Фружин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Роден е вероятно преди 1393 г.(?) |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
Около [[1408]]-[[1413]] г. заедно с братовчед си [[Константин II Асен|Константин]] е начело на [[Въстание на Константин и Фружин|въстанието на Константин и Фружин]], при което се водят широки антиосмански действия, подкрепени от различни [[Балкански кръстоносни походи|християнски сили]], които обаче не довеждат до промяна на статуквото. През [[1425]] г. Фружин участва в похода на влашкия [[войвода]] [[Дан II]] и трансилванския владетел [[Пипо Спано]] срещу османците. След похода е награден от император [[Сигизмунд Люксембургски]] с имението и [[Липова|крепостта „Липа“ (дн. гр. Липова)]], където той се установява, а малко по-късно и с имението „Максонд“ в границите на управляваната от Сигизмунд империя.
През [[1435]] г. Фружин е изпратен на дипломатическа мисия в [[Албания]], където по онова време все още управляват потомците на валонския деспот [[Иван Комнин]], сина на деспот Срацимир от рода [[Срацимировци]]. Една от причините тази задача да бъде поверена на Фружин е, че преговорите се водят на „славянски“ т.е. на български, който е официалният език в албанската владетелска канцелария<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=159 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. В кръстоносния поход от [[1444]] г. на [[Владислав III Варненчик]] Фружин също взима участие, като продава наскоро дареното му имение „Файдаш“, за да финансира експедицията си.
След жестокото поражение на кръстоносната армия [[битка при Варна|при Варна]] обаче, при което загива и самият [[Крал на Полша|полско]]-[[Крал на Унгария|унгарски крал]], [[Янош Хуняди]], който възглавява армията наравно с Владислав Варненчик, подема кампания против българския княз, чрез която очевидно цели да свали от себе си обвиненията за страховития погром. В крайна сметка Фружин постепенно губи позициите си в унгарския двор, докато накрая през [[1454]] г. са му отнети именията.
Османски регистър от 1454/1455 година споменава за княз на име Фружин в земите между [[Свърлиг]] и [[Пирот]], който със специално разрешение на османските власти може да наема българи и чужденци за охраната на планински проходи в района, а като негови синове са изброени Стоян,
== Потомци ==
В акта за продажба на имението на Фружин от 1444 г. се споменава негов син на име Шишман, както и „други синове и дъщери“ (''Susmani filii sui ceterorumque filiorum et filianim suorum'')<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=160 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. В други документи фигурират имената и на други негови потомци, всичките по линия на най-големия му син Шишман останали да живеят в Унгария. Така например в източник от 1457 г. е отбелязан син на Шишман т.е. внук на Фружин на име Стефан Шишман, пълномощник на българското и влашкото население от [[Банат]] пред краля. В източници от XV в. се срещат имената и на Сандрин (Александър) Шишман като комендант на [[Караш-Северин|Северин]] през 1467 г., на Филип Шишман, Радослав Шишман, Владислав Шишман и Ференц Шишман като всички те са на унгарска служба<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=161, 162 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. За Ференц Шишман е известно, че загива през 1550 г. при обсадата на Липа като военачалник на конен отряд във войската на [[Стефан Батори]].
Има хипотеза, че самият Фружин се завръща в завладените от османците български земи, която се базира на един откъс от „Съкратения регистър на Видинския санджак“ от 1454/1455 г., където е записано<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=161 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>:{{цитат|... тези, които живеят като муселеми между Исфирлиг (Свърлиг) и Шекир-кьой (Пирот) и притежават свещен знак. Заповядано им е да доведат чужденци, неподлежащи на харадж, и тези от раята, които (не принадлежат) на никого, за да пазят прохода, Фрузин - княз, Стоян, негов син; Стойко, негов син; Станислав, негов син - четирима души|}}
== Генеалогия ==
{{Familytree2
| |||