Разлика между версии на „Югославяни (народ)“

м
4-цифрени числа без интервал
м (] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени)
м (4-цифрени числа без интервал)
През [[1961]] г. при поредното преброяване на населението югославяните получават отделна графа в анкетните бланки. Като югославяни се определят хора от различни националности и вероизповедание, които са живели в [[СФРЮ]]. Пораждането на този нов „народ“ се обяснява от факта, че Титова Югославия е многонационална държава, в която смесените бракове представляват голям процент. По този начин се избягват проблемите при самоидентификацията на това население, което предпочита да се самоопредели като гражданин на Югославия — югославянин, а не по етнически произход. Доста често като югославяни се определят българите в бивша Югославия, поради страх от репресии от страна на сръбските власти. Към днешна дата този страх сред българите в Сърбия е намалял, но все още се усещат рецидиви на миналото.
 
Това национално самоопределение кулминира на преброяването на населението през [[1981]] г., когато в СФРЮ са преброени 1 2191219 000 югославяни, след което броят им намалява. Този факт се обяснява с нарастването на националистическите тенденции сред народите на бивша Югославия. Понеже като югославяни се самоопределят предимно представителите на [[южни славяни|южнославянските]] нации — [[сърби]], [[хървати]], [[българи]] и [[бошняци]] (по-рядко [[албанци]], [[унгарци]], [[турци]] и други), можем да ги причислим към южнославянските народи.
 
На преброявантето на населението през [[1981]] г. най-много югославяни има в [[Сърбия]] (36%) и [[Босна и Херцеговина]] (26%). При преброяването от [[2002]] г. в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80 721 души, от тях 49 881 живеят във [[Войводина]] и 30 840 — в [[Централна Сърбия]].