Желево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация на векове |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 12 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 13:
| географска-област = [[Кореща]]
| площ =
| височина =
| население = 135
| население-година = 2001
Ред 35:
Първоначално селото е разположено в местност, известна като Старо Желево. Към 1915 година в Старо Желево са запазени основи на къщи. Според предания след наводнение местните жители основавали Ново Желево. Първите заселници се занимавали с дърводобив и изработване на изделия от дърво, които продавали в [[Лерин]].<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 10-16/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 10-16.</ref>
В XV век в ''Жельова'' са отбелязани поименно 92 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство,
В началото на ХVІІІ век е построена църквата „Свети Николай“.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 19-20/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 19-20.</ref> В 1925 година на негово място е издигната нова църква.<ref>{{cite book |title= Εκκλησίες του νομού Φλωρίνης. Βυζαντινά και μεταβυζαντινά μνημεία της Μακεδονίας |last= Μουτσόπουλος|first= Ν. Κ|year=2003 |location=Θεσσαλονίκη
В края на XIX век Желево е българско село в Костурска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Зелова'' (Zélova) живеят 900 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., ''Селево'' (Sélévo) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 265 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 108-109.</ref>
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] се засилват [[Българско Възраждане|възрожденските процеси]] в Желево. В 1864 година<ref name="Greek tourism guide - GTP">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1 | заглавие = Πληροφορίες τοπωνυμίου | достъп_дата = 2015-01-10 | издател = Greek tourism guide - GTP }}</ref><ref name="Ο υγρότοπος των Πρεσπών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/goutas/prespes/monuments.html | заглавие = Πολιτιστικά μνημεία | достъп_дата = 2015-01-10 | издател = Ο υγρότοπος των Πρεσπών }}</ref> по инициатива на хаджи [[Павле Янков]] е построена втора църква в селото - „[[Свети Атанасий (Желево)|Свети Атанас]]“, но гръцкият владика в Костур отказва да я освети, докато не бъдат премахнати славянските надписи. Надписите са заличени до 1908 година.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 20-24/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 20-24.</ref>
Ред 45:
Според сведения в българския периодичен печат, на които се позовава [[Кирил Български|патриарх Кирил]], в селото към 1880 година функционира българско училище. Гръцкият владика пристига в Желево, за да се опита лично да го закрие.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.</ref> Според историка на селото [[Фото Томев]] първият опит за откриване на българско училище в селото е направен през 1883 година, но въпреки желанието на желевци се оказва неуспешен поради противодействието на гръцкия учител.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 22-24/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 22-24.</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Жельово'' има
[[File:ADARTIKO.jpg|мини|250п|Народни носии от Желево]]
Селото е база на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андарти]], воюващи с българските чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. По гръцки сведения към лятото на 1902 година в селото има 300 семейства, от които само 10 под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], а останалите [[Цариградска патриаршия|патриаршистки]].<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=811&Itemid=369 Ζέλοβο]</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Желево има 1 760 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.</ref> По гръцки сведения след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] половината население на селото минава под върховенството на Екзархията, макар до 1907 година гъркоманите да контролират и двете селски църкви.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=811&Itemid=369 Ζέλοβο]</ref> През януари 1907 година 173 жители на селото се подписват в писмо до българския екзарх с искане да преминат под ведомството на Екзархията и да им се изпратят български учители.<ref>Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 251 - петима от жителите на селото се подписват на кирилица, останалите - с гръцки букви.</ref> До лятото на 1908 година екзархийските семейства се обслужват от свещеника на село Ощима. Няколко седмици след Хуриета в селото започва работа първият екзархийски свещеник - местният жител Илия Траянов.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 30-31/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 30-31.</ref> В 1909 година в Желево има над 200 български екзархийски къщи от общо 250, като гъркоманите държат черквите и училището.<ref>[[s:Телеграма от Иларион от Костур]]</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Желево преди [[Балканска война|Балканската война]] има 270 български къщи.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.</ref>
Ред 57:
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В 1927 година селото е прекръстено на Андартикон, в превод ''андартско'', ''бунтовническо''. В междувоенния период известен брой желевци се изселват към Северна Америка.
През [[Втора световна война|Втората световна война]] в Желево е създадена чета на българската паравоенна организация [[Охрана]],<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> начело с Кузе Глигоров и Филе Бекяров.<ref name="Миноски 27">{{cite book |title= Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949)
Според изследване от 1993 година селото е „славофонско“ и „[[македонски език|македонският език]]“ в него е запазен на средно ниво.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"]</ref>
; Преброявания
[[File:Zhelevo.jpg|мини|250п|Жени от село Желево в началото на XX век]]
* 1913 - 1415 души
Ред 76:
===Желевско братство в Торонто===
Към 1906 година преселниците от Желево създават спомагателно Желевско братство в Торонто.<ref>Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 161. Фото Томев посочва като година на основаване на първото Желевско братство 1907 - пос. съч., с. 89-90.</ref> Негов председател е Атанас Марковски,
[[File:Zhelevo Tomev book on Zhelevo best 2-002.jpg|thumb|250п|{{cite book |title= Кратка история на село Желево, Македония |last=Томевъ |first= Фото |authorlink=Фото Томев |year=1971
== Редовни събития ==
Ред 99:
* {{флагче|България}} [[Кирил Нолев]] (? - 1918), български революционер от ВМОРО
* {{флагче|Гърция}} [[Лазар Киров]] (Лазарос Киру), гръцки андартски капитан
* {{флагче|Гърция}} Наумче Андреев (Ναούμ Ανδρέου), един от посредниците при привличането на Коте Христов на гръцка страна,<ref name="Борбите 23">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров
* {{флагче|Гърция}} Наум Мирчов (Ναούμ Μήρτσος), гръцки андартски деец от четвърти клас, убит от българи<ref name="manos.164." />
* {{флагче|Гърция}} Никола Наумов (Νικόλαος Ναούμ), гръцки андартски деец, учител и ифонрматор на Германос Каравангелис<ref name="manos.164." />
Ред 105:
* {{флагче|България}} [[Никола Михов (революционер)|Никола Михов Яновски]] (? - 1907), български революционер от ВМОРО
* {{флагче|Гърция}} [[Павел Киров]] (Павлос Киру) (? - 1906), гъркомански андартски капитан
* {{флагче|България}} [[Павле Янков]], войвода в Кресненско-Разложкото въстание
* {{флагче|Гърция}} Папа Антонис ( Παπα-Αντώνης, Κύρου Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец от четвърти клас, свещеник<ref name="manos.164." />
* {{флагче|България}} [[Пандо Лазаров]], български революционер от ВМОРО
|