Разлика между версии на „Битка при Смоленск (1941)“

редакция без резюме
м (т. е. --> т.е.; козметични промени)
| картинка = Image:Eastern Front 1941-06 to 1941-09.png
| описание = Източният фронт по време на битките при Смоленск и Киев
| период = [[10 юли|4 (10) юли]] - – [[6 август]] ([[10 септември]]) [[1941]]<ref>Битката е продължавала от 10 юли до 10 септември според съветски и руски историци – Андроников, Н. (гл. ред.) ''История Второй мировой войны 1939- – 1945'', том 4, стр. 71, 79; Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006). В западни изследвания и справочници за начало се сочи 4 юли, а за край – 6 август – Zabecki, D. ''World War II in Europe: An Encyclopedia'' (Taylor & Francis, 1999, ISBN 0824070291), стр. 1304; Ballhausen, H. ''Chronik des zweiten Weltkriegs'' (Wissen Media Verlag, 2004, ISBN 3577143673), стр. 134</ref>
| място = [[Смоленск|Смоленска област]] (западна [[Русия]]), части от източна [[Беларус]] и северна [[Украйна]]
| причина =
| командир1 = [[Федор фон Бок]]{{Br}}[[Хайнц Гудериан]]<br>[[Херман Хот]]{{Br}}[[Адолф Щраус]]{{Br}}[[Максимилиан фон Вайхс]]
| командир2 = [[Семьон Тимошенко]]<br>[[Георгий Жуков]]<br>[[Андрей Ерьоменко]]<br>[[Фьодор Кузнецов]]
| сила1 = '''В началото на битката:'''{{Br}}1&nbsp;045&nbsp;000 войници{{Br}}12&nbsp;600 оръдия и миномети{{Br}}1&nbsp;4901490 танка и щурмови оръдия{{Br}}750 самолета<ref name="stat38"/>
| сила2 = '''В началото на битката:'''{{Br}}556&nbsp;000 войници{{Br}}6&nbsp;0006000 оръдия{{Br}}над 900 танка<ref name="stat38"/>{{Br}}(впоследствие със значителни подкрепления)
| жертви1 = 101&nbsp;000 души (в т. ч. 20&nbsp;000 убити)<ref name="stat47">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 47</ref>
| жертви2 = 760&nbsp;000 души<ref name="krivoSmSr">[http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_7 ''Смоленское сражение''], в: Кривошеев, Г. ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'' („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, достъп от 20.1.2009)</ref>
В историческата литература е изказано становище, че Смоленската битка е решаваща за провала на плана „Барбароса“ и германската стратегия за [[Блицкриг|„светкавична война“]], тъй като германските войски извоюват успехите си с цената на невъзвратими загуби на човешки ресурси и време.<ref>Николов, Р. ''1941 – Годината на планетарния сблъсък'', стр. 62, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.1/vis5.1.pdf Военноисторически сборник, 2005 (№1)] (взето от „Военно издателство“, 21.1.2009)</ref>
 
По време на битката при Смоленск, през юли 1941 г., за първи път е използвана в бой (от съветска страна) [[реактивна система за залпов огън]], добила популярност под названието „Катюша“ ([[БМ-13 Катюша|БМ-13]]).<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 8</ref><ref>Петров, А. [http://nvo.ng.ru/history/2008-06-20/12_katusha.html ''Загадка первого залпа "катюш"„катюш“''], (статия от „Независимое военное обозрение“, 20.6.2008)</ref>
 
== Обстановка преди битката ==
В последните дни на юни 1941 г. 670-хилядната групировка на [[Западен фронт (СССР)|Западния фронт]] е разгромена от германската [[група армии „Център“]] в [[Беларуска операция (1941)|сражението при Бялисток и Минск]]. След завземането на [[Минск]] (28 юни) пътят на настъпващите германски войски към [[Москва]] преминава през т. нар. „Смоленски врати“ – района около град [[Смоленск]], където реките [[Днепър]] и [[Западна Двина]] текат паралелно една на друга и създават своеобразен коридор в източна посока. Планът на командващия групата армии, [[фелдмаршал]] [[Федор фон Бок]], е да завладее този коридор, като разсече с бронираните си части (2-ра танкова група, начело с Гудериан, и 3-та, начело с Хот) противниковата отбрана и обкръжи съветските войски около Смоленск. Унищожаването на обкръжения противник се пада на пехотните сили на групата армии (2-ра и 9-та армия). В помощ на Бок действа и 16-та армия от [[група армии „Север“]].<ref name="stat3-6">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 3- – 6</ref>
 
[[Ставка на Върховното главно командване|Ставката на съветското Върховно главно командване]] предприема енергични мерки да възстанови Западния фронт, като привлича в състава му четири армии от стратегическия резерв (19-та, 20-та, 21-ва и 22-ра), още една от [[Украйна]] (16-та), и реорганизира други две (4-та и 13-та), разбити по-рано в Беларус.<ref name="stat3-6"/> На 200 километра източно от Днепър започва изграждане на втора защитна линия от още шест резервни армии (24-та, 28-ма, 29-та, 30-та, 31-ва и 32-ра).<ref name="vyvody126">''1941 год – уроки и выводы'', [http://militera.lib.ru/h/1941/03.html стр. 126- – 127] („Воениздат“, Москва 1992, цит. по: [http://militera.lib.ru Проект „Военная литература“], 18.1.2009)</ref><ref>[http://ww2doc.50megs.com/Issue37/Issue37_004.html Заповед №00334] на Ставката на Върховното командване от 14 юли 1941 г.</ref>
 
Със стремителното си настъпление след падането на Минск германските танкови групи не дават време на съветските подкрепления да изпълнят нареждането на Ставката да се укрепят на линията [[Могильов]] – [[Орша]] – [[Витебск]] – [[Полоцк]]. Съсредоточаването на съветските войски е допълнително затруднено от германските военновъздушни сили, които имат пълно господство във въздуха. Поради тези причини в началото на битката за Смоленск войските от първия ешелон на Федор фон Бок имат значително превъзходство над своя противник (430&nbsp;000 войници, над 1&nbsp;0001000 танка, 6&nbsp;6006600 оръдия, 1&nbsp;5001500 самолета срещу 275&nbsp;000 бойци, 145 танка, 3&nbsp;8003800 оръдия, 383 самолета<ref name="vyvody126"/>). Съветските сили са недостатъчни за създаване на плътна отбранителна линия; отделни дивизии трябва да отбраняват участъци, широки десетки километри.<ref name="stat3-6"/>
 
=== Реорганизации на съветските войски в хода на битката ===
Първите удари на немците поема Западният фронт с командващ [[маршал]] [[Семьон Тимошенко]]. Към 10 юли фронтът разполага с 556&nbsp;000 войници, около 6&nbsp;0006000 оръдия и над 900 танка<ref name="stat38">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 38- – 39</ref>, но по-малко от половината от тези сили са заели отбранителните позиции. Две седмици по-късно (24 юли)<ref>[http://ww2doc.50megs.com/Issue37/Issue37_031.html Директива] на главнокомандващия войските на Западното направление</ref> от Западния фронт са отделени 13-та и 21-ва армия, които образуват Централния фронт начело с [[генерал-полковник]] [[Фьодор Кузнецов]].<ref name="urvyv128"/> Тези войски, наброяващи (към 1 август, заедно с 3-та армия) 285&nbsp;000 души, около 2&nbsp;0002000 оръдия и 128 танка<ref name="stat38"/>, застрашават южния фланг на група армии „Център“, но са разгромени в боевете край [[Гомел]] през август.
 
Малко след падането на Смоленск в германски ръце, на 30 юли Ставката обединява пет армии (24-та, 31-ва, 32-ра, 33-та и 34-та – общо 466&nbsp;000 войници, 5&nbsp;3005300 оръдия и миномети, 267 танка<ref name="stat38"/>) в Резервен фронт начело с [[армейски генерал]] [[Георгий Жуков]]. Резервният фронт прегражда пътищата източно от града и води контранастъпателните действия при [[Елня]].<ref>Козлов, М. (гл. ред.) ''Великая отечественная война 1941- – 1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 607</ref>
 
На 16 август (след пробива на Гудериан по течението на река [[Десна]]) е образуван Брянският фронт (162&nbsp;000 души, близо 1&nbsp;7001700 оръдия и миномети, 41 танка<ref name="stat38"/>), в който първоначално влизат 13-та и 50-та армия под общото командване на [[генерал-лейтенант]] [[Андрей Ерьоменко]].<ref name="urvyv128"/> Неговите задачи са да прикрие пътя към Москва през [[Брянск]] и да попречи на Гудериан да достигне Киев.
 
Споменатите фронтове (Западен, Резервен, Централен и Брянски) са оперативно подчинени на главното командване на Западното направление, което от 10 юли е поверено на маршал Тимошенко.<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941- – 1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/app.html#137 стр. 48, бел. 137] (РАН, Москва 1999, цит. по: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 19.1.2009); Португальский, Р., Доманк, А., Коваленко, А. ''Маршал С. К. Тимошенко'' („МОФ Победа - – 1945 год“, Москва 1994, цит. по [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 24.1.2009), [http://militera.lib.ru/bio/domank/04.html стр. 162- – 163, 173- – 176, 179- – 180]</ref>
 
== Начало на битката (до 20 юли) ==
[[Файл:Vitebsk Senno.jpg|мини|250п|Сражения на подстъпите на Витебск и Орша (5- – 9 юли 1941)]]
В първите дни на юли 1941 г. танковите войски на Хот и Гудериан достигат бреговете на Западна Двина и Днепър. В стремежа си да не допуснат реорганизация на съветската отбрана около Смоленск, те се откъсват от пехотните съединения, които се борят със съветските войски, обкръжени в западна и централна Беларус ([[Беларуска операция (1941)|Беларуска операция]]). За да пресече вражеското настъпление към [[Витебск]], маршал Тимошенко нарежда на два механизирани корпуса (5-ти и 7-ми) от състава на 20-та армия (с командир генерал-лейтенант Павел Курочкин) да нанесат контрадудар срещу немската 3-та танкова група. В резултат на това между 6 и 10 юли се стига до [[битка при Сенно|битката при Сенно]], в която съветските войски са разбити и губят значителен брой танкове.<ref>[http://mechcorps.rkka.ru/files/mechcorps/pages/lepel.htm ''Боевые действия 5-го и 7-го механизированных корпусов 20-й армии в контрударе под Сенно и Лепелем в июле 1941 г.''] (Механизированные корпуса РККА, 6.2.2009)</ref>
 
На 10 юли танковата група на Гудериан (наброяваща 450 танка) напада съветската 13-та армия при [[Могильов]]. Възползвайки се от пълното си превъзходство в танкове и авиация, до вечерта на 11 юли немците завземат [[плацдарм]]и на левия бряг на [[Днепър]] северно и южно от града. В същото време генерал Хот напада с 500 танка съветската отбрана около Витебск. Градът е завзет, тъй като натоварената с отбраната му 19-та армия на генерал-лейтенант [[Иван Конев]] не успява да се съсредоточи навреме. В резултат на този успех групата на Хот се вклинява между 20-та и 22-ра армия, разположени съответно северно и южно от Витебск. Двете немски танкови групи захождат към Смоленск от югозапад (Гудериан) и северозапад (Хот). След ожесточени боеве 19-та съветска армия престава да съществува като бойна единица. Отделни нейни части отстъпват разпръснато към Смоленск.<ref name="stat6-10">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 6- – 10</ref> На 16 юли 29-та моторизирана дивизия на Вермахта завзема Смоленск, а [[7-ма танкова дивизия (Вермахт)|7-ма танкова дивизия]] достига [[Ярцево]], пресичайки железопътната линия между Смоленск и [[Вязма]]. Две съветски армии (16-та и 20-та, заедно с остатъците от 19-та) се оказват почти напълно обкръжени. На първо време те не получават помощ, тъй като командващият фронта Тимошенко не разполага с танкове за контраудари.<ref name="stat11">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 11- – 12</ref>
 
[[Файл:The Battle of Smolensk (10-18.7.1941).jpg|мини|250п|Германското настъпление до Смоленск и Ярцево (10- – 16 юли 1941)]]
За да подсигурят фланговете на войските, пробили си път до Смоленск, други германски части се заемат да разширят контролираните територии на север и юг. На север, до 20 юли те разбиват Полоцкия укрепен район (на десния бряг на [[Западна Двина]]), завземат [[Невел]] и [[Великие Луки]]. На югоизток, благодарение на успешните действия на [[3-та танкова дивизия (Вермахт)|3-та танкова дивизия]], в района на Могильов са обкръжени части от съветските 13-та и 4-та армия (четири стрелкови дивизии, части от 61-ви стрелкови и 20-ти механизиран корпус).<ref name="stat6-10"/> С това обаче южният фланг на група армии „Център“ не е подсигурен, защото на 13 юли в офанзива преминава 21-ва съветска армия, командвана от генерал [[Фьодор Кузнецов]]. Нейният 63-ти корпус начело с генерал [[Леонид Петровски]] форсира Днепър и завзема Рогачьов и Жлобин, южно от [[Могильов]]. Други съединения на 21-ва армия достигат до река [[Березина]] и наближават [[Бобруйск]]. За да не допусне обхождане на главните си сили, немското командване е принудено да прехвърли в района петнадесет дивизии. Това води до отслабване на натиска към Москва.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 13- – 15</ref>
 
== Втора фаза (21 юли – 7 август) ==
{{Основна|Битка при Рославъл}}
Напредвайки все по-дълбоко в съветска територия, германските войски са принудени да воюват на все по-широк фронт. Отделни армии и корпуси губят пряка връзка помежду си. В пространствата между и зад тях остават боеспособни съветски части, които контраатакуват по фланговете и тила на германските войски.<ref>Wray, T. ''Standing Fast: German Defensive Doctrine on the Russian Front during the Second World War'', Fort Leavenworth, Kansas 1983, стр. 43- – 44 ([http://cgsc.leavenworth.army.mil/carl/contentdm/home.htm Combined Arms Research Library], 10.1.2009)</ref> С директива на [[Хитлер]] от 19 юли в последната десетдневка на месеца са наложени сериозни промени в разположението на група армии „Център“. Започва прехвърляне на танковите войски на север и на юг за осигуряване на оперативната връзка със съседните групи армии. С продължаването на офанзивата към Москва са натоварени пехотните сили на групата „Център“ (4-та и 9-та армия).<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941- – 1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 34- – 35]</ref>
 
* [http://rkka.ru/maps/smolensk.jpg '''Карта на Смоленското сражение, 10.7- – 10.9.1941''']<ref>източник: [http://rkka.ru/ РККА] (достъп от 22.1.2009)</ref>
 
В същото време Ставката хвърля в Смоленското сражение двадесет свежи дивизии. Разделени на пет оперативни групи, те атакуват на широк фронт без необходимата концентрация на силите. Затова успехите им са единични. На 21 юли е отвоюван (временно) Великие Луки. На 27 юли оперативната група на генерал [[Константин Рокосовски]] изтласква немците от Ярцево и се приближава до обкръжените 16-та и 20-та армия.<ref name="stat15-17">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 15- – 17</ref> На същия ден обаче в немски ръце пада Могильов с 12&nbsp;000 съветски военнопленници.<ref name="stat6-10"/> Съветските опити за обкръжаване и разгром на немските войски около Смоленск претърпяват неуспех. На 3 август оперативната група на генерал [[Владимир Качалов]] (28-ма армия), която настъпва от югоизток, е обкръжена край Рославъл и скоро след това е разгромена. Пленени са 38&nbsp;000 души.<ref name="tipp"/> В резултат на боеве за мостовете на Днепър край Соловьово, между 4 и 6 август останките от 16-та и 20-та армия се измъкват от обкръжението.<ref name="stat11"/> Много войници от тези две армии попадат в плен. По немски данни, в боевете западно от Смоленск и в околностите на града Вермахтът успява да плени 310&nbsp;000 души, други 100&nbsp;000 успяват да се оттеглят<ref>Zabecki, D. ''World War II in Europe: An Encyclopedia'', Taylor & Francis, 1999, ISBN 0824070291, стр. 1688</ref>.<ref name="tipp">Типпельскирх, К. ''История Второй мировой войны'', [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/05.html стр. 254- – 255] („Полигон“, Санкт Петербург 1999, цит. по: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 19.1.2009)</ref>
 
Независимо от тези немски успехи, съветската отбрана източно от Смоленск не е сломена. Пренасочването на голяма част от танковите войски, изтощаването на пехотните части и проблемите в снабдяването налагат временно спиране на немското настъпление към Москва.<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 48- – 49</ref> Допълнителен фактор за отлагане на офанзивата към съветската столица е съсредоточаването на значителни съветски сили по средното течение на Днепър (около [[Киев]]). Затова на 30 юли Хитлер издава нова директива, с която германските войски по московското направление преминават в отбрана. <ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941- – 1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 32, 35, 42]</ref>
 
== Трета фаза (8 август – 10 септември) ==
{{основна|Битка при Елня}}
[[Файл:Invasion1941.jpg|мини|300п|Фронтовата линия на 25 август показва уязвимостта на южния фланг на група армии „Център“]]На 8 август танковата група на Гудериан настъпва на юг с цел да обкръжи съветските войски около Киев и западно от Днепър. За две седмици боеве Гудериан изминава 140 км от Рославъл до [[Стародуб]]. Настъплението подкрепя 2-ра армия на генерал [[Максимилиан фон Вайхс]], която завзема Гомел. Напредналата в посока Бобруйск 21-ва съветска армия е откъсната от останалите съветски войски.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 21- – 22</ref><ref name="urvyv128">''1941 год – уроки и выводы'', [http://militera.lib.ru/h/1941/03.html стр. 128- – 129]</ref> От 12 до 20 август в района между Сож и Днепър – при Жлобин, Кричев и Гомел, са пленени общо 128&nbsp;000 съветски бойци.<ref>Fugate, B.
''Operation Barbarossa. Strategy And Tactics On The Eastern Front, 1941'' (Novato: Presidio Press, 1984), [http://militera.lib.ru/h/fugate/05.html стр. 192, 196- – 199] (Проект „Военная литература“, 8.2.2009)</ref> В началото на септември Гудериан преодолява контраатаките на съветските 3-та и 13-та армия откъм [[Брянск]] и масираните бомбардировки от въздуха (с участието на 460 съветски самолета), форсира (10 септември) река [[Десна]] и излиза в дълбокия тил на съветската групировка около Киев<ref name="urvyv128"/>.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 25- – 26</ref>
 
През втората половина на август настъпва и северният фланг на група армии „Център“. В битката за [[Великие Луки]] между 22 и 26 август два корпуса от немската 9-та армия, подкрепени от части на 57-ми моторизиран корпус от танковата група на Хот, разгромяват съветската 22-ра армия, завземат града и пленяват над 30&nbsp;000 души и голямо количество бойна техника. Чрез тази операция групите армии Център и [[Група армии „Север“|„Север“]] (действаща срещу [[Ленинград]]) възстановяват контакта помежду си, нарушен малко след германското нахлуване в СССР.<ref>Fugate, B.
''Operation Barbarossa. Strategy And Tactics On The Eastern Front, 1941'' (Novato: Presidio Press, 1984), [http://militera.lib.ru/h/fugate/05.html стр. 202]; Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. [http://books.google.com/books?id=VjoxjYB_jNAC ''Operation Barbarossa 1941''], Osprey Publishing, 2005, ISBN 184176857X, стр. 64- – 65</ref>
 
Промяната в направлението на германските удари позволява на съветското командване да привлече допълнителни резерви и да подсили отбраната на Москва. На 8 август съветските войски (19-та и 30-та армия) подновяват настъплението си при Духовщина, североизточно, а после и при [[Елня]], югоизточно от Смоленск, но напредват само с няколко километра. Опитите на Червената армия за отвоюване на Смоленск продължават и в началото на септември.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 22- – 25</ref> Единственият голям успех в тези усилия е в [[битка при Елня|ликвидирането на Елнинския плацдарм]] (между 30 август и 8 септември) от 24-та армия на [[генерал-майор]] [[Константин Ракутин]].<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 26- – 27</ref> В отбранителни боеве около реките Западна Двина и [[Воп]] и при Елня войските от немските 4-та и 9-та армия търпят тежки загуби. Някои дивизии губят между 20 и 30 % от бойците си, а 161-ва пехотна дивизия е изтеглена от полесражението, след като три четвърти от нея са унищожени.<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 54, 58- – 59</ref> Съветското командване обаче не разполага с достатъчно сили, за да продължи атаките. Затова на 10 септември Ставката нарежда на войските да преминат в отбрана. С това битката при Смоленск завършва.<ref name="IVOV79">Андроников, Н. (гл. ред.) ''История Второй мировой войны 1939- – 1945'', том 4, стр. 79</ref>
 
== Последици ==
По данни от руските архиви в Смоленското сражение [[Червената армия]] губи 760&nbsp;000 души, в т. ч. близо половин милион (486&nbsp;000) безвъзвратно (т.е. убити, починали от раните си или безследно изчезнали).<ref name="krivoSmSr"/> Пленената или унищожена от германците бойна техника наброява 3&nbsp;2053205 танка и 3&nbsp;1203120 оръдия<ref>{{cite book | last = Mitcham | first = Samuel W. | year = 2007 | title = The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders | publisher = Stackpole Books | location = | pages = 36 | isbn = 081173353X}}</ref> (по други данни – 1&nbsp;3481348 танка, 9&nbsp;2909290 оръдия и 903 самолета<ref name="stat47"/>). Двумесечните боеве за „Смоленските врати“ допринасят за съществена част от загубите на Вермахта на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]], които към края на август 1941 г. достигат 585&nbsp;000 души<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941- – 1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 43]</ref>. До края на септември германските войски срещу Москва са в отбрана. В навечерието на операция „Тайфун“ група армии „Център“ все още не е попълнила загубите си (не достигат 80&nbsp;000 бойци по щат<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 59</ref>), а съветското командване е струпало 1&nbsp;250&nbsp;000 бойци.<ref>[http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_9 ''Московская стратегическая оборонительная операция''], в: Кривошеев, Г. ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'' („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, достъп от 20.1.2009)</ref>
 
Повече от две години град Смоленск е под германска окупация. Подобно на много други съветски селища и той е почти изцяло разрушен в резултат на бойните действия. При освобождаването на града през септември 1943 г. 93 % процента от жилищните сгради са в развалини.<ref>Козлов, М. (гл. ред.) ''Великая отечественная война 1941- – 1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 657</ref> На [[6 май]] [[1985]] г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Смоленск получава почетното звание „[[Град герой]]“.<ref>[http://admcity.smolensk.ru/info/istor_spr/istor_spr.html ''История города''] (взето от [http://admcity.smolensk.ru/ официалния сървър на администрацията на Смоленск], 21.1.2009)</ref>
 
== Източници ==