Галеацо Чано: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Галеацо Чано
| портрет = Galeazzo Ciano 2.jpg
| описание = италиански политик
| роден-място = [[Ливорно]], [[Италия]]
Ред 7:
}}
 
'''Галеацо Чано''' ({{lang-it|Gian Galeazzo Ciano}}), граф на Кортелацо и Букари, е политик от Фашистка Италия, зет на фашисткия лидер [[Мусолини]], осъден за предателство и разстрелян.
 
Той е член на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]], министър на печата и пропагандата (1935) и на външните работи (1936-1943), дипломат (вкл. посланик).
Ред 19:
След завършването на висшето си образование постъпва на дипломатическа служба. Служи в [[Рио де Жанейро]], завръща се и се оженва за [[Еда Мусолини]], дъщерята на [[Бенито Мусолини]] (Дуче) през 1930 г. След като служи кратко в [[Шанхай]], е пълномощен министър в [[Пекин]] (1932). Става разпален фашист, записва се в партията, започва бързото му издигане.
 
Завръща се в Италия и участва в италианската делегация на Лондонската стопанска конференция през юни 1933 г. Назначен е за шеф на правителствената служба по печата (1933). През 1935 г. за кратко (23 юни - – 5 септември) е министър на печата и пропагандата. Скоро след това става член на Големия фашистки съвет.
 
Доброволец по време на Италианско-етиопската война от 1935-1936 г., той е командир на ескадрила бомбардировачи в [[Абисиния]], откъдето се връща с награди и звание капитан, хвален от пресата като герой. Назначен е за министър на външните работи на 9 юни 1936 г. Постепенно се дистанцира от Нацистка Германия, накрая започва да води активна дейност за излизане на Италия от войната. На 6 февруари 1943 г. губи длъжността на министър, назначен е за посланик във [[Ватикан]]а.