Брегалнишка битка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на ш. Бел3 с references |
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени |
||
Ред 15:
| командир2 = {{флагче|Сърбия|1913}} [[Радомир Путник]]<br> {{флагче|Сърбия|1913}} [[Петър Бойович]]<br> {{флагче|Сърбия|1913}} [[Александър I (Югославия)|Александър Караджорджевич]]<br> {{флагче|Сърбия|1913}} [[Божидар Янкович]]
| сила1 = {{флагче|България}} [[Четвърта българска армия|4-та българска армия]] – 116 000 души с 210 оръдия{{Br}}{{флагче|България}} [[Пета българска армия|5-та българска армия]] – 68 000 войници със 118 оръдия{{Br}}общо:'''184 000''' души<ref>Крапчански, В. и др. ''Кратък обзор на Бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г.'' Държавно военно издателство, София 1961, стр. 192</ref>
| сила2 ={{флагче|Сърбия|1913}} [[Първа сръбска армия|1-ва сръбска армия]] – 105 000 души със 145 оръдия{{Br}}{{флагче|Сърбия|1913}} [[Трета сръбска армия|3-та сръбска армия]] – 70 000 души с 96 оръдия{{Br}}{{флагче|Черна гора}} Черногорска дивизия – 10 000{{Br}}Доброволческа бригада –
| жертви1 = над 20 000<ref name="ratk287">Ратковић, Б.; Ђуришић, М.; Скоко, С. ''Србија и Црна Гора у Балканским ратовима''. Београд, 1972, Београдски издавачко-графички завод, стр. 287</ref>
| жертви2 = 16 620 души<ref name="ratk287"/>
Ред 45:
Преди разсъмване на 17 юни българите предприемат офанзива по целия фронт от [[Султан тепе]] (в Осоговската планина) до [[Удово]] (на Вардар). [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] завладява подстъпите, но не и самия Султан тепе. [[Седма пехотна рилска дивизия]] край [[Дренок (Община Пробищип)|Дренак]] и 2-ра бригада от [[Четвърта пехотна преславска дивизия|Четвърта преславска дивизия]] при [[Добрево (Община Пробищип)|Добрево]] изтласкват противника на 5 – 10 километра от Злетовска река. [[Осма пехотна тунджанска дивизия]] форсира Брегалница при [[Щип]] и води кръвопролитни боеве с Дринската (I призив) и Моравската (I призив) дивизия на Ежов рид и край [[Сушево (Община Щип)|Сушево]]. Крайните левофлангови части на 4-та армия (3-та бригада от Седма дивизия) завземат железопътната станция [[Удово]], охранявана от слаби сръбски части.<ref>Ратковић, стр. 257 – 266; Дървингов, П. ''История на Македоно-одринското опълчение''. Том II, Печатница „Нов живот“, София 1925, стр. 605 – 607</ref>
[[
Въпреки внезапното нападение, 4-та армия среща твърда съпротива на сърбите и не успява да постигне желания бърз успех.<ref>Филипов, стр. 428</ref>
=== 18 – 21 юни. Сръбски контраудар през Злетовска река към Кочани ===
На 18 юни следобед, след протести на сръбската легация в [[София]] и заповед на министър-председателя [[Стоян Данев]], българите прекратяват едностранно огъня. Сръбската страна обаче отхвърля предложението за примирие и преминава в контранастъпление по направление към [[Кочани]].<ref>Филипов, стр. 419 – 420, 428 – 431;{{Br}}Ратковић, стр. 268</ref> На кота 550, южно от село Дренак, Шумадийската (I) дивизия успява да изненада и разгроми българския [[Тринадесети пехотен рилски полк|13-ти пехотен]] и две дружини от [[Двадесет и шести пехотен пернишки полк|26-ти пехотен полк]]. Дала тежки загуби (общо
В края на втория ден 4-та българска армия е отблъсната на изходните си позиции от началото на битката. През следващите дни сърбите развиват успеха си срещу Седма дивизия. В участъка на тази дивизия и 2/4 бригада са съсредоточени три пехотни (Шумадийската I, Моравската II и Черногорската) и една конна дивизия. На 20 и 21 юни те атакуват и завземат Райчин рид (край село [[Райчани]]). Българите отстъпват в безредие и спират на 4 километра западно от Кочани. Сръбският натиск отслабва след вестта за поражението на десния фланг на сръбската 3-та армия при [[Криволак]]. Путник нарежда на Шумадийската (I) дивизия да се изтегли обратно през Злетовска река, за да попречи на евентуално българско настъпление от Криволак към [[Велес]], в тила на сръбските армии.<ref>Дървингов, т. II, стр. 619 – 620, 627 – 628, 634 – 635;{{Br}}Ратковић, стр. 280 – 282</ref>
Ред 56:
=== 19 – 21 юни. Поражение на сърбите при Криволак ===
{{Основна|Битка при Криволак (1913)}}
[[
Както генерал Савов, така и генерал [[Радко Димитриев]], който го сменя на поста помощник-главнокомандващ на 20 юни, разчитат, че 4-та армия ще съумее да нанесе решително поражение на сръбските войски за по-малко от седмица – преди натискът на гръцката армия от юг да даде позитивен за сърбите резултат. Основните си надежди българското командване възлага на операцията срещу десния фланг на противниковата 3-та армия при [[Криволак]].<ref>Марков, стр. 90 – 93</ref>
Ред 62:
Боят при Криволак започва на 19 юни, след като в предните два дни 1-ва бригада от българската [[Втора пехотна тракийска дивизия|Втора пехотна дивизия]] настъпва откъм Радовиш, прекосява река [[Крива Лъкавица]] и [[Серта|Серка планина]] и достига укрепленията на сръбската [[Тимошка дивизия II призив|Тимошка (II) дивизия]] и Доброволческата бригада пред криволашкия завой на Вардар. Първите български атаки същата вечер и през нощта срещу 20 юни са отбити, но съотношението на силите се променя след пристигането от [[Удово]] на 2-ра бригада и 11-ти пехотен полк. На 20 и 21 юни българите съсредоточават натиска си върху десния сръбски фланг при село [[Пепелище (община Неготино)|Пепелище]] и го разбиват. След като и левият им фланг е обходен откъм [[Драгоево (Община Щип)|Драгоево]], сърбите отстъпват зад река Брегалница.<ref name="DrvHr">Дървингов, т. II, стр. 620, 628, 636 – 637; Христов, стр. 116 – 118</ref>
В резултат от Криволашкия бой Тимошката дивизия е разгромена (губи над
=== 22 – 26 юни. Прегрупиране на противниците и отстъпление на българската 4-та армия ===
| |||