Хрупища: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
м 4-цифрени числа без интервал
Ред 13:
| площ =
| височина = 650
| население = 7 5587558
| население-година = 2001
| кмет =
Ред 27:
 
== География ==
Градът е разположен в [[Костурска котловина|Костурската котловина]] на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмон) на 12 километра южно от град [[Костур (град)|Костур]] по главния път за [[Гревена]]. Наброява 7 5587558 жители (2001). Край Хрупища е разположено летище [[Аристотелис (летище)|„Аристотелис“]]. Махалите на градчето са Пачура (Пацура), Кадруш, Тепе мале (Калитеа) и Дере мале (Родяни). В южната част е новата Долна махала (Като махалас).
 
== История ==
Ред 38:
{{цитат|Хорпища, на брега на [[Костурско езеро|Костурското езеро]], 2 часа далече от [[Костур (град)|Кесрие]]. Наблизо се намират Кесрие, [[Билища]], [[Неаполи (дем Горуша)|Наслидж]]. Жителите са българи.}}
 
В края на XIX век Хрупища е център на нахия в Костурска каза и има силно смесено население. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Хрупища има 2&nbsp;6902690 жители, от които 1&nbsp;1001100 [[българи]], 700 [[турци]], 720 [[власи]] и 170 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.]</ref>
 
В 1881 година в града е открито румънско училище за прорумънски настроените власи грамощени. Училището просъществува до 1940 година.<ref name="Σιώκης 156">{{cite journal
Ред 61:
В 1883 година, българската партия в града, начело с [[Братя Сикавичовски]], [[Янко Кръстев]], братя Типо и Христо Янакиеви, [[Яни Драшков]] и [[Никола Шкоев]], успява да открие в Хрупища българско училище „Св. св. Козма и Дамян“.<ref>Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 107.</ref><ref name="Σιώκης 156"/> В него в учебната 1883 – 1884 година дълги години преподава училият в Одрин Апостол Калоянов от Загоричани,<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 34.</ref><ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 47.</ref> който обаче в 1885 година заедно с други български учители в Костурско ([[Търпо Поповски]], [[Григорий Бейдов]], [[Кузман Шапарданов]], [[Константин Дамянов]]) е вкаран в затвора и училището е затворено.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 27.</ref> В 1895 – 1896 година учителка в Хрупища е Ангелина Бонева.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 36.</ref> В 1898 – 1899 година главен български учител в Хрупища е [[Васил Шанов]].<ref name="Билярски">{{cite book |title= Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2 |last=Билярски |first=Цочо, редактор |year=2007 |publisher= Анико|location=София |pages=527 |url=http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=611:2014-01-27-15-29-58&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 |accessdate=2016-01-15}}</ref>
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Хрупища има 560 българи екзархисти и 1&nbsp;6161616 [[гъркомани|българи патриаршисти]], както и 100 гърци, 960 власи и 60 цигани, а в паланката функционират българско и гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Хрупица'' преди [[Балканска война|Балканската война]] има 30 български, 200 турски, 20 гръцки и 100 куцовлашки къщи.<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.</ref>
 
В 1905 година в градеца е открит български параклис и архиерейско наместничество на Българската екзархия, като архиерейски наместници са [[Григорий Лазаров]] до 1912 година и [[Атанас Шишков]].<ref>Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 111 – 112, 133 – 134.</ref>