Жан Огюст Доминик Енгър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 34:
През [[1801]] г. спечелва наградата на [[Рим]] и получава първите си поръчки. Пет години по-късно заминава за Вечния град, вдъхновява се от стенописите на Рафаел в станците на [[Ватикана]] и сътворява голи тела и портрети, чиито анатомични деформации вече утвърждават първенството на рисунката. Картината му „Юпитер и Тетида“ (1811) е изпратена в Париж и предизвиква подигравки. Живописецът страда от неразбирането на произведенията си.
Най-после му възлагат платното „Обетът на Луи Осми“ – кралят се моли, сведен пред Мадоната с младенеца. На Салона от [[1824]] г. публиката посреща с възторг тази творба, която носи отпечатъка на спомена за мадоните на Рафаел и
Енгър се прибира в Париж и отваря ателие – създава „Апотеоз на Омир“ за таван на [[Лувър]]а, а през [[1832]] г. се връща към [[портрет]]а с един шедьовър – Луи-Франсоа Бертен. Властният и внушителен образ на този патрон на пресата (основател на в. Журнал дьо деба) прераства в символ на възходящата либерална буржоазия.
| |||