История на Япония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м г. след н.е. ---> г.
м 4-цифрени числа без интервал
Ред 3:
'''Историята на Япония''' обхваща историята на [[География на Япония|японските острови]] и [[японци|японския народ]], простираща се от древността до съвременната история на страната като [[национална държава]]. Първото известно писмено споменаване на [[Япония]] е кратка информация в хрониката ''[[Двадесет и четири истории]]'' – колекция от китайски исторически текстове от [[1 век]]. Макар някои изследователи да причисляват японската цивилизация към китайската, по-голямата част от историците я отделят като отделна [[цивилизация]] (според историка [[Самюъл Хънтингтън]], тя е една от основните цивилизации, съществуващи и до днес и е цивилизация, която е и [[държава]]<ref> Хънтингтън, С. ''Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред''. София. Издателство „Обсидиан“. 2006 г. [http://chitanka.info/text/8364/6#textstart ''Глава 2. Цивилизациите в историята и в днешно време''.]</ref>), развила се от китайската между 100 г. и 400 г.
 
Развитието на японската цивилизация протича по специфичен и изолиран начин, обусловен от географските особености и откъснатост на страната – най-близката до [[Азия]] точка на архипелага е на 190 км отвъд морето, а самият архипелаг се състои от верига от острови (над 1000 на брой) и се простира на 3&nbsp;2003200 km, като пресича няколко климатични пояса. Голяма част от четирите главни острова – [[Хокайдо]], [[Хоншу]], [[Шикоку]] и [[Кюшу]], както и на повечето от останалите, е покрита с планини. Теренът е толкова скалист, че само 16% от земята може да се обработва. По тази причина, по естествен начин, японците се струпват и заселват в малкото равнини по крайбрежието, където реките са отложили наносни почви. Впоследствие тези плодородни райони стават гъсто населени центрове на политическа и религиозна власт и икономическа активност, често обаче опустошавани от природни бедствия с многобройни човешки жертви.<ref>Колектив. ''Походът на исляма''. Издателство „Абагар“. София. 1998 г. стр. 133. ISBN 954-584-165-6</ref>
 
По-късно в историята на страната, периодите на съзнателна самоизолация (политиката [[Сакоку]]) се редуват с периоди на активни взаимоотношения с външния свят.