прозвището „Конфуций от Хан“. Неортодоксалните конфуцианци настояват за творчески подход към древните учения. Дун Джуншу създава последователна доктрина, която обхваща всички прояви на природата и обществото, и ги дефинира с помощта на теорията за обществен и държавен строй, която е основана от Конфуций и Мъндзъ.