Огюст Пикар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени |
||
Ред 29:
==== Пределни височини ====
През 1930 г. неговият интерес към [[балон]]ите и интересът му към изследванията на горните слоеве на [[атмосфера]]та го докарват до идеята да построи сферична алуминиева херметизирана „гондола“, с която да се издигне в атмосферата без да има нужда от специален костюм. Изследванията му са спонсорирани от Белгийския фонд за научни изследвания.
[[Файл:AugustePiccardandPaulKipfer.jpg|мини|310п|
На 27 май 1931 г. Пикар и [[Пол Кипфер]] се издигат в горните слоеве на атмосферата с конструирания от Пикар апарат, край [[Аугсбург]], [[Германия]], и достигат до рекордна височина от 15 785 m. По време на полета Пикар прави измервания на горните слоеве на атмосферата и наблюдава [[космически лъчи]]. На 18 август 1932 г., Пикар и [[Макс Козинс]] поставят нов рекорд от 16 200 m, излитайки от [[Дюбендорф]], Швейцария. В крайна сметка осъществява 27 полета, като се издига на максимална височина от 23 000 m.
==== Пределни дълбочини ====
В средата на 30-те години на [[ХХ век]], интересите на Пикар се насочват към [[океан]]а, след като осъзнава, че с някои промени херметичната кабина на височинния му балон може да се използва за спускания в океанските дълбини. Към 1937 г. вече е конструирал малка стоманена [[гондола]], издържаща на голямо външно [[налягане]]. Започва строеж, но е прекъснат от избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Продължавайки работата си през 1945 година, Пикар завършва подобния на мехур кокпит, който поддържа нормално за човека налягане в капсулата дори когато налягането на водата отвън достига над 450 атмосфери. Над тежката стоманена капсула е прикрепен голям резервоар-поплавък, който трябва да се напълни с течност с ниска [[плътност]], за да осигури плавателност, тъй като течностите са относително несгъстяеми, осигурената от тях плаваемост не намалява значително с увеличаването на налягането, затова и поплавъкът бива напълнен с [[бензин]]. За да се потопи така полученият съд с положителна плаваемост, той бива утежнен с тонове [[желязо]]. Готовият апарат бива наречен [[FNRS-2]] и прави няколко безпилотни гмуркания през 1948 г., преди да бъде предаден на френския военноморски флот през 1950 г. Със същата машина, но преустроена, през 1954 г., човек се спуска на дълбочина от
[[Файл:Bathyscaphe Trieste.jpg|мини|
Използвайки опита си с FNRS-2, Пикар и синът му Жак построяват подобрения [[батискаф]] „[[Триест (батискаф)|Триест]]“. Жак Пикар се спуска няколко пъти с него, от 1954 до 1957 година, когато продава машината на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|американската флота]] за $250 000, които по-късно го използват, за да достигнат дъното на [[Марианска падина|Марианската падина]].
| |||