Кергелен: Разлика между версии

[[FileФайл:Kerguelen-Location.JPG|thumbмини|250px|Местоположение на о. Кергелен]]

Вулканичният [[архипелаг]] Кергелен (49°20' ю. и 70°20' и.) се намира в южните предели на Индийския океан на почти еднакво разстояние от [[Африка]], [[Антарктида]] и [[Австралия]]. Островите са френско владение, като главният от тях е с приблизителни размери 120 км на 140 км, а територията му е 6 6756675 км². Целият архипелаг се състои от около 300 острова, чиято обща площ е 7 2157215 км². Остров Кергелен е голям колкото [[Корсика]], но благодарение на неговата изключително силна разчлененост крайбрежието му е по-дълго от бреговете на цяла [[Франция]].

Кергелен е разположен на северозападния край на едноименния подводен хребет, разделящ Австралийско-антарктическата от Африкано-антарктическата котловина. Архипелагът представлява връх на подводен щит с площ около 5 0005000 км². Вулканът Рос (1865 м) е на южния бряг на Кергелен, където образува полуостров Галиени. Вулканът Вивил Томсън (900 м) образува североизточен брегови масив, удължен в екваториално направление. Вулканът Ричардс (1220 м) е разположен върху разлом на северозападния планински масив. Около всички вулкани на Кергелен има горещи извори, а някъде се срещат и [[фумароли]].

[[FileФайл:iles kerguelen2.png|thumbмини|300px]]

Архипелагът е открит от френския мореплавател [[Ив-Жозеф дьо Кергелен Тремарек]] на [[12 февруари]] [[1772]] г.

Капитан [[Джеймс Кук]] слиза на Кергелен при своето трето околосветско пътешествие с корабите Resolution и Discovery. Плавайки на изток от нос Добра надежда, на [[Коледа|Коледния ден]] през [[1776]] г. корабите, командвани от Кук, достигат до Кергелен и хвърлят котви в залива Л’Оазо, впоследствие преименуван на Кристмъс харбър. На острова хората на Кук откриват бутилка, съдържаща оставено от моряците на Кергелен Тремарек съобщение на [[латински]], в което се съобщавало, че тази земя принадлежи на френската корона. По-късно Кук записва в дневника си:

Основната цел на [[Джеймс Кук]] при посещението на Кергелен е научна. Естествениците от експедицията установяват съществуването на 20 растения, ендемични за острова, а голяма част от територията му е картографирана.

Следващите посетители на архипелага са американски тюленоловци. През [[1791]] г. голяма група от тях акостират на Кергелен с корабите Alliance, Asia и Hunter. Остават на островите 15 месеца, като доста от тях, между които и капитан Бартлет Кофин, никога не напускат тези негостоприемни земи и са погребани там. В резултат на интензивния улов броят на тюлените намалява рязко. Когато през [[1817]] г. тюленоловците от Eagle слизат на Кергелен, успяват да убият само четири морски слона.

[[Джеймс Кларк Рос]], под чието командване плават HMS Erebus и HMS Terror, посещава Кергелен през [[1840]] г. Експедицията акостира в Кристмъс Харбър на [[5 май]] [[1840]] г. и остава на острова до [[29 юли]]. Проведени са изследвания върху земния магнетизъм, както и астрономически наблюдения.

През [[1908]] г. норвежката китоловна компания A/S Kerguelen получава официален лиценз за китоловна дейност във водите на Кергелен. Първата китоловна станция на Кергелен започва да функционира още същата година в Порт [[Жана Д’Арк]]. Резултатите от китоловната дейност обаче са изключително разочароващи и китоловът на Кергелен е изоставен окончателно през [[1911]] г. Освен [[китолов]] и [[тюленолов]], на Кергелен са правени и неуспешни опити за развитието на фермерско животновъдство.

След избухването на [[Втората световна война]] [[Съюзниците]], не без известно основание, се опасяват, че многобройните тесни и дълбоко врязани в сушата заливи на Кергелен могат да предложат идеална възможност за укритие на подводници и спомагателни крайцери на [[Оста]]. Тези опасения се потвърждават през 1941 г., когато островът е посетен от германските рейдери Pinguin и Atlantis. Това принуждава HMAS Australia да минира няколко залива, с което германците са възпрени от други подобни посещения и за Кергелен не се чува нищо до края на войната. Въпреки че в края на 40-те години на миналия век са предприети действия по неутрализирането на мините, твърдо се смята, че и днес някои райони на архипелага все още са опасни за корабоплаване.