Уикипедия

Свети Йоан Богослов (Карнобат): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м месец; козметични промени
без текст без посочени авторски права - 2009 г.
Ред 1:
{{без източници}}
{{обработка|Подреждане на текста по раздели, точки, параграфи. Уточняване на авторските права1}}
{{авторски права}}
{{Храм
| име = Църква {{Br}}„Свети Йоан Богослов“{{Br}}град Карнобат
Line 25 ⟶ 23:
'''„Свети Йоан Богослов“''' е [[българска православна църква|българска]] [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в град [[Карнобат]], [[България]].
 
== История и организация ==
Сградата на църковния храм в гр. Карнобат е построена през 1880 година върху площ от около 434 m². Църковните дела са управлявани от настоятелство, състоящо се от 3-ма до 5-ма миряни. Негов председател е енорийски свещеник. Изборите за църковни настоятели са произвеждани на две години, като в тях участват всички енориаши, които не са съдени.
 
Встъпвайки в длъжност, новоизбраното настоятелство приема с опис всички църковни принадлежности, имоти и книжа и извършва ревизия на сметките на старото настоятелство. Съставя новия бюджет на църквата и се грижи за изпълнението му. Организира провежданите на всеки четири години избори за епархийски избиратели.
 
Църквата се издържа и извършва своята религиозно-нравствена, културно-просветна, благотворителна, стопанска и други дейности от собствените си приходи. Те са придобивани главно от недвижимите си имоти, които са стопанисвани чрез публични търгове от наематели. Дълги години, църковното настоятелство отдава под наем на общината църковно здание за училище, което изгаря през 1907 г. От 1893 г. до 1930 г. църквата получава приходи от наем на кафене, от 1893 до 1927 г. от наемателите на спирката и фабрика.
 
През 1927 г. църковното настоятелство започва строежа на „църковно доходно здание“ с три магазина и горен етаж с 8 стаи и салон, които от 1930 г. отдава под наем. От 1934 г. наематели стопанисват горния етаж на къща в кв. Галата /Красно село/, както и фурна, продадена през 1938 г. Върху закупено през 1935 г. място църковното настоятелство построява масивна сграда за нова канцелария на свещениците, стая за кръщаване на деца и салон за беседи на братството. През 1942 г. получава приходи от наема на втория етаж на тази сграда. Църквата получава приходи и от празни места, както и от земеделските си имоти – от 1882 г. притежава нива в землището на Карнобат, от 1907 г. – две ниви в с. Мокрен /АврамовЬ/, от 1946 г. нива в землището на с. Глумче. През 1947 г. в църковно помещение-под наем е настанено и читалище „Д. Полянов“.
 
Значителни са приходите на църквата и от продажбата на восъчни свещи. До 1907 година при нея е имало свещоливница. Години наред църковното настоятелство влага средства за модерното ѝ оборудване. Църквата продава годишно 600 – 700 кг свещи само за нуждите на града и още около 900 кг на 15 – 16-те църкви в околията.
 
С новия правилник за Уливниците в Княжеството през 1907 г. в Карнобат не се предвижда да има свещоливница. След многократни настоявания на църковното настоятелство пред Сливенския митрополит свещоливницата остава да функционира в града. Приборите и материалите и са предадени на отделно ливнишко настоятелство. Свещоливницата самостоятелно съществува до 30 март 1930 г. Тя отново е прехвърлена на църковното настоятелство. To изработва свещи до края на 1931 г. когато Бургаския архиерейски наместник запечатва свещоливницата.
 
Други приходи църквата получава от два дискуса, продажба на кръщелни свидетелства, кръщавания и венчавания в къщи, биене на камбана, такси от дарения. В един от списъците на дарителите на църквата за периода от 1897 до 1935 г. са вписани 97 дарения. Най-ранното е на Хаджи Георги, завещал на църквата около 1870 г. място от 250 m² с няколко дюкяна. Никола Рухчев подарява за иконостаса кръст с позлатено разпятие, . Юрдан Бятев – кафене, Дойка Златева – малка камбана, Петко Атанасов два големи свещника с двойни табли. Иконата на Свети Йоан Богослов е дарение от свещеник Ив. Филипов, Ив. Икономов, Ив. Г. Бакърджиев, Ив. Кенов, Ив. Георгиев, Слав Милев, Ив. Кунев, Ив. Глобелев и Ив. Габровски.
 
Църковното настоятелство изразходва голяма част от получените приходи за поддържане в добро състояние сградата на църквата и другите църковни имоти. През 1907 г. църковното настоятелство ремонтира голямото кубе, баданосва сградата отвън с мраморен прах, поставя надписи с наименованието на храма на северната и южната страни. В началото на 1909 г. извършва измазване, боядисване и изографисване на храма отвътре. Основен ремонт на сградата е направен през 1925 г. За Великденските празници през 1936 г. е прекарана електрическа инсталация. През 1938 г. иконата на Св. Йоан Богослов, поставена преди повече от 20 г. на фасадата над западната врата, отново е изрисувана. През 1923 г. църквата разполага с дворно място от около 5000 m². В отчет на председателя на църковното настоятелство от 1928 г. е посочено, че мястото е отнето за градски площад. Затова през 1944 -1945 г. около църковната сграда е поставен тротоар.
 
Със собствени средства църковното настоятелство строи през 1914 г. нов параклис – старият се намирал в двора на църковната фабрика. Параклисът в градските гробища е завършен в началото на 1944 г. Част от приходите на църквата отиват и за покупка на църковни принадлежности и богослужебни книги. Църквата никога не забравя бедстващите. Пред големи църковни празници и винаги когато е имало нужда отделя значителни суми, които са раздавани на болни и бедни граждани, ранени войници, вдовици от войните, нуждаещи се училища и благотворителни дружества.
 
През 1907 г. отчитайки нуждата на християните да четат книги с религиозно-нравствено съдържание, църковното настоятелство планира в бюджета за 1908 г. основаването на църковно – енорийска библиотека и във всеки бюджет през следващите години са отделяни средства за купуване на книги, а от 1917 г. и на Църковен вестник и Държавен вестник. През 1929 г. библиотеката е предадено на Православното благотворително братство при църквата, основано през 1923 г. Книгите в библиотеката през 1933 г. наброяват 30145 тома
 
Средства за издръжка на църковен хор има планирани в бюджета за 1907 г. На следващата година е отпусната стипендия на регента на църковния хор Рашо Н. Грънчаров да учи музика в Русия. През 1916 г. Стоян Стоянов създава хор от певци, повечето от които са ученици от прогимназията. През 1920 г. в църквата пеят 16 хористи под диригенството на Коста Иванов. Станчо Няголов е диригент на църковния хор от 1927 r. През 1939 г. под диригентството на Димитър Гарафалов 30 хористи пеят в църквата срещу месечно възнаграждение от 1500 лв. Членовете на д-во „Карнобатски народен хор“ пеят безплатно в църквата през 1930 г. С художествените си изпълнения те предават тържественост на църковната служба и приличат повече богомолци
 
Духът на Екзархийския устав и правилата на българската света църква изискват всеки енорийски свещеник да има каноническа енория със строго определени граници. В края на 19 век територията на града е разделена на четири енории, като към тях са включени и селата Сигмен, Глумче, Железник, Соколово, Хаджиите, Козаре, Крумово градище и Церковски. През 1912 г. църковното настоятелство закрива четвърта енория и предава повечето от селата на съседните им енорийски свещеници. През 1923 г. извършва преброяване на къщите и венчилата в града и 1186 къщи с 1505 венчила идеално са разпределени в три енории|. Тримата свещеници в града задружно обикалят и новопостроените от бежанците махали „Бодилово“ и „Новата махала“.
 
През 1925 г. църковното настоятелство водено от желанието си „да уреди енорийския въпрос и да въдвори мир в църквата“ отново.разделя града на четири енории и по жребий присъединява към енориите селата Сигмен, Крумово градище, Глумче и Кликач. След пенсионирането на един от свещениците през 1926 г. енорията му е оставена вакантна. Но в края на 1929 г. Сливенския митрополит изпраща предписание отново да се открие четвърта енория в града. Църковното настоятелство настоява за неговото отменяне, тъй като със случайните приходи получавани от разни треби, четирима свещеници трудно биха издържали семействата си.
 
В края на 1944 г. църковното настоятелство предлага закриване на една от трите енории в града имайки предвид, че с предстоящото отделяне на църквата от държавата и въвеждането на гражданския брак ще се влошава материалното положение на свещениците.
 
Всяка енория избира своя свещеник. Той трябва да е български гражданин, навършил 25 години и с духовно образование. Със закона от 1900 г. за свещеници при карнобатската църква са ръкополагани и лица със завършен трети клас в светско училище. Но едните и другите държат изпит по програма на Светия Синод.
 
== Свещеници ==
Най-ранните сведения за енорийски свещеник, при храм „Св. Йоан Богослов“ са за Панайот Станчев. В саморъчно попълнените от него през 1897 и 1903 г. формуляри с биографични данни е видно, че е роден в Карнобат на 15 август 1847 г. Учи в родния си град и Сливен до трети клас. Работи като шивач, а през учебната 1866/1867 г. е учител в Карнобат. През 1873 г. е ръкоположен за свещеник на енория в града и в продължение на 39 години изпълнява служебните си задължения. Умира през 1912 г.
 
От 1889 г. свещеник в Карнобат е Васил п. Савов. Като повечето свещеници, служили в карнобатската църква?и той преди ръкополага-нето му работи като учител —в Румъния, в родния си град Котел, в карнобатски села, както и в Карнобат през учебните 1882/1883 г. И 1883/1884 г. Ръкоположен за свещеник без енория е изпратен в града, където свещенодейства до смъртта си през 1905 г.
 
Константин Тодоров е енорийски свещеник в Карнобат от 1899 до 1905 г. роден е в М. Търново и учи в българското и гръцкото училища в града. Преди ръкополагането му за свещеник работи пет години като учител.
 
Свещеник Георги Димитров е роден в Ямбол. Работи като учител и писар до ръкополагането му през 1891 г. Енорийски свещеник в Карнобат е от 1901 до 1916 година. Иван Филипов свещенодейства в Карнобат от 1909 до 1926 г. Роден е в Пазарджик. Получава военно образование в Русия.
 
Достоен служител на Българската православна църква е и протойерей Александър Бухчев, който от 1906 до 1918 г. е енорийски свещеник и архиерейски наместник в града. Завършва Самоковското богословско училище.
 
22 години, от 1918 до 1930 г., енорийски свещеник в Карнобат е Христо Новачков от Ямбол, учил богословие в Русия.
Line 78 ⟶ 40:
 
Дякон Андрей Ст. Андреев от Бургас, учил в Пловдивската духовна семинария и в православния богословски факултет във Варшава, Полша, е избран за енорийски свещеник през 1940 г.
 
В задълженията на енорийските свещеници е да извършват ежедневно църковно правило и да отслужват Божествената литургия, да проповядват в църква Божието слово, да извършват църковни треби по желание на енорияшите, да поддържат чист храма и в добро състояние одеждите, книгите и другите църковни утвари, да организират честването на храмовия празник. Освен това свещениците трябва да бъдат благочестиви и с добро поведение.
 
Тригодишната достолепна дейност на свещеник Георги Димитров във втора градска енория е потвърдена с подписите на 111 енорияши. В писмо до Сливенския митрополит от март 1908 г. те пишат: "През всичкото това време ние абсолютно не помним и не знаем да се е провинил в нещо от естество да е бивал уронен престижа или достойнството му на свещеник и сме преблагодарни от досегашната му деятелност„ като наш енорииски пастир...
 
За грешки, извършвани против църковните правила служителите на църквата са наказвани с мъмрене, глоба, отстраняване от длъжност.
 
В края на 1914 г. член на църковното настоятелство издава афиш, в който обвинява настоятелите в кражби, обявява се против заплащането на свещите, харченето на средства за застраховка на църквата. Постъпката му е опростена едва след като публично се „самоопровергава“ в местния печат.
 
Когато на 28 юни 1921 г. неочаквано след обяд, в града пристига цар Борис III и пожелава да разгледа църквата, а тя се оказва заключена, клисарят задължен да я държи отворена до късно, е глобен.
 
Бъдещите свещеници в Карнобат Георги Димитров и Иван Филипов за участие в Сръбско-българската война са наградени с медали, Свещеник Христо Димитров по време на Първата световна война служи като военен свещеник.
 
== ИконостасътИконостас ==
Творческият принос на майсторите резбари ще допълни нашите представи за културата и изкуството в Карнобат и околността му на прехода между двете столетия. Що се отнася до иконостаса в карнобатската църква „Св. Йоан Богослов“, трябва изрично да се подчертае – това е образцова работа, макар и много късна по време. И толкова по-ценна е тя, понеже се е появила в една кризисна епоха за този вид художествено творчество.
 
Няма архивни материали за карнобатския иконостас, но това важи за повечето наши иконостаси. Макар и по околен път бихме могли да определим с доста голяма точност времето на неговата изработка, както и да посочим майсторите, които са го изрязали.
 
Знае се, че строителството на храма „Св. Йоан Богослов“ е завършено през 1895 г. Върху четири медальона от иконостасния цокъл пък е изписана годината 1908 заедно с имената на дарителите. Обикновено медальоните се изписват непосредствено след завършването на резбата, но понякога това не е ставало веднага, a години и дори десетилетия по-късно (докато се намерят и съберат нови парични дарения). В Карнобат рисуването на медальонните полета, изглежда, е извършено незабавно след резбоването на иконостаса, т.е. през 1908 г.
 
Показателно е например, как е вградена крайната дясна икона на Св. Димитър (датирана през 1906 г.) в пояса на царските икони. Отворът, в който е поставена, е правен нарочно за нея. С други думи, иконостасът вече е работен, когато тя е била нарисувана. Като се има предвид, че резбарска работа от тоя обем обхваща около три години, _най-вероятният период на резбоването на иконостаса е между 1906 – 1908 г. По това време или малко по-късно са изработени още: балдахинът над царската трапеза в олтара, архиерейският трон, амвонът, а след тях и двата проскенитария.
 
Иконостасът е струвал 15 000 лева и е дело на фамилията [[Филипови (осойски род)|Филипови]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], начело с [[Йосиф Филипов]],<ref name="Василиев 248">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 248 }}</ref><ref name="Македонска мисъл 263">{{cite journal | last = Василиев | first = Асен | year = 1946 | title = Резбарски род на Филиповци от с. Осой | journal = Македонска мисъл | volume = 1 | issue = 5 – 6 | pages = 263 | url =http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_5_13.htm | accessdate = 2015-12-15}}</ref> подпомогнат от [[Нестор Алексиев]].<ref name="Василиев 255">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 255 }}</ref>
 
В църквата в 1907 тодина заедно с племенника си Серафим работи видния дебърскидебърския зограф [[Христо Благоев (зограф)|Христо Благоев]].<ref name="Василиев 198">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 198 }}</ref><ref name="bvi">Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 69, 177.</ref>
 
=== Дърворезби ===
Що се отнася до църковните дърворезби в карнобатския храм, те всички са издържани във възрожденски стил, обогатен с характерни за възрожденската ни архитектура и изкуство барокови елементи. Това е лебедовата песен на Филиповци в духа на нашето национално Възраждане.
 
Идеята за такъв иконостас (също така архиерейски трон, амвон, балдахин над светата трапеза и др. е възникнала сред религиозната община на Карнобат (духовенство и дарители. Великолепните резбени образци в Ямбол (от 80-те години), в Казанлък (1890 – 1891), в Мъглиж (след 1891 г.) са затвърдили желанието за резба, подобна на тая в посочените селища.
 
Карнобатският иконостас е представителен, една грандиозно извисяваща се условна „стена“ между олтара и наоса, много добре вписан в храмовия интериор. В централната си част е с отстъп навътре – типичен бароков похват. Увенчан е с барокова кобилица – елемент, разработван но фронтоните на възрожденските къщи от т. нар. „пловдивски тип“ през средата на XIX в. (в Пловдив, Копривщица, Карлово, Самоков и др.).
 
Тя се огъва плавно, като образува един централен и два по-малки странични фронтона. Тези архитектонични елементи внасят раздвиженост в иконостасната структура и усещане за преливност на композиционните ѝ съставки. Бароков патос изпълва и резбената орнаментика: акантовите листа се завиват в рокаи, очертавайки полета за различни фигури, медальоните над царските икони са типично барокови и др. т. Нарочно е тьрсена играта между светлина и сянка, активно допринасяща за богат визуален ефект на резбената пластика, която мри малките табли е разгърната в три, разположени един зад друг плана. Немалко е и влиянието на стил ампир, макар и силно преобразен. Ампирни панделки покриват повечето колони.
 
Несъмнени са внушенията от новите за епохата европейски художествени и естетически идеи. Те обаче са преработени и преосмислени през възрожденското светоусещане на майсторите, a то е било така жизнено и така добре съхранено дори в началото на XX в. От пръв поглед проличават реалистичните търсения на творците.] Растителният орнамент е натуронаподобителен, възпроизвеждащ очарованието на живата природа с пищно цъфтящите рози, маргаритите, нарциси, слънчогледи; табли, люнети, фризове, колони, са изпълнени с богата, разточителна във великолепието си флора. Традиционни мотиви-символи са преобразени в пластика, излъчваща неотразимо усещане за виталност: орлите, върху които ляга архитравният пояс, са изразени като триизмерна скулптура с мощно разперени крила; току-що кацнали птици кълват от слънчогледова пита; даже фантастичните лами от владишкия трон са предадени с явен стремеж за жизнена правдивост Многобройните вази и вазони, в които обикновено се поставят символите на плодородието – срязан нар и кичури смокини, тук са изпълнени с разкошни букети от различни цветя. Старите двуборчески мотиви пък са променени и освободени от символичност композиции, съставени от два различни животински вида: птица е впила клюн в гърба на нищо неподозиращ елен, захапал растителна клонка (мотив от царската двер) и др. Изобщо старата символика е отпаднала, тя е пожертвана заради натуроподражателната стихия, овладяла творческото мислене. Даже руският императорски двуглав орел – една хералдична композиция – е третиран със силно чувство за реализъм.
 
Късновъзрожденският патос, характерен за карнобатския иконостас, се долавя осезаемо и в подчертания интерес към декоративни акценти. Най-очебийно е това при традиционните символи, просъществували векове наред в дърворезбеното изкуство, но тук вече изтълкувани като пластична украса. Освен това изрязани са немалко плетенични мотиви (типичен за дебърци орнамент), поставени в барокови рамки; люнетите и лозницата пък са обшити с орнамент-мрежа. Но разнообразието от форми, преливащи една в друга, вплетени в най-сложни композиции и съчетания, е постигнато чрез флоралните мотиви, ту уедрени във фронтона под иконостасното разпятие, ту елегантно навлизащи в дълбочина нри малките табли, ту пък старателно подречени при големите табли.
 
Тъй като църковната дърворезба е оставала извън обсега на налаганите канонични предписания, в нея отдавна са проникнали мотиви, чиито корени отвеждат към дохристиянски митове и предания През епохата на националното ни Възраждане тези мотиви се поддържат от фолклорното мислене на резбарите, а те без да срещат съпротива от духовенството ги разработват като една прастара традиция, завещана от бащи и деди. При Филиповци, особено в техните творби след Освобождението, този митологично-фолклорен пласт от резбени композиции е силно намалял, а заклинателно-магичното значение, влагано в тях, е забравено. Нищо учудващо! Майсторите от с. Осои работят в една късна епоха, когато са настъпили големи промени в светогледа, а фолклорната митология бавно, но сигурно се руши. He e случайност, че декоративните тенденции вземат надмощие в дърворезбите на филиповския род, добре подхранвани, а и съзвучни с европейския художествен онит и идващите оттам нови естетически възгледи.
 
Но нека посоча как ехото на народната митология отзвучава при карнобатския иконостас в църквата „Св. Йоан Богослов“! Двете лами в подножието на надиконостасното разпятие са древен мотив, разпространен във всички балкански страни. първоначалният им смисъл като хтоничен антипод на небесното, божественото, Христовото начало на битието едва ли вече се е помнел.
 
Такъв процес се наблюдава и при други резбарски групи от възрожденската епоха. Но инерцията в мисленето е така силна, че тези хибридни чудовища отново се появяват от двете страни на кръста, от чиято основа стърчат оръдията на мъченическата смърт на Христос: бич, копие, стълба, факел и пр. В балдахина на архиерейския трон е изрязана двойка лами. Местоположението на тия тератологични същества е свързано с апотропейната им роля. He е така обаче с резбените лами от проскинитариите, превърнати в декор. Охранително е и предназначението на двойката лъвове в основата на архиерейския трон-стара традиция, за която се разказва още в библията: Соломоновият трон бил поставен върху няколко двойки лъвове. Те същевременно символизират и силатана архиерея; затова друга двойка лъвове, разработена като триизмерна пластика, е поставена върху подръчниците на трона. А царската двер в двата си края е увенчана с птичи глави, чиито тела прерастват в гирлянди от палмети. В по-старите решения тази глава (тя обикновено е на орел или грифон) е със змийско тяло – ехо от стар митологичен мотив, тук вече почти напълно пропаднал. Неслучайно се спирам на тези следи от една вече превъзмогната народна митология. Защото възрожденската ни дърворезба представлява симбиоза от барок и ампир (проличаващ главно в орнаментиката) и тератология, онаследена от един дълго време съхранен фолклорно-езически източник. Разбира се, че това не е истинският европейски барок, а преработен и адаптиран барок, роден върху огромния ареал на Източното средиземноморие. Дали ще го наречем левантийски или с друго име, е без особено значение. Тези остатъци от древна тератология са важен момент в стиловата характеристика на разглеждания тук иконостас, както и на възрожденската ни дърворезба в цялост. Преходът към XX в. ни най-малко не е благоприятствал за акцентирането на тези моменти, поради това те са избледнели и десемантизирани. От тях е оцеляло нещо само поради традиционализма в мисленето и в творчеството на резбарите от филиповския род.
 
Черквата е дело на големия възрожденски първомайстор [[Генчо Кънев]] от Трявна построил десетки значими храмове и училища из цялата страна, например в Габрово, Плевен, Севлиево, Враца, Варна, Видин, Поморие, Созопол, утракан, Айтос и пр. За черквата в Карнобат виж: Коева, М.,Н.Тулешков.Първомайстор Генчо Кънев.С.,1987
 
[[Категория:Православни църкви в България|Йоан Богослов]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Йоан_Богослов_(Карнобат)“.