Сливени: Разлика между версии

== История ==

=== В Османската империя ===

В XV век в Сливени са отбелязани поименно 71 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Сливени'' е споменато с 27 глави на семейства и двама неженени ''Папа Сивлия, Йорг, Тодор, Пелегрин, Джаин, Радомир, Джурко, Йорг, Тодор, Стайо, Алекса, Яно, Тодор, Добро, Михо, Никола, Раде, Стамат, Михо, Нико, Никифор, Добро, Кирк (Герг), Филип, Манол, Алекса, Добри, Петре, Койо и Никола'', и три вдовици ''Кала, Мара и Мара''. Общият приход за империята от селото е 1&nbsp;7761776 [[акче]]та<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 115</ref>. ''Горно Сливени'' е споменато с 10 глави на семейства и един неженен: ''Леко, Михо, Йорг, Спасе, Стайо, Лекос, Томчо, Добро, Маврангел, Филип и свещеника Андон'' с 670 акчета данък<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 121</ref>.

В края на XIX век Сливени е [[албанци|албанско]] [[ислям|мюсюлманско]] село, изолирано сред околните български села. Жителите му албанци идват по времето на Али паша Янински, завладяват селото и прогонват българските му жители.<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 166.</ref>

{{цитат|1 ч. на северозапад от с. [[Жупанища]] по течението на р. Бигла е разположено с. Сливени, смесено с турци и българи. Турците говорят албански язик. Населението си имаше своя българска църква и свещеник, българско училище и учител. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I. Насреща, оттатък р. Бистрица (Девол), която се намира на запад, е гр. [[Хрупища]], а около него български села, главното от които с. [[Нестрам]].<ref name="Борбите 27">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването и&#768;ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=27|url= |accessdate=}}</ref>}}

=== В Гърция ===

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, сред които 15 семейства от село Имера, [[Понт (област)|Понт]].<ref>[http://www.akrites.de/sites/gr/staedte_pontos.htm Ίμερα]</ref> В 1928 година селото е почти изцяло бежанско с 304 жители бежанци от 315<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/040.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Koromilia.]</ref> или според други данни изцяло бежанско с 80 семейства и 337 души.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>

; Преброявания

* 1961 - 382 души

* 1971 - 326 души

== Личности ==