Николо Макиавели: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор. |
м една дъщеря |
||
Ред 57:
Въпреки военните успехи на флорентинската милиция, през август 1512 г. родът Медичи, подпомаган от своя роднина папа [[Юлий II]] и от испански войски, възстановява властта си във Флоренция. Макиавели е освободен от постовете си, а година по-късно е обвинен в заговор срещу властта и е арестуван. Въпреки мъченията, той отказва да се признае за виновен и е освободен. След това се оттегля в своето имение в [[Сант Андреа ин Перкусина]], недалеч от Флоренция, където се отдава на литературна дейност. Освен най-известните си произведения – „[[Владетелят]]“ и „Беседи върху първата декада на Тит Ливий“, той пише още няколко книги, между които „Военното изкуство“, „История на Флоренция“ и „Мандрагора“ (пиеса, която се играе и днес).
Макиавели е женен за Мариета ди Луиджи Корсини, имат шест деца (5 сина и една дъщеря). Николо умира на [[21 юни]] [[1527]] г. във Флоренция. Мястото на гроба му е неизвестно, но в църквата „[[Санта Кроче (Флоренция)|Санта Кроче]]“ е поставен посветен на него [[кенотаф]] с надпис „Никоя възхвала не е достойна за това име“ (''„TANTO NOMINI NULLUM PAR ELOGIUM“'').
== Макиавелизъм ==
| |||