Луна 3: Разлика между версии

След изстрелването на ракетата-носител по траектория над [[северен полюс|северния полюс]], двигателите на последната ѝ степен са спрени от наземния контрол след достигане на необходимата скорост за пътуване към Луната. Мощността на сигнала, излъчван от апарата, е около 50% от очакваната. В началото на полета температурата във вътрешността се покачва и като предпазна мярка наземния контрол изключва част от оборудването и променя ориентацията на апарата. Мерките водят до намаляване на температурата от 40 на 30 °C. На разстояние от 60 000 до 70 000 km от Луната стабилизиращото въртене е прекратено и апаратът преминава към [[стабилизация по трите оси]]. Долната му част е ориентирана в посока към [[Слънце]]то, което огрява обратната страна на [[Луна]]та.

 

 

След приключване на заснемането стабилизиращото въртене е подновено. Траекторията на апарата го връща обратно към Земята, преминавайки над северния полюс на Луната. Първият опит за предаване на снимките към Земята е осъществен на [[8 октомври]], но е неуспешен поради слабият сигнал на апарата. Впоследствие са предадени 17 снимки със сравнително лошо качество, но с видими основни забележителности на терена. Последната снимка е предадена на [[18 октомври]] и контактът с апарата е изгубен на [[22 октомври]] след извършване на около 14 обиколки. По официални данни апаратът изгаря в земната атмосфера през периода март-април [[1960]] г., но е възможно той да е останал на орбита значително по-дълго.