Казимир Ернрот: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
добавки |
||
Ред 69:
Веднага след назначаването си за военен министър Казимир Ернрот прави демонстрация на пестеливост, отказвайки се от половината си заплата, което предизвиква широк обществен отзвук и става повод [[Димитър Великсин]] да му посвети хвалебствено стихотворение на френски, публикувано в либералния вестник „[[Целокупна България (1879 – 1880)|Целокупна България]]“. След това той премахва редица излишни според него длъжности в министерството, включително тази на [[Другар на военния министър|товарища]] [[Александър Тимлер]], и намалява заплатите на част от командния състав, особено на руските офицери, които се ползват със значителни финансови привилегии.{{hrf|Цачевски|2013|121 – 123}}
През лятото на 1880 година Ернрот влиза в конфликт с либералното мнозинство в парламента, което прави опит да създаде [[Народно опълчение]], спомагателна въоръжена сила извън контрола на военното министерство и правителството. През декември е постигнат компромис и Народното опълчение е създадено, но подчинено на военното министерство. По същото време той проваля и приемането на закон, с който снабдяването на армията с храни се възлага на местната администрация, вместо на военното министерство.{{hrf|Цачевски|2013|141 – 145, 152 – 153}}
През краткия период, в който Ернрот оглавява военното министерство, са предприети различни мерки за организирането на новосъздадената [[Българска армия]]. Създаден е първият артилерийски полк и военните съдилища, използваните първоначално пушки „[[Кримка]]“ са заменени с 44 хиляди от по-новата система „[[Берданка|Берданка №2]]“, организирана е охраната на границата.{{hrf|Цачевски|2013|128 – 131}}
| |||