Владово: Разлика между версии

| телефонен-код =

}}

 

== География ==

Селото е отдалечено на един километър западно от град [[Воден]] (Едеса).

 

Западно от Владово е открито [[Владовско праисторическо селище|Владовското праисторическо селище]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=15365&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58112/1329 π.ε./30-5-1995 - ΦΕΚ 593/Β/7-7-1995 | достъп_дата = 2018-05-01 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | език = | цитат = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=15447&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/58163/3456/18-12-1997 - ΦΕΚ 1223/Β/31-12-1997 | достъп_дата = 2018-06-10 | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων }}</ref>

 

[[Файл:Vladovo Greek Municipality Letter 1904.jpg|ляво|мини|250п|Писмо от гръцката община във Владово от 18 февруари 1904 година, заявяващо нейния елинизъм]]

По пътя за Воден са разположени руините на крепостта [[Филокастро]].<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=15365&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58112/1329 π.ε./30-5-1995 - ΦΕΚ 593/Β/7-7-1995 | достъп_дата = 2018-05-01 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | език = | цитат = }}</ref> Между 1600 и 1800 година селото е разположено в местността [[Селище (Владово)|Селище]], югозападно от днешното местоположение. Там са и руините на църквата „[[Свети Дионисий Олимпийски (Владово)|Свети Дионисий Олимпийски]]“.<ref>{{Цитат периодика| last = | first = | authorlink = | coauthors = | year =1999 | month = | title = 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων | journal =Αρχαιολογικόν Δελτίον | volume = Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2 | issue = | location = Αθήνα | pages =575 | publisher = Υπουργείο Πολιτισμού | doi = | id ={{ISSN|0570-622Χ}} | url =http://dspace.museumshops.gr/jspui/retrieve/43154/638567.pdf | format = | accessdate = }}</ref>

 

 

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година във Владово живеят 740 [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_04.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр.149.]</ref> Селото е смесено [[Българска екзархия|екзархийско]]-[[гъркомани|гъркоманско]]. Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 126.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във Владово (Vladovo) има 464 българи екзархисти и 496 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] гъркомани, като в селото работят българско и гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.</ref> Българската екзархийска църква носи името на „Свети Атанас“.<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр. 36</ref>

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Владово е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 359 и 835.</ref>

 

През [[Балканска война|Балканската война]] в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи на имущество на местните жители.<ref>Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 113.</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Владово остава в Гърция. В 1924 година 16 души се изселват по официален път в България. В 1926 година селото е прекръстено на Аграс на името на обесения в него в 1906 година андартски капитан [[Телос Агапинос|Телос Аграс]]. През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация [[Охрана]], а в селото е установена българска общинска власт.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> В [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] поради близостта си до Воден селото не пострадва.<ref name="simovski">Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.</ref>

 

В 1995 година гробищната църква „[[Свети Димитър (Владово)|Свети Димитър]]“ е обявена за паметник на културата.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=15364&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/581003/1330/6-1-1995 - ΦΕΚ 116/Β/23-2-1995 | достъп_дата = 2014-10-18 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | език = | цитат = }}</ref>

 

През 2008 година статуите на [[Антонис Мингас]] и [[Телос Агапинос]] между Владово и [[Техово (дем Воден)|Техово]] са разрушени от местни жители<ref>[http://kostasxan.blogspot.com/2008/07/blog-post_6821.html Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, http://kostasxan.blogspot.com]</ref><ref>[http://www.youtube.com/watch?v=UFeuVZIH4g8&NR=1 Busts of Greek Macedonian Fighters vandalised in Edessa, Youtube]</ref>.

 

* 1920 - 853 души

* 1928 - 866 души

* 1951 - 980 души

* 1971 - 888 души

 

;Родени във Владово

* {{флагче|Гърция}} [[Атанас Ходжов]], гръцки андартски капитан<ref name="manos.120.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 120.]</ref>

* {{флагче|Гърция}} [[Телос Агапинос]] (капитан Аграс) (1880 - 1907), гръцки андартски капитан

 

<references/>