Бяла мура: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени
Ред 26:
 
== Описание ==
[[Файл:Pinus peuce cone.jpg|thumbмини|150px|ляво|Зряла шишарка]]
В [[България]] бялата мура достига височина 35 m и [[диаметър]] около 50 – 60 cm. Короната е тяснопирамидална, с къси, слабо възходящи клони, разположени в прешлени. До около 40 – 50 години кората на бялата мура е гладка, тъмнозелена или зеленикавовиолетова, а след това се напуква плочковидно.
 
Има тънки, нежни, сивозелени игловидни [[лист]]а, събрани по 5 в снопче (наречено [[брахибласт]]). Мъжките репродуктивни [[орган (анатомия)|органоргани]]и са жълтеникави [[макро спорофити]] и се появяват в основата на нарастващите клонки. Младите [[шишарка|шишарки]] са зелени или зеленовиолетови, а зрелите – жълтокафяви, цилиндрични по форма. Узряват през октомври на втората година. Семената са с ниска кълняемост и покълват бавно. Бялата мура има ядрова [[дървесина]], с плътност 430 kg/m³.
 
== Разпространение ==
[[Ендемит]] на [[Балканския полуостров]]. У нас се среща в горите на Рила, Пирин, [[Западни Родопи]], [[Средна Стара планина]], [[Славянка]] и [[Витоша]], при надморска височина от 1 4001400 до 2 1002100 m.
 
Бялата мура е често срещана в паркове и големи градини и не се разпространява бързо на големи площи. Това растение може да издържи на -45 [[Градус Целзий|°C]], както и при излагане на силен вятър.