Гризачи: Разлика между версии

}}

 

 

Повечето от представителите на семейството са малки животни със здрави тела, къси крайници и дълги опашки. Всички използват острите си резци, за да гризат храната си, дълбаят дупки и да се защитават. Основната им храна са семена или други части от растенията. Срещат се и представители с по-разнообразна диета. Прявяват склонност да бъдат социални животни, а много видове живеят в общества със сложни начини за комуникация помежду си. Половото поведение може да варира от моногамията, полигамия или промискуитет. Повечето раждат напълно недоразвити малки, които отглеждат, но други раждат добре равити способни бързо да започнат самостоятелен начин на живот.

 

== Разпространение ==

Гризачите са широко разпространени на всички континенти с изключение на [[Антарктида]], както и на повечето острови. Те са единственият разред [[плацентни]], освен [[прилепи]]те, които са достигнали [[Австралия]] и [[Нова Гвинея]] без помощта на човека. Преди интродуцирането им от хора гризачи не са се срещали и в [[Нова Зеландия]] и изолирани острови<ref name="Walker 2003">{{cite book |author=Nowak, R. M. |year=1999 |title=Walker's Mammals of the World |publisher=Johns Hopkins University Press |page=1244 |isbn=0-8018-5789-9}}</ref><ref name="order">{{cite book | title=The Rodent Order | last=Stefoff | first= Rebecca | year=2008 | publisher=Marshall Cavendish | isbn=978-0-7614-3073-5 | pages=62–63, 71–73 | url=https://books.google.com/books?id=7Gle7-L46TYC&pg=PA63 }}</ref>. Гризачите са се присподобили към живот във всички сухоземни местообитания – от ледената тундра (живеят под снежната покривка) до жарките пустини. Някои представителите като например катериците и [[Дървесни бодливи свинчета|дървесните бодливи свинчета]] обитават короните на дърветата, а представители от семейство [[гоферови]], [[туко-туко]], [[слепи кучета]] и други живеят и се хранят почти изцяло в ходове и дупки под земята. Други живеят на повърхността на земята, но изкопават дупки в нея с цел да се скрият от неприятели или да родят и отгледат поколението си. Бобрите и ондатрите пък водят полуводен начин на живот<ref name="MacDonald">{{Cite book|author=Single, G.; Dickman, C. R.; MacDonald, D. W.|contribution=Rodents|year=2001|title=The Encyclopedia of Mammals|edition= 2nd|editor=MacDonald, D. W.|publisher=Oxford University Press|pages=578–587|isbn=978-0-7607-1969-5}}</ref>, но най-добре пригодения за живот във водна среда гричзач е ''[[Crossomys moncktoni]]'' от Нова Гвинея<ref>{{cite journal |author=Helgen, Kristofer M. |year=2005 |title=The amphibious murines of New Guinea (Rodentia, Muridae): the generic status of ''Baiyankamys'' and description of a new species of ''Hydromys'' |journal=Zootaxa |volume=913 |pages=1–20 |issn=1175-5326 }}</ref>. Гризачите процъфтяват и в среди създадени от човешката дейност като селскостопански и жилищни зони<ref>{{cite journal | author=Parshad, V.R. | year=1999 | title=Rodent control in India | journal=Integrated Pest Management Reviews | volume=4 | pages=97–126 | url=http://projects.nri.org/bandicoot/docs/rodent_control_in_india.pdf | doi=10.1023/A:1009622109901}}</ref>.

 

Въпреки, че някои видове са смятани за вредители, гризачите играят важни екологични роли<ref name="MacDonald" />. Някои гризачи се считат за ключови видове и екосистемни инженери в съответните им местообитания. В [[Големи равнини|Големите равнини]] на [[Северна Америка]] например, дейността на ровене в земята от [[прерийни кученца|прерийните кучета]] играе важна роля в почвената аерация и хранителното преразпределение, повишаване на органичното съдържание на почвата и увеличаване на усвояването и на вода. Те поддържат специфичните тревни местообитания<ref name="JankeMartínez-Estévez2013"/>, като така създават подходящи пасища със специфични и ценни тревни видове към които се придържат [[бизони]] и [[Вилорога антилопа|вилороги антилопи]]

<ref name="Krueger1986">{{cite journal|last1=Krueger|first1=Kirsten|title=Feeding relationships among bison, pronghorn, and prairie dogs: an experimental analysis|journal=Ecology|volume=67|issue=3|year=1986|pages=760–770|issn=0012-9658|doi=10.2307/1937699}}</ref>. Начинът на живот и поведението на прерийните кучета обаче може да бъде и причина за намаляване на биологичното разнообразие благодарение на повишата консумация на определен вид семена както и за разпространението на семената на инвазивни видове растения<ref name="JankeMartínez-Estévez2013">{{cite journal|last1=Janke|first1=Axel|last2=Martínez-Estévez|first2=Lourdes|last3=Balvanera|first3=Patricia|last4=Pacheco|first4=Jesús|last5=Ceballos|first5=Gerardo|title=Prairie dog decline reduces the supply of ecosystem services and leads to desertification of semiarid grasslands|journal=PLOS ONE|volume=8|issue=10|year=2013|pages=e75229|issn=1932-6203|doi=10.1371/journal.pone.0075229}}</ref>. Ровещите в земята гризачи са и разпространители на спори на гъби, които обикновено са в симбионтни взаимоотношения, чрез кореновата система на растения (които обикновено не мотат да се развива без тях). Като такива, гризачите могат да играят роля в поддържането на здрави гори<ref name="PérezCastillo-Guevara2012">{{cite journal|last1=Pérez|first1=Francisco|last2=Castillo-Guevara|first2=Citlalli|last3=Galindo-Flores|first3=Gema|last4=Cuautle|first4=Mariana|last5=Estrada-Torres|first5=Arturo|title=Effect of gut passage by two highland rodents on spore activity and mycorrhiza formation of two species of ectomycorrhizal fungi (''Laccaria trichodermophora'' and ''Suillus tomentosus'')|journal=Botany|volume=90|issue=11|year=2012|pages=1084–1092|issn=1916-2790|doi=10.1139/b2012-086}}</ref>.

 

== Хранене ==

Повечето гризачи са [[Растителноядно животно|растителноядни]]. Хранят се изключително с растителен материал като семена, стъбла, листа, цветове и корени. Някои от тях са [[Всеядни животни|всеядни]] и малцина от тях са насекомоядни или месоядни<ref name=UCMP2000/>. [[Тъмна полевка|Тъмната полевка]] е типичен растителнояден гризач и се храни с треви, билки, корени, грудки, мъх и друга растителна маса, а през зимните месеци гризе кората на дърветата. В менюто на вида понякога попадат и безгръбначни като ларви на насекоми<ref>{{cite journal |author=Hansson, Lennart |year=1971 |title=Habitat, food and population dynamics of the field vole ''Microtus agrestis'' (L.) in south Sweden |journal=Viltrevy |volume=8 |pages=268 – 278 |issn=0505-611X |url=http://publikationen.stub.uni-frankfurt.de/frontdoor/index/index/docId/15165 }}</ref>. [[Равнинен хофер|Равнинният гофер]] яде растителен материал, който открива докато копае тунели, а също събира треви, корени и грудки като ги събира в торбички в бузите и след това съхранява в подземни килери<ref>{{cite journal | author = Connior, M. B. | year = 2011 | title = ''Geomys bursarius'' (Rodentia: Geomyidae) | journal = Mammalian Species | volume = 43 | issue = 1 | pages = 104 – 117 | doi = 10.1644/879.1}}</ref>.

 

 

[[Агути]] е един от малкото видове животни, които могат да разчупят и отворят големите капсули на плодовете на [[бразилски орех|бразилския орех]]. В капсулата се намират твърде много семена, които животното няма как да консумира наведнъж. Ето защо агути събира и складира семенцата на скрити места като по този начин разпространява растението далеч от дървото-майка. Други дървета даващи черупкови плодове зреят едновремено и отделят голямо количество плодове, които пренасищат животните. Катериците например не могат да изконсумират всичките ядки наведнъж и затова ги складират. В пустинните райони например, семената често са достъпни само за кратки периоди от време, когато узряват. [[Кенгурови мишки|Кенгуровите мишки]] събират семена и ги складират на камари в дупките си пригодени за килери<ref name=Attenborough/>.

 

Стратегията за справяне със сезонното намаляване на хранителни ресурси при някои видове е да ядат колкото се може повече и консумираният излишък от енергия да натрупат в тялото си под формата на [[мазнини]]. Мармотите например могат да бъдат с до 50% по-тежки през есента, отколкото през пролетта. Те разчитат на мастните депа по време на дългия си зимен сън<ref name=Attenborough/>. Бобрите пък се хранят с листа, пъпки и вътрешната част на дървесната кора, както и водни растения. Те съхраняват храна, която да използват през зимата като прегризват тънки стволове на дървета и клони през есента. Те ги потапят в своите езерца и ги закотвят на дъното в дълбоката му кал. Така през най-студените дни от годината, когато водната повърхност е замръзнала едрите гризачи имат достъп до храна<ref>{{cite book |title=The Beaver: Natural History of a Wetlands Engineer |pages=67 – 75 |url=https://books.google.com/books?id=eqIenKko3lAC |publisher=Cornell University Press |year=2003 |isbn=978-0-8014-4098-4 |author1=Müller-Schwarze, Dietland |author2=Sun, Lixing }}</ref>.

 

== Еволюция ==

[[Фосил]]ните записи за гризачоподобни бозайници започва скоро след масовото изчезване на динозаврите преди 65 милиона години, в ранния [[Палеоцен]]. Все пак има данни предполагащи, че съвременните гризачи (членове на разред Rodentia) вече са се появили през късна [[креда]], но определянето чрез молекулна дивергенция подкрепя тезата базирана на фосилния запис.<ref name=Douzery03>{{cite journal | author = Douzery, E.J.P., F. Delsuc, M.J. Stanhope, and D. Huchon |year=2003 |title=Local molecular clocks in three nuclear genes: divergence times for rodents and other mammals and incompatibility among fossil calibrations |journal=Journal of Molecular Evolution |volume=57 |pages=S201 |doi=10.1007/s00239-003-0028-x |pmid=15008417}}</ref><ref name=Horneretal>{{cite journal |author=Horner, D.S., K. Lefkimmiatis, A. Reyes, C. Gissi, C. Saccone, and G. Pesole |year=2007 |title=Phylogenetic analyses of complete mitochondrial genome sequences suggest a basal divergence of the enigmatic rodent ''Anomalurus'' |journal=BMC Evolutionary Biology |volume=7 |pages=16 |doi=10.1186/1471-2148-7-16 |pmid=17288612 |pmc=1802082}}</ref> Към края на [[еоцен]] се появяват и родствени на [[бобър]]а, [[съсел]]а, [[катерица]]та както и на други групи. Те произхождат от [[Лавразия]], суперконтинет съставен от днешните [[Северна Америка]], [[Европа]] и [[Азия]]. Някои видове колонизирали [[Африка]], дават началото на ранния инфраразред [[Бодливосвинчеви]] (Hystricognathi). От Африка хистрикогнатите се разселват в Южна Америка, които остава изолиран по време на [[олигоцен]] и [[миоцен]]. През [[миоцен]], Африка се сблъсква с Азия като позволява гризачи като [[бодливи свинчета|бодливо свинче]] да заселят [[Евразия]]. През [[плеоцен]]а, фосили на гризачи се появяват и в [[Австралия]]. Въпреки че [[двуутробни]]те са господстващите бозайници на континента, гризачите съставляват почти 25% от животинските видове (немалка част от тях са донесени от човека). По същото време америките се свързват посредством Панамския провлак като някои гризачи участват в така наречения [[Голям американски обмен на видове]]. В резултат представители на подсемейство [[Sigmodontinae]] настъпват на юг, а тези от [[Caviomorpha]] на север.

 

 

== Семейства ==

* Подразред [[Anomaluromorpha]] (Bugge, 1974)

** Семейство [[Pedetidae]] (Gray, 1825) Дългокраки

* Подразред [[Castorimorpha]] – Боброобразни

*** Семейство [[Castoridae]] (Hemprich, 1820) – Боброви

** Надсемейство [[Geomyoidea]]

*** Семейство [[Heteromyidae]] (Gray, 1868) – Хетеромииди, Кенгурови мишки

* Подразред [[Hystricomorpha]]

** Инфраразред Hystricognathi – [[Бодливосвинчеви]]

*** Семейство [[Bathyergidae]] (Waterhouse, 1841)

*** Семейство [[Thryonomyidae]] (Pocock, 1922) Тръстикови плъхове

*** Парвразред [[Caviomorpha]]

**** Семейство [[Capromyidae]] (Smith, 1842) Хутиеви

**** Семейство [[Caviidae]] (Gray, 1821) Свинчета

**** Семейство [[Ctenomyidae]] – Туко-туко

**** Семейство [[Cuniculidae]] (Miller & Gidley 1918) Пакови

**** Семейство [[Dasyproctidae]] (Gray, 1821) Агутови

**** Семейство [[Echimyidae]] (Gray, 1825) Бодливи плъхове, Бодливи мишки

**** Семейство [[Erethizontidae]] (Bonaparte, 1845) – Дървесни бодливи свинчета