Ракообразна мъглявина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м I. в--->I век; козметични промени |
м 4-цифрени числа без интервал |
||
Ред 1:
[[Файл:Crab Nebula.jpg|250п|мини|Ракообразната мъглявина, М1, Космически телескоп [[Хъбъл (телескоп)|Хъбъл]]]]
'''Ракообразната мъглявина''' ([[Каталог на Месие|М]]1, [[Нов общ каталог|NGC]]1952) е останка от [[свръхнова]] в [[съзвездие]]то [[Бик (съзвездие)|Бик]]. Сведения за нея се намират в китайски и арабски летописи, като е отбелязано, че свръхновата е била видима и през деня, въпреки силната [[Слънце|слънчева]] светлина. М1 се намира на около 6500 [[светлинна година|св.г.]] (2 [[парсек|kpc]]), линейният ѝ диаметър се оценява на 10 [[светлинна година|св.г.]]. Скоростта на разширение на мъглявината е около
В ядрото на мъглявината е разположен голям [[неутронна звезда|пулсар]] с период от 1/30 от секундата. Той е мощен източник на [[електромагнитни вълни]] от целия спектър, които понякога се използват за изследване на обектите, през които преминават (напр. през 50-те и 60-те години на XX век е направено обстойно изследване на [[Слънчева корона|Слънчевата корона]] на базата на това как тя поглъща радиовълните, идващи от M1. Със същия метод е измерена и дебелината на атмосферата на сатурновия спътник [[Титан (спътник)|Титан]]).
Ред 14:
== Особености ==
Във видима светлина, Ракообразната мъглявина представлява продълговат овал, с дължина 6 [[ъглова минута|ъглови минути]] и ширина 4 ъглови минути (за сравнение, Луната е с ъглов диаметър от 30'). Веществото в мъглявината представлява най-вече остатък от атмосферата на прогенитора, състояща се предимно от [[водород]], йонизиран [[хелий]], [[въглерод]], [[азот]], [[кислород]], [[азот]], [[желязо]], [[неон]] и [[сяра]]. Температурата на облака е между 11 000К и 18 000К, а плътността е
По-голямата част от излъчваната енергия идва от [[синхротронно излъчване|синхротронното лъчение]], каквото се поражда при движение на електрони с релативистични скорости в магнитно поле,<ref>Николов, Н. и Калинков, М. Астрономия, Университетско издателство "Св.Климент Охридски", 1988, стр. 207</ref> съгласно теорията на [[Йозеф Шкловски]] от 1953.
Ракообразната мъглявина се разширява със скорост от
Интересна особеност на М1 е, че теоретичните модели предвиждат, че такава мъглявина трябва да е образувана от звезда, с маса между 8 и 12 слънчеви маси, докато масата на пулсара, заедно с масата на мъглявината не надвишават 5 слънчеви маси. В теориите, обясняващи този парадокс се среща твърдението, че малко след взрива, голяма част от материята е издухана от силен [[звезден вятър]], което, обаче, означава, че около звездата следва да се е образувала обвивка. Такава обвика досега не е намерена, въпреки че е търсена във всички дължини на вълната.
| |||