Прекопана: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени
Ред 22:
}}
 
'''Прекопана''' или '''Прокопана''' ({{стар|Пр{{Уникод|&#x463;ѣ}}копана}}, {{lang-el|Περικοπή}}, ''Перикоп&#768;иПерикоп̀и'', до 1928 ''Πρεκοπάνα'', ''Прекопана''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/170454 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πρεκοπάνα -- Περικοπή]</ref>) е [[село]] в [[Република Гърция]], в дем [[Суровичево (дем)|Суровичево]] (Аминдео), област [[Западна Македония]] с 41 жители (2001).
 
== География ==
Ред 35:
В XIX век Прекопана е чисто [[българи|българско]] село. Селяните се занимават предимно с животновъдство. С оглед на многобройните стада овце, жителите на Прекопана правят големи количества сирене, което продават в съседните села.<ref>Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 26.</ref> От градинарските продукти най-отглеждани са картофите. За домашните нужди прекопанци отглеждат различни зеленчукови продукти, а от плодовете в този регион най-успявали орехите, крушите, ябълките и сините сливи.<ref>Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 27.</ref> Прекопанци често ходили и на печалба. В началото в близките градове като Лерин, Костур и Солун, по-късно да започнат да ходят и в Турция, България и Румъния, където са работили като млекари или извършват различни кръчмарски дейности.<ref>Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 27 - 28.</ref>
 
[[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Прокопана'' (Prokopana) живеят 1&nbsp;0321032 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/27|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.]]</ref> В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Прекопана (Prékopana) е посочено като село в Костурска каза с 88 домакинства и 280 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> В 1876 - 1877 година в Прекопана преподава [[Златко Каратанасов]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 15.</ref>
 
В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за Прекопана:
Ред 51:
През зимата прекопанци се прехвърлят в село [[Зелениче]] и там остават до пролетта на 1904 година, когато се завръщат в родното си село и започват изграждането на нови къщи.<ref name="Мартинова 96"/>
 
Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Прекопана са изгорени всичките 150 къщи и са убити 5 души при първото му запалване на 29 юли, и неясен брой при второто запалване на 14 август.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 293.]</ref> Според друг източник при нападението от 29 юли са изгорени 124 от 180 къщи и са убити трима души. При второто нападение са изгорени останалите 56 къщи и училището, а селската църква е осквернена, а целият и&#768;ѝ инвентар унищожен. Във въстанието са участвали 60 прекопанци, от които само един е убит<ref>Илюстрация Илинден, бр. 135, стр.12</ref>.
 
В 1903 година в селото има 70 патриаршистки и 130 екзархийски семейства,<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=897&Itemid=369 Πρεκοπάνα]</ref> но по-късно всички жители на Прекопана минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Прекопана има 1&nbsp;6001600 българи екзархисти и 12 [[власи]] и в селото функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.</ref> В български ръце е и църквата „Света Богородица“
 
Селото, остров сред [[гъркомани|гъркоманските]] села [[Сребрено]] (българско), [[Невеска]] (влашко) и [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]] (албански), остава вярно на Екзархията чак до попадането си в Гърция след [[Балканска война|Балканската война]]. Селото пострадва от започналата след въстанието [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/18.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.211.]</ref> За празника Богородица през 1905, гръцка въоръжена чета изпратила писмо до селото, в което искали да се подготви угощение от селяните. Дейците на ВМОРО решили писмото да го предадат на българска чета, която причакала гръцките андарти на пътя към Прекопана и ги отблъсква, убивайки двама техни членове. Един ден по-късно андартски чети нападат селото и убиват 11 души.<ref>Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 99 - 100.</ref> Убити са българският поп Никола и учителят Никола Кондевчев (Кондовчев) и няколко селяни, нападнати по време на едно погребение,<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_26.html]</ref><ref>[[Димитър Жостов|Жостов, Д.]] Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.</ref> а в гората са избити Христо Мохаремов, Кирето Калин, синът му Пандо, Минче Анастасовски Горничевски, Анастас Клеков, Сидо Мурджев и Стефо Сидеровски<ref name="Il120">Илюстрация Илинден, бр.120, стр.8</ref>.
 
През септември 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]].<ref>Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.</ref>
 
По време на [[Балканска война|Балканската война]] 15 души от Прекопана се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 872.</ref> През Първата световна война 68 души от Прекопана участват в Българската армия<ref name="Il120"></ref>.
 
В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише:
Ред 65:
{{цитат|2 1/2 ч. на югоизток, по-надоле от с. [[Бабчор|Бапчор]], при полите на Вич планина е разположено българското с. Прекопана. Селяните си говорят на матерния си чисто български язик и си имат своя българска църква, свещеници, училище и учители. За върховен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I.
 
Окобло това село са разположени на 1 1/2 и 2 ч. пътно разстояние българските села [[Вишени]], [[Олища|Тиолища]], [[Българска Блаца|Българско Блаца]], [[Бъмбоки|Бамбоки]], [[Загоричани]], [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] и [[Сетома]].<ref name="Борбите 26">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването и&#768;ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=26 |url= |accessdate=}}</ref>}}
 
=== В Гърция ===
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Част от българското население емигрира в България (45 семейства в София) и в [[Цариград]].
 
Ред 76:
В общинския съвет по време на войната влизат Пандо Кюрин, Търпо Запаренков, Никола Евефески, Илия Махаремов, Атанас Махаремов, Иван Ников, Михаил Николов, Сотир Георгеоров, Симо Запаренков, Петър Евефески.<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 490.</ref>
 
В 1945 година в селото има 490 българофони, 400 от които с „негръцко национално съзнание“ и 90 с гръцко.
 
Селото пострадва по време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]]. След края на окупацията в 1945 г. в Прекопана е разположен гръцки полицейски участък. Двама души са арестувани за комунистическа дейност, но са освободени след намеса на поп Коста и кмета на селото Христо Бричевски.<ref name="Мартинова 115">Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 115.</ref>
 
През лятото на 1946 година много прекопанци са принудени да се оттеглят в планината, за да избегнат ареста. Гръцката полиция обсажда селото и 7 прекопанци, сред които и една жена са арестувани и осъдени на затвор от 5 до 16 години, а задочно са осъдени на двама прекопанци. Същата година, гръцките полицейски сили отново влизат в селото и физически малтретират семействата на забегналите. Вследствие на мъченията умира един селянин. Полицията ограбва къщите и изгаря много кошари за овцете.<ref name="Мартинова 115"/>
 
Към края на 1946 година Прекопана била под контрола на комунистическите партизани. Много прекопанци се присъединяват към редиците на [[Демократична армия на Гърция|ДАГ]]. Повечето от тези бойци, които са в [[Леринско-костурски македонски народоосвободителен батальон|Леринско-костурския батальон]] и в Битоля заедно с [[Воденски народоосвободителен батальон|Воденския батальон]] формират [[Първа егейска ударна бригада]].
 
В края на 1947 година след убийството на местния свещеник от партизани, гръцките власти подпалват Прекопана, като изгарят всички 110 къщи и всички стопански постройки. Пощадена е само църквата.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 376.</ref><ref>Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 116.</ref> Впоследствие, жителите на селото го напускат. Преброяването от 1951 го показва изоставено.
 
=== Преброявания ===
 
* 1913 - 542 жители
Ред 98:
* 1991 - 6 жители
 
== Личности ==
;Родени в Прекопана
* {{флагче|България}} Васил Георгиев (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.</ref>