Разлика между версии на „Създаване на македонската нация“

Проверете и дали можете да отговорите на въпроси, зададени на [[{{TALKPAGENAME}}|дискусионната страница]] на статията.}}
}}<includeonly>[[Категория:Незавършени статии]]</includeonly><noinclude>
 
<br>
В края на 20-те години на XX век се заражда идеята за създаването на [[Македонци (нация)|македонска нация]]. Първоначалната идея е за създаването на единна нация, съставена от всички етнически елементи, които да образуват самостоятелна република в бъдещата [[Балканска федеративна република|Балканска федерация]]. В действителност македонската идентичност се приема единствено от етническите българи, населяващи Вардарска Македония, която е в състава на [[Кралство Югославия]]. Развитието на процеса е в резултат на тогавашната югославска политика, целяща изтриването на българската национално самосъзнание в населението на [[Вардарска бановина|Вардарска Македония]] и заменянето и със сръбска.
 
==Зараждане на идеята за македонска нация==
 
===Разделянето на Македония===
След края на Балканските войни Македония е разделена на 3 части между България, Гърция и Югославия. Българското население преобладава във Вардарската, Пиринската и северната част на Егейска Македония и съставя над 50% от населението в цялата област. В състава на Кралство Югославия е образувана '''Вардарска бановина''', българският език е изваден от училищата и забранен за употреба и на негово място се поставя сръбският. В Егейска Македония Гръцката държава обявява населението, говорещо български език, за '''''славяноезични гърци (славофони)'''''. Заедно със засилената чуждата пропаганда сред македонските комунисти се заражда идеята за създаването на отделна македонска нация.
 
===Предпоставки за създаване на македонска нация===
 
След задържането на активистите на ВМРО (обединена) в Кралство Югославия и разпада на партията, идеята за македонска нация бива отхвърлена дори и сред левичарските среди.
<br> <br>На 17 Април 1941 Македония е окупирана от [[Нацистка Германия|германските войски]] и населението иска незабавно обявяване на независимост, с което да се прекъснат връзките с Югославия. След решението за временна подялба на Югославия на 19 Април Българската армия започва да управлява (т.нар. окупация) източната част на Егейска и почти цяла Вардарска Македония. Веднага е организирана местна администрация на региона и са изгонени всички представители на гръцката и сръбска власт. В Скопие се организира [[Пета_българска_армия#.D0.92.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B0_.D1.81.D0.B2.D0.B5.D1.82.D0.BE.D0.B2.D0.BD.D0.B0_.D0.B2.D0.BE.D0.B9.D0.BD.D0.B0_.281941-1945.29|Пета българска армия]]<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941-1945 - енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1</ref> съставена от Пета и Шеста пехотни дивизии и запълнена с местно население от новоосвободените региони. След обрата във войната за много кратко време са образувани български, гръцки и сръбски отряди, работещи против българската власт. До края на изтеглянето си българските войски са под постоянни нападения от страна на партизанските отряди, работещи в тясна връзка с БКП и [[Георги Димитров]].
<br> <br>
На 17 Април 1941 Македония е окупирана от [[Нацистка Германия|германските войски]] и населението иска незабавно обявяване на независимост, с което да се прекъснат връзките с Югославия. След решението за временна подялба на Югославия на 19 Април Българската армия започва да управлява (т.нар. окупация) източната част на Егейска и почти цяла Вардарска Македония. Веднага е организирана местна администрация на региона и са изгонени всички представители на гръцката и сръбска власт. В Скопие се организира [[Пета_българска_армия#.D0.92.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B0_.D1.81.D0.B2.D0.B5.D1.82.D0.BE.D0.B2.D0.BD.D0.B0_.D0.B2.D0.BE.D0.B9.D0.BD.D0.B0_.281941-1945.29|Пета българска армия]]<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941-1945 - енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1</ref> съставена от Пета и Шеста пехотни дивизии и запълнена с местно население от новоосвободените региони. След обрата във войната за много кратко време са образувани български, гръцки и сръбски отряди, работещи против българската власт. До края на изтеглянето си българските войски са под постоянни нападения от страна на партизанските отряди, работещи в тясна връзка с БКП и [[Георги Димитров]].
 
== Вижте също ==
Анонимен потребител