Координатна система: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м унифициране - г.пр. --> г. пр.; козметични промени
Ред 2:
 
== Определения ==
[[FileФайл:Coordinates bg.png|thumbмини|300px|Абсциса, ордината и апликата. Абсцисна, ординатна и апликатна ос]]
Координата е обобщаващ термин за тези числа, с които се описва местоположението на точката, а именно: разстояние, абсциса, ордината, апликата, азимут, (ъгъл на) възвишение. Координатите може да са ъглови или линейни.
 
Ред 19:
== Видове координати ==
=== Афинни и декартови координати ===
[[FileФайл:Affine-vs-cartesian.png|thumbмини|300px|Разликата между афинна и декартова координатна система]]
Нека в равнината е избрана произволна точка '''O''', която служи за начало на два неколинеарни вектора '''e<sub>1</sub>'''<sup>→</sup> и '''e<sub>2</sub>'''<sup>→</sup>. Така построената система наричаме '''афинна координатна система''', а правите '''Oe<sub>1</sub>''' и '''Oe<sub>2</sub>''' – ''координатни оси''. Тогава за всяка точка '''M''' от равнината на системата равенството '''OM'''<sup>→</sup> = ''x'''''e<sub>1</sub>''' + ''y'''''e<sub>2</sub>''' задава взаимно еднозначно съответствие на множеството от точките '''M''' върху множеството на наредените двойки (''x'', ''y'').
 
Ред 36:
=== Полярни координати ===
{{основна|Полярна координатна система}}
[[FileФайл:Coordonnees polaires plan.png|thumbмини|210px|Полярни координати в равнината]]
Редица криви могат да се опишат много по-лесно чрез полярни, отколкото чрез декартови координати. Полярните координати обаче важат за точки в равнината. За точки в пространството се използват сферичните и цилиндричните координати.
 
Ред 54:
 
=== Сферични координати ===
[[FileФайл:Spherical-coordinates-1.png|thumbмини|210px|Сферични координати]]
 
Сферичните координати са ''пространствени полярни'' координати. Те са един от видовете тримерни пространствени координати.
Ред 75:
[[Географски координати|Географските координати]] също са вариант на сферичните координати. Полюсът е в центъра на Земята, екваториалната равнина е през екватора, нулевата посока в тази равнина минава през Гринуич. Ъглите се мерят в градуси, минути и секунди в 2-те посоки, като плюсът и минусът имат словесни наименования – източна и западна дължина, северна и южна ширина. Разстоянието се мери в метри, но не от центъра на Земята, а от морското равнище, като знаците пак имат словесни наименования – надморска височина и дълбочина.
 
[[FileФайл:Spherical-coordinates.png|thumbмини|210px|Сферични координати]]
Трансформационните формули, които показват връзката между полярни и декартови координати, са следните:
* <math>x = r . cos\varphi . cos\theta</math>
Ред 90:
 
=== Цилиндрични координати ===
[[FileФайл:Coordonnees cylindriques.png|thumbмини|210px|Цилиндрични координати]]
 
Цилиндричните координати са обобщение на полярните координати в случая на тримерно пространство.
Ред 118:
Терминът '''абсциса''' (abscissa) се употребявал широко в латинските преводи от гръцки на математически трудове. Смисълът, който обаче е бил влаган в термина, било „отсечка“. Тази практика се запазва за последно в трудовете на [[Бонавентура Кавалиери]] от 1635 г. През 1675 г. [[Готфрид Лайбниц]] налага новия прочит на термина абсциса като първа ос на координатната система.
 
Аполоний (ок. 260 – 170 г. пр.н.е.) нарича успоредните хорди в окръжността „линии прекарани поред“, като превежда словосъчетанието от гръцки на латински като „ordinatum applicata“. Оттук произхождат термините ''ордината'' и ''апликата'', като впоследствие изразът се разпада и двете понятия започват да се употребяват самостоятелно в контекста на сечения на кръга.
 
Думата '''ордината''' в съвременния и&#768;ѝ смисъл като втора координата на точка е използвана за първи път от Лайбниц (1694 г.). Приблизително по това време той въвежда и самия термин координата, като по този начин подчертава равноправието на абсцисата и ординатата.
 
Малко популярната дума '''апликата''' означава третата координатна ос, когато координатната система е пространствена.