Огняново (област Благоевград): Разлика между версии

Село Огняново е разположено на десния бряг на река [[Канина (река)|Канина]] в подножието на [[Родопи|родопския]] рид [[Дъбраш]]. От общинския център [[Гърмен]] е отдалечено на 4 километра северозападно, а най-близкият град е [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] – на 12 километра на югозапад. От Благоевград се намира на около 118 километра югоизточно. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 700 мм). Край Огняново има находище на [[диатомит]] (кизелгур).<ref>Енциклопедия Пирински край. Том {{ЕПК|2, Благоевград, 1999, стр. |74.}}</ref> Там е открит къс кизелгур с отпечатък на риба, което показва, че някога районът около Огняново е бил дъното на сладководно езеро.<ref>Речник на българския език: К – Координати, том 7, Институт за български език, Издателство на БАН, София, стр. 384.</ref>

Според народно предание Фотовища е продължение на старо българско селище с име ''Потопища''. Под имената ''Хотогаща'' и ''Хотовища'' селото се споменава в [[османска империя|османски]] данъчни регистри от втората половина на XV век, [[1623]] – [[1625]], [[1635]] – [[1637]], [[1660]] и [[1671]] като преобладаващо [[християни|християнско]] село, чието население се увеличава.<ref name="еп 75">Енциклопедия Пирински край. Том {{ЕПК|2, Благоевград, 1999, стр. |75.}}</ref> Всъщност през 1478 – 1479 година се споменава с 1 мюсюлманско и 53 немюсюлмански домакинства.<ref>{{Радушев2|40 – 41}}</ref> През 1519 година е посочено като село с 10 мюсюлмански и 76 немюсюлмански домакинства.<ref>{{Радушев2|65}}</ref> През 1530 година се споменава отново с 10 мюсюлмански и 108 немюсюлмански домакинства.<ref>{{Радушев2|132}}</ref> В документ от 1546 година се споменава, че селото спада към [[вакъф]]а на Коджа Мустафа паша.<ref>{{Радушев1|140}}</ref> В [[джизие]] регистъра от 1615 година селото е натоварено да изплаща 31 [[хане]]та,<ref>[http://www.scribd.com/doc/36928489/Помохамеданчванията-в-Неврокопско-XV-XVIII-век Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век]</ref> а в този от 1635 година с 37 ханета.<ref>{{cite book

Част от иконите в църквата са дело на [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]].<ref>Енциклопедия Пирински край, том {{ЕПК|1, Редакция „Енциклопедия“, Благоевград, 1995, стр. |585.}}</ref> В 1859 година е отворено първото училище. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Псотовиста'' (Psotovista), Мелнишка епархия, живеят 650 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/24|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Фотовища ''(Photovischta)'' е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 40 помаци и 240 българи.<ref>{{cite book