Правища: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без <nowiki>; козметични промени
м 4-цифрени числа без интервал
Ред 14:
| площ =
| височина = 114
| население = 5&nbsp;9325932
| население-година = 2001
| кмет =
Ред 25:
}}
 
'''Правища''' или '''Правище''' ({{lang-el|Ελευθερούπολη}}, ''Елевтеруполи'', [[катаревуса]]: ''Ελευθερούπολις'', ''Елевтеруполис'', до 1929 година ''Πράβι'', ''Прави'', катаревуса: ''Πράβιον'', ''Правион''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/170818 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πράβι -- Ελευθερούπολις]</ref>) е [[град]] в Егейска Македония, Гърция, център на дем [[Кушница (дем)|Кушница]] (Пангео) в област [[Източна Македония и Тракия]] с 5&nbsp;9325932 жители. Градът е център и на [[Елевтеруполска епархия|Елевтеруполската епархия]].
 
== География ==
Ред 50:
В края на XIX век през градчето минава [[Васил Кънчов]] и пише: „Правища брои около 600 къщи турци, гърци и малко власи. Папунджийството успева. Освен в Правища гърци има и в селата [[Косруп|Косорик]] - голямо село, работят с чулове и чували; Пикимак - има 300 къщи, един час път далеч от Куманица; [[Палеохори (дем Кушница)|Палихор]] - със 150 къщи, между тях малко турци...“<ref name="Извори">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.</ref>
 
Към 1900 година според статистиката на Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в Правища живеят 1&nbsp;2501250 [[турци]], 1&nbsp;1001100 жители [[гърци]] християни и 1&nbsp;2001200 цигани.<ref>{{МЕС|200|2_23}}</ref>
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Правища има 1&nbsp;1001100 гърци и 1&nbsp;2001200 цигани.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 232-233.</ref>
 
Градчето е освободено от четата на [[Панайот Байчев]] на 31 октомври 1912 година по време на [[Балканска война|Балканската война]]. По същото време в града влиза и четата на гръцкия андартски капитан [[Дукас Дукас]], след което в града се настаняват български военни части.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 114.</ref> Петър Байчев става военен комендант на Правища.