Иврит: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени
Ред 19:
}}
 
'''Иврит''' (עִבְרִית, {{IPA|[ʔivˈʁit]/[ʔivˈɾit]}}) е [[семитски езици|семитски език]], говорен днес от около 7 8007800 000 души, главно в [[Израел]]. Традиционно иврит се приема за езика на [[евреи]]те, макар че в [[Еврейска диаспора|еврейската диаспора]] се използват и други еврейски езици, а самият иврит се говори и от нееврейски групи, като [[самаритяни]]те.
 
Най-ранните свидетелства за езика иврит са от 10 век пр.н.е. като [[Петокнижие]]то и основната част от [[Стар завет|Стария завет]] са написани на иврит. Това е и богослужебният език на [[Юдаизъм|юдаизма]], наричан от евреите ''лешон хакодеш'' (לשון הקודש, „свещен език“). В началото на 1 хилядолетие иврит престава да бъде говорим език и се използва предимно за религиозни и научни цели.
Ред 47:
Понякога описаната класификация на класическия иврит се опростява до разделянето на библейски (10-2 век пр.н.е.) и мишнаически иврит (3 век пр.н.е. – 3 век),<ref name=Segal>{{cite book | last = Segal | first = M | year = 1927 | title = A Grammar of Mishnaic Hebrew | publisher = Clarendon Press | location = Oxford | lang = en}}</ref> но в наши дни преобладава мнението, че кумранския иврит еволюира от къснобиблейския и преминава в мишнаическия, като съдържа елементи от тези два етапа, но се отличава от тях.<ref name=Qimron>{{cite book | last = Qimron | first = Elisha | year = 1986 | title = The Hebrew of the Dead Sea Scrolls, Harvard Semitic Studies 29 | publisher = Scholars Press | location = Atlanta | lang = en}}</ref> В началото на Византийската епоха през 4 век класическият иврит престава да се използва в ежедневието, като упадъкът му вероятно започва още след разгрома на евреите във [[Втора юдейско-римска война|Втората юдейско-римска война]].
 
=== ===
{{раздел-мъниче}}
 
== Писменост ==
[[Еврейска азбука|Еврейската азбука]] се състои от 22 букви плюс 5 букви (софити), които се пишат само в края на думата. Всички букви са съгласни с изключение на 3 – Алеф (א), Хей (ה) и Айн(ע). Съвременно произношение на иврит:<ref name=gov>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=f7wWU7lzN3Q&list=PL00AEACBD8075AB76| заглавие = Еврейската азбука – произношение| достъп_дата = 2014-01-26| издател = youtube.com| език = he}}</ref>
* Алеф -א
* Бет/вет -ב
* Гимел – ג
* Далет – ד
* Хей – ה
* Вав – ו
* Зайн – ז
* Хет – ח
* Тет – ט
* Йод – י
* Каф/хаф - כ
* Хаф софит – ך
* Ламед -ל
* Мем – מ
* Мем софит – ם
* Нун – נ
* Нун софит – ן
* Самех – ס
* Айн – ע
* Пей/фей - פ
* Фей софит – ף
* Цади – צ
* Цади софит – ץ
* Ков – ק
* Рейш – ר
* Шин/син - ש
* Тав – ת
 
== Граматика ==
{{раздел-мъниче}}
Ивритът е език, в който липсват [[глагол|спомагателни глаголи]] като глагола „съм“. Въпросите се образуват с въпросителна дума или само с промяна в интонацията. Глаголите могат да бъдат мъжки и женски род и множествено и единствено число. Прилагателните и притежателните местоимения стоят винаги след съществителното.