Петрово (дем Пеония): Разлика между версии

| площ =

| височина = 12

| население-година = 2001

| кмет =

}}

 

 

Селото е разположено в западния край на [[Солунско поле|Солунското поле]].

 

В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ Петрово като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.]</ref> В църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Петрово, Гумендженско)|Св. св. Петър и Павел]]“ има икони на кулакийския зограф [[Маргаритис Ламбу]] и на петровския [[Димитър Вангелов]].<ref name="Ταξιδεύοντας">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.culture.gr/DocLib/taxidevodas_me_tous_zografous.pdf | заглавие= Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους|достъп_дата = 2018-06-23 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς |език= |цитат= }}</ref>

 

Селото признава върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата [[Крива (дем Пеония)|Крива]], [[Баровица]], [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]], [[Тушилово]], Петрово, [[Бозец]], [[Постол]], [[Геракарци]] и [[Кониково]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.</ref>

 

 

Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Петрово (Petrovo) има 928 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.</ref> Според сайта на дем Ашиклар обаче част от жителите на Петрово остават верни на елинизма и участват активно в дейността на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]], заради което селото е наречено „Македонската [[Сули]]“.<ref name="Dimos Europou">[http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=48&Itemid=104 Сайт на бившия дем Ашиклар.]</ref>

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] през 1909 година в Петрово има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради [[Закон за спорните черкви и училища|статуквото]].<ref name="Извори 86">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 86 }}</ref>

 

 

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от ''Петрево'' е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 730 и 869.</ref> Български войски освобождават Петрево. През 1913 година българският кмет на Петрево Н. Новаков е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети. По-късно 60 гръцки войници нахлуват в Петрево и изтезават Б. Гердан, Г. Бубакьовски, И. Оржанов, Т. Алъров, Й. Рьошев и И. Газлев по подозрение, че укриват пушки<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.163, 183</ref>.

 

В 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1927 година името на селото е преведено на Агиос Петрос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 101 бежански семейства и 434 жители бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> Селото пострадва през [[Втора световна война]] и [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]].<ref name="Dimos Europou"/>

 

;Родени в Петрово

* {{флагче|България}} Андон Траянов, македоно-одрински опълченец, Нестрова рота на 3 солунска дружина, ранен на 9 юли 1913 година<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 730.</ref>

* {{флагче|Гърция}} Атанасиос Пападопулос (Αθανάσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред<ref name="manos.90." />

* {{флагче|България}} [[Димитър Вангелов]], български зограф

* {{флагче|Гърция}} Дионисиос Пападопулос (Διονύσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.90." />

* {{флагче|Гърция}} Екатерина Кючукова (Αικατερίνη Κιτσούκη), гръцка андартска деятелка, агент от втори ред<ref name="manos.90." />

* {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Пападопулос (андарт)|Георгиос Пападопулос]] (капитан Никифорос II, ? - 1907), гръцки андартски капитан

 

<references/>