Огняново (област Благоевград): Разлика между версии

Село Огняново е разположено на десния бряг на река [[Канина (река)|Канина]] в подножието на [[Родопи|родопския]] рид [[Дъбраш]]. От общинския център [[Гърмен]] е отдалечено на 4 километра северозападно, а най-близкият град е [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] – на 12 километра на югозапад. От Благоевград се намира на около 118 километра югоизточно. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 700 мм). Край Огняново има находище на [[диатомит]] (кизелгур).<ref name="еп 74">{{ЕПК|2|74}}</ref> Там е открит къс кизелгур с отпечатък на риба, което показва, че някога районът около Огняново е бил дъното на сладководно езеро.<ref>Речник на българския език: К – Координати, том 7, Институт за български език, Издателство на БАН, София, стр. 384.</ref>

Селото е освободено от [[османска власт]] на 12/25 октомври 1912 година по време на [[Балканска война|Балканската война]] от [[Седма рилска дивизия]]. Петдесет и шест души от Фотовища се включват като [[доброволец|доброволци]] в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 885.</ref> През периода 1913 – 1918 година в селото се заселват българи [[бежанци]] от [[Егейска Македония]] – предимно от селата [[Горно Броди]] и [[Каракьой]].<ref name="еп 75"/> В 1924 година в селото е основано читалище „[[Народно читалище „Асен Златаров – 1924“|Борис Сарафов]]“, по-късно преименувано на „Асен Златаров – 1924“.<ref>{{ЕПК|2| name="еп 74}}<"/ref><ref name="Устав на НЧ">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://chitalishta.com/images/karta/2017/04/21/32185//USTAV-ch.N-deinosti-programa%20(1).pdf | заглавие= Устав на Народно читалище „Асен Златаров – 1924“ |достъп_дата = 2018-09-27 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Народно читалище „Асен Златаров – 1924“ |език= |цитат= }}</ref>