Разлика между версии на „Константин Стоилов“

м
Въпреки че в по-ранните си години симпатизира на „младите“, в Учредителното събрание Стоилов става един от изявените „стари“ – привърженици на постепенния, легален метод за отмяна на [[Берлинския договор]] и на по-консервативен вариант на основния закон на Княжеството.<ref name="guesheva"/>
 
След избирането на [[Александър Батенберг]] за български княз (май 1879) Стоилов става негов личен секретар, а по-късно (1880 – 1883) завежда политическия му кабинет.<ref name="tashev-k.stoilov">{{ташев}}</ref> За кратко, от 17 февруари до 1 март 1880 година, временно управлява външното министерство, тъй като неговият титуляр [[Никола Стойчев (политик)|Никола Стойчев]] е на международна конференция във [[Виена]].<ref name="цачевски">{{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6 | pages = 181-182}}</ref>
 
==== При Режима на пълномощията (1881 – 1883) ====