Трапецовидни ниши в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени |
м унифициране - г.пр. --> г. пр. |
||
Ред 12:
Проф. Фол също така, разглежда най-общо скално-изсечените и мегалитни паметници в Югоизточна [[Европа]] и [[Фригия]] не като изолирани примери на една обща класификационна схема – ниши, басейни, олтари, долмени, менхири, скални кръгове, скални светилища, пещери, гробове, скално-изсечени стълби, т. нар. тронове и пр., а като своеобразни комплекси. Функционирането на структурите/подцентровете на един комплекс може да бъде разбрано като интерактивност между вложените идеи и образи в тези паметници, т.е. като система, мислена от нейните носители. Системата от свързани функции включваща и обредите изпълнявани на светилищата.
Ст.н.с. д-р Стефанка Иванова и проф.[[Ана Радунчева]] от [[НАИМ]] при [[БАН]] и геофизикът инж. Мария Златкова изказват една друга хипотеза за предназначението на трапецовидните ниши, според тях цивилизация на [[Неолит]]а е оставила своите кодови послания в стотиците трапецовидни ниши, които носят информация, вероятно свързана с древния добив на злато. Според учените някои от скалните светилища в Родопите са функционирали още 7000 г. пр. Хр., а цялостната система била създадена през втората половина на Каменно-медната епоха (5000 г. пр. Хр.). Радунчева, Иванова и Златкова подчертават, че трапецът е важна форма за епохата на [[Енеолит]]а – през тази епоха жилищата и храмовете са били трапецовидни.<ref>[http://novinar.bg/news/shifarat-na-drevnite-rudari_MjUyODszMzg=.html в-к Новинар „Шифърът на древните рудари“ Автор Милена Бойкова-Терзийска, публикация от 26 януари 2008]</ref>
Иванова защитава хипотезата, че нишите са всъщност форма на шифрована информация за златните залежи на територията на Родопите. Според нея а добивът на ценния метал е свещено дело – златото се дава на боговете, за да се поддържа връзка с тях, а златодобивът е обожествявана дейност, която се осъществявала от затворена група, за да се пази в тайна познанието. Иванова предполага, че ако древните обитатели на Родопите са си служили с пиктограми, всеки е щял да може да разбира изсечените послания под формата на трапецовидни ниши. Хората от онази епоха са имали знанията и уменията да откриват, добиват и преработват метали, разработвали са много рудници, владеели са сложни технологии за металодобив, защото са умеели да контролират огъня и да постигат високи температури за топене на рудата. Според Иванова нишите нарочно са правени на такива места, че да се виждат от далече – на вертикални скали по поречията на реките, по които са се придвижвали хората. Изработвали са ги и с идеята да бъдат трайни – с полирани стени, за да не се задържа вода в грапавините, което би улеснило ерозията, и под скална козирка. Ако не е имало естествен навес, са го издялвали.
| |||