Пелопонески войни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени |
м унифициране - г.пр. --> г. пр. |
||
Ред 36:
През [[421 пр.н.е.|421 г. пр. Хр.]] се сключва така нареченият „Никиев мир“ (по името на [[Никий]], който участвал в преговорите). [[Коринт]], [[Мегара]] и [[Тива]] обявяват несъгласието си, и така започва дипломатическа война между Атина и [[Аргос]] от една страна, и между Спарта и Тива от друга. Племенникът на Перикъл – [[Алкивиад]] се стреми да завоюва [[Картаген]]. Единствените противници на това действие са едрите земевладелци, боящи се от непредвидени усложнения.
Въпреки че Алкивиад е отличен пълководец и донася победи на атиняните, е обвинен в светотатство от съгражданите си и е изгонен от полиса. След [[остракизъм|остракирането]], Алкивиад избягва в Спарта. Разкрива военните планове на Атина и съветва спартанците да се укрепят в градчето [[Декелея]] и от там да я държат под контрол. При нападението на Атина в [[Сицилия]] и след намесата на [[Персия]] на страната на Спарта през 404 г. пр. Хр., Атина е разгромена. Делоският съюз се разпада и Спарта е призната за хегемон в Гърция. Въпреки че спартанците са имали възможност да разрушат Атина, те предпочитат да оставят незасегнато архитектурното и културно богатство на полиса.
През [[415 пр.н.е.|415 пр. Хр.]] [[Еклесия]]та гласува предложението за акция срещу остров Сицилия - [[Сицилийска експедиция]]. Начело на експедицията застават Алкивиад (върнат от изгнание), [[Никий]] и [[Ламах]]. Планираното завладяване на острова обаче завършва със страшна катастрофа – флотът и войската са унищожени от обединените сили на Сиракуза, Коринт и Спарта. Последна надежда на атиняните е победата при Аргинузките острови през [[406 пр.н.е.|406 пр. Хр.]], но в сражението при [[Егоспотамос]] (от старогр. – Козя река) през [[405 пр.н.е.|405 пр. Хр.]] са изгубени и последните илюзии на атиняните. Мирът е сключен при крайно тежки условия.
| |||