Пунически войни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м Северна с главна буква, защото се разбира като самостоятелна област |
м унифициране - г.пр. --> г. пр. |
||
Ред 29:
Картаген подценил както този съюз, така и икономическите, и военните възможности на Рим. Въпреки морското си предимство не изпратил достатъчно войска, която още в началото да ликвидира действащите в Сицилия римски части. Допуснал да бъде изненадан от мощна римска флота, която разполагала с абордажни мостове. Това нововъведение в морския бой давало възможност на пехотата да се сражава в морето както на сушата.
Рим успял да завладее много градове в Сицилия и да нанесе редица поражения на картагенската флота – през 260 г. пр. Хр. при нос Миле, а нова морска победа през 256 г. пр. Хр. край нос Екном дала възможност за римско дебаркиране в Африка. Неочакван десант целял да бъде превзет Картаген. Армия начело с Атилий Регул успешно дебаркирала на африканския бряг, разграбила голяма част от територията и наближила столицата Картаген. Но Регул не могъл да превземе града. Воийската му била твърде слаба за подобна задача, а сенатът не посмял да изпрати подкрепления от страх, че при прехвърлянето частите могат да се натъкнат на картагенския флот и да бъдат разбити. В кампанията Картаген наел спартанския военачалник Ксантип, който с помощта на наемна армия през 255 г. пр. Хр. при Тунес разбил Регул. Римският флот със спасените останки от армията бил настигнат и унищожен от буря. Само една малка част от войниците на Регул успели да се прехвърлят обратно в Сицилия.
След този неуспех римляните се отказали от морска война и Сицилия отново се превърнала в театър на военните действия. Картагенците били отблъснати към югозападния край на острова, въпреки организираната от младият им пълководец Хамилкар Барка съпротива.
През 250 г. пр. Хр. римляните построили нов флот, който през същата година победил картагенския при Панорм, но през 249 г. пр. Хр. бил разгромен при Дрепан.
След дългогодишна и изтощителна война срещу Хамилкар Барка, римските граждани финансирали строителството на друг флот. През 241 г. пр. Хр. морската победа на Рим при Егатските острови станала последното сражение в Първата Пуническа Война. Сключил се мир, в чиито условия Сицилия станала римска провинция, а Картаген трябвало да изплаща контрибуции (парично или стоково обезщетение, което се изплаща на победителя) на Рим в продължение на 10 години.
Ред 43:
Хамилкар Барка ръководил картагенците в Испания от 236 г. пр. Хр. до 228 г. пр. Хр. Сменил го зет му Хаздрубал, който бил убит през 221 г. пр. Хр. Тогава армията избрала за свой началник Ханибал – син на Хамилкар.
Ханибал (247 г. пр. Хр. – 183 г. пр. Хр.) е една от най-харизматичните личности в световната история. Той командва картагенските сили срещу Рим във Втората пуническа война (218 г. пр.Хр – 201 г. пр.Хр). В ранна възраст е заведен от баща си в Испания и възпитан в дух на непоколебима омраза към Рим. Целия си живот Ханибал посвещава на борбата срещу врага си. Той израства сред войниците. Започва като пехотинец и постепенно спечелва любовта им. Те го припознават не като син на главнокомандващ, а като един от тях. Бъдещият лидер изучава езиците на множество народности, чиито представители са наемници при баща му. Опознава психологията на наемника и манталитета на всяко племе. Воден от интуицията си Ханибал изгражда в съзнанието си образът на командир, уважаван дори от разнородната наемническа войска. Изучава класическите трудове на елинските военни теоретици и практиката на античните пълководци. Учи литература, философия, право. Още като младеж спечелва симпатиите на различните етноси. За балеарците той е отличен прашкар, за нумидийците – кавалерист, равен на техния предводител Махарбал. Галите шумно се хвалят, че като тях сече с широк келтски меч. Елините с възхищение говорят за неговия чист гръцки, за изключителните му познания по гръцка философия, литература и военно дело. Иберите го считат за син на своята страна. Ханибал се превръща в неделима част от множеството жестоки и смели мъже. Командирските заповеди, суровата служба и близостта с войниците формират характера на юношата и определят по сетнешната му съдба. Армията го избира за главнокомандващ котаго той е на 26-годишна възраст.
Римският сенат не пречел на домогваниятя на Картаген в Испания – смятал, че така Картаген няма да има проблеми с изплащането на контрибуциите. Но Хамилкар и приемниците му се ръководели без съмнение и от мисълта за реванш. Превръщали Испания от икономическа във военна база срещу Рим. Испанските племена били известни със своята войнственост. Постепенно, било чрез военни походи, било по дипломатически път те ставали васали и съюзници на Картаген. Веднага след като поел командването Ханибал започнал да се готви за нахлуване в Италия.
| |||