Христофор Колумб: Разлика между версии

== Проект за далечно плаване (1484 – 1492) ==

По време на престоя си в Лисабон (най-голямото Европейско пристанище по това време) и на островите Мадейра, той има възможност да събере ценни сведения за мореплаването в Атлантическия океан, за ветровете и теченията. През [[1483]] (или [[1484]]) участва в плаване до форт [[Ла Мин]] в [[Гвинея]] (дн. [[Такоради]] в [[Гана]]). По това време Колумб вече може да се счита за опитен мореплавател, тъй като е пропътувал почти всички по-важни маршрути, познати на европейските моряци по това време – [[Средиземноморие]]то, Атлантическото крайбрежие на [[Европа]] и [[Африка]].

Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от [[XV век]], той съставя проект за западния, според неговото мнение, най-кратък морски път от Европа до [[Индия]]. По това време той поддържа кореспонденция с известния за времето си флорентински учен [[Паоло Тосканели]], който подкрепя неговата идея. В началото на 1484 г. предлага проекта си на португалския крал [[Жуау II]]. След дълго забавяне кралят предава проекта му на съвет от учени, които трябва да преценят неговата целесъобразност. Този съвет се състои от 4 известни за времето си [[Астрономия|астрономи]] и [[Картография|картографи]], сред които е и германецът [[Мартин Бехайм]]. Съществуват предположения, че тези учени са се усъмнили (и с право) в изчисленията на Колумб и това е било основният им мотив да отхвърлят проекта. В началото на [[1485]] г. съветът дава отрицателното си мнение на краля и той отхвърля проекта на Колумб. Малко по-късно умира жена му Фелипа и през лятото на същата година той решава да се премести в [[кралство Кастилия|Кастилия]]. Там с поддръжката на „католическите крале“ [[Фердинанд II Арагонски]] и [[Исабела Кастилска|Изабела I]], както и на андалуски търговци и банкери, организира правителствена океанска експедиция.

 

== Експедиции до Америка (1492 – 1504) ==

В периода между [[1492]] и [[1504]] Христофор Колумб предприема четири изследователски експедиции по указ на испанския крал. Събитията по време на тези експедиции той описва в бордовите си дневници. Оригиналите на тези дневници не са запазени, но испанският свещеник-[[Доминикански орден|доминиканец]] Бартоломе де Лас Касас прави частично копие, което достига до наши дни и благодарение на което стават известни много детайли за описаните експедиции.

 

=== Първа експедиция (1492 – 1493) ===

Първата експедиция е с екипаж от 90 души на корабите „[[Санта Мария (кораб)|Санта Мария]]“ (100 t), на който Колумб издига своя адмиралски флаг, „[[Пинта (кораб)|Пинта]]“ (около 60 t) с капитан [[Мартин Алонсо Пинсон]] и „[[Ниня]]“ (около 50 t) с капитан [[Висенте Янес Пинсон]].

 

 

==== Откриване на Куба и Хаити ====

 

Корабите се нуждаят от ремонт и флотилията прекарва 12 дни в залива [[Хибара]] ({{coord|21|06|N|76|07|W|}}). По време на ремонта Колумб научава от местните [[индианци]], че на изток има остров, на който хората „събират [[злато]] по брега“ и на 13 ноември поема обратно на изток. На 20 ноември „Пинта“ се изгубва от погледите на другите два кораба и Колумб заподозрява измяна, че [[Мартин Алонсо Пинсон]] иска лично да открие „златния бряг“. Още две седмици двата кораба плават на изток и на 5 декември достигат най-източната точка на Куба – нос [[Майси]] ({{coord|20|15|N|74|05|W|}}), който Колумб назовава Алфа и Омега. Същия ден той решава да продължи на изток, пресича [[Наветрен проток|Наветрения проток]] и на следващия ден открива остров [[Хаити]], като го нарича [[Испаньола]], поради приликата му с бреговете на [[Кастилия]]. Двата кораба бавно напредват на изток покрай северния бряг на острова. Откриват остров [[Тортуга]] ({{coord|20|03|N|72|48|W|}}), а на 25 декември поради небрежност на вахтения моряк флагманския кораб „Санта Мария“ засяда на [[риф]], но с помощта на местните индианци успяват да свалят от кораба ценните вещи, оръдията и припасите, а част от екипажа се премества на „Ниня“. По заповед на Колумб от останките на разбития кораб построяват [[форт]], който наричат Навидад (Рождество), въоръжават го със свалените оръдия и припаси за една година. Очаровани от прекрасния климат и надявайки се на бързо забогатяване, 39 испанци доброволно остават на брега, като по този начин основават първото европейско селище в [[Америка]].

 

=== Втора експедиция (1493 – 1496) ===

След завръщането си от първото плаване Колумб е произведен в пълен [[адмирал]], [[вицекрал]] и управител на всички открити острови. Незабавно започва организация за втора експедиция от 17 кораба, в т.ч. три големи, като на най-големия, „Мари Галант“ (200 t) Колумб вдига адмиралския си флаг. На корабите са натоварени [[коне]] и [[магаре]]та, едър рогат [[добитък]] и [[Свини|свине]], [[Лоза|лози]] от различни сортове и семена от множество селскостопански култури. В експедицията се включват, за да търсят щастието си, малка група придворни и около 200 рицари останали без работа след приключване на войната с [[араби]]те, десетки чиновници, шест монаси и множество бедняци, надяващи се на бързо забогатяване в новите земи. По различни източници на корабите се намират между 1500 и 2500 човека.

 

 

=== Трета експедиция (1498 – 1499) ===

С големи усилия Колумб успява да събере средства за организиране на трета експедиция. Тя се състои този път само от шест кораба и около 300 души екипаж. Малко са желаещите доброволци да пътуват с „адмирала-неудачник“ и той моли краля да пусне на свобода от затворите крадци и престъпници, които попълват екипажа му.

 

 

=== Четвърта експедиция (1502 – 1504) ===

След като е оправдан през есента на 1501 г., Колумб започва организирането на нова експедиция, целта на която е намирането на проток, който ще го отведе до п-ов [[Малака]] и от там до [[Индия]]. Този път успява да оборудва само четири кораба със 150 души екипаж и на 11 май 1502 г. флотилията отплава на запад.

 

Дебатът в дните на Колумб не е бил дали Земята е плоска или кълбовидна. „Въпросът е бил ширината на океана; и именно тук противниците му са били прави.“ Колумб е подценил обиколката на Земята и ширината на океана с доста мили. Благодарение на Провидението, на пътя му се е оказала Америка и тя е съкратила това, което иначе щеше да бъде много дълго и почти невъзможно пътуване: мнението на образованите в дните на Колумб е било, че земята е сфера с обиколка около 38 616 km. Следователно, тъй като [[Китай]] е на около 12 872 km на изток, здравият разум е сочел за непрактично да се плава 25 744 km на запад, за да се достигне до [[Ориент]]а. Ето защо Колумб е имал толкова трудности в намирането на съмишленици.

 

 

Погрешните изчисления на Птолемей са били „щастлива грешка“. Защото те са насърчили мореплаватели като Колумб и [[Джон Кабот|Кабот]] да вярват, че Атлантическият океан може да се прекоси за кратко време.

 

== Вижте също ==

 

== Външни препратки ==