Желево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: латинизация на векове
м форматиране: 12 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 13:
| географска-област = [[Кореща]]
| площ =
| височина = 1 1511151
| население = 135
| население-година = 2001
Ред 35:
Първоначално селото е разположено в местност, известна като Старо Желево. Към 1915 година в Старо Желево са запазени основи на къщи. Според предания след наводнение местните жители основавали Ново Желево. Първите заселници се занимавали с дърводобив и изработване на изделия от дърво, които продавали в [[Лерин]].<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 10-16/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 10-16.</ref>
 
В XV век в ''Жельова'' са отбелязани поименно 92 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Желево'' е споменато с 35 глави на семейства и двама неженени: ''Йорг, Томо, Папа Яне, Стайо, Димо, Алекса, Йорг, Михал, Владо, Драгне, Йорг, Михос, Димо, Паско, Димитри, Йорг, Михо, Стайко, Нико, Владо, Михо, Михо, Дуко, Тодорос, Михо, Койо, Йорг, Васил, Тодор, Никола, Яно, Дуко, Димшор, Мартин, Папа Тодор, Бойо и Тодор''. Общият приход за империята от селото е 2&nbsp;2752275 [[акче]]та<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 109.</ref>.
 
В началото на ХVІІІ век е построена църквата „Свети Николай“.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 19-20/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 19-20.</ref> В 1925 година на негово място е издигната нова църква.<ref>{{cite book |title= Εκκλησίες του νομού Φλωρίνης. Βυζαντινά και μεταβυζαντινά μνημεία της Μακεδονίας |last= Μουτσόπουλος|first= Ν. Κ|year=2003 |location=Θεσσαλονίκη |pages=156 }}</ref>
 
В края на XIX век Желево е българско село в Костурска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Зелова'' (Zélova) живеят 900 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., ''Селево'' (Sélévo) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 265 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 108-109.</ref>
 
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] се засилват [[Българско Възраждане|възрожденските процеси]] в Желево. В 1864 година<ref name="Greek tourism guide - GTP">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1 | заглавие = Πληροφορίες τοπωνυμίου | достъп_дата = 2015-01-10 | издател = Greek tourism guide - GTP }}</ref><ref name="Ο υγρότοπος των Πρεσπών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/goutas/prespes/monuments.html | заглавие = Πολιτιστικά μνημεία | достъп_дата = 2015-01-10 | издател = Ο υγρότοπος των Πρεσπών }}</ref> по инициатива на хаджи [[Павле Янков]] е построена втора църква в селото - „[[Свети Атанасий (Желево)|Свети Атанас]]“, но гръцкият владика в Костур отказва да я освети, докато не бъдат премахнати славянските надписи. Надписите са заличени до 1908 година.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 20-24/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 20-24.</ref>
Ред 45:
Според сведения в българския периодичен печат, на които се позовава [[Кирил Български|патриарх Кирил]], в селото към 1880 година функционира българско училище. Гръцкият владика пристига в Желево, за да се опита лично да го закрие.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.</ref> Според историка на селото [[Фото Томев]] първият опит за откриване на българско училище в селото е направен през 1883 година, но въпреки желанието на желевци се оказва неуспешен поради противодействието на гръцкия учител.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 22-24/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 22-24.</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Жельово'' има 1&nbsp;2501250 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref>
[[File:ADARTIKO.jpg|мини|250п|Народни носии от Желево]]
Селото е база на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андарти]], воюващи с българските чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. По гръцки сведения към лятото на 1902 година в селото има 300 семейства, от които само 10 под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], а останалите [[Цариградска патриаршия|патриаршистки]].<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=811&Itemid=369 Ζέλοβο]</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Желево има 1 760 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.</ref> По гръцки сведения след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] половината население на селото минава под върховенството на Екзархията, макар до 1907 година гъркоманите да контролират и двете селски църкви.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=811&Itemid=369 Ζέλοβο]</ref> През януари 1907 година 173 жители на селото се подписват в писмо до българския екзарх с искане да преминат под ведомството на Екзархията и да им се изпратят български учители.<ref>Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 251 - петима от жителите на селото се подписват на кирилица, останалите - с гръцки букви.</ref> До лятото на 1908 година екзархийските семейства се обслужват от свещеника на село Ощима. Няколко седмици след Хуриета в селото започва работа първият екзархийски свещеник - местният жител Илия Траянов.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 30-31/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 30-31.</ref> В 1909 година в Желево има над 200 български екзархийски къщи от общо 250, като гъркоманите държат черквите и училището.<ref>[[s:Телеграма от Иларион от Костур]]</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Желево преди [[Балканска война|Балканската война]] има 270 български къщи.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.</ref>
Ред 57:
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В 1927 година селото е прекръстено на Андартикон, в превод ''андартско'', ''бунтовническо''. В междувоенния период известен брой желевци се изселват към Северна Америка.
 
През [[Втора световна война|Втората световна война]] в Желево е създадена чета на българската паравоенна организация [[Охрана]],<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> начело с Кузе Глигоров и Филе Бекяров.<ref name="Миноски 27">{{cite book |title= Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949) |last= Миноски|first=Михајло |authorlink= |coauthors= |year= 2017 |publisher=Risto Stefov Publications |location= Toronto, Canada |isbn= |pages=27 |url= http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Mincho-Fotev-i-Natsionalno-Osloboditnoto-Dvizenie-na-Makedonskiot-Narod.pdf |accessdate=}}</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] Желево пострадва силно, като 200 семейства се изселват в [[Югославия]] и в други социалистически страни.<ref>Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.</ref>
 
Според изследване от 1993 година селото е „славофонско“ и „[[македонски език|македонският език]]“ в него е запазен на средно ниво.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"]</ref>
 
; Преброявания
[[File:Zhelevo.jpg|мини|250п|Жени от село Желево в началото на XX век]]
* 1913 - 1415 души
Ред 76:
 
===Желевско братство в Торонто===
Към 1906 година преселниците от Желево създават спомагателно Желевско братство в Торонто.<ref>Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 161. Фото Томев посочва като година на основаване на първото Желевско братство 1907 - пос. съч., с. 89-90.</ref> Негов председател е Атанас Марковски, касиер Фото Марков. Скоро след това братството е закрито, но на 1 октомври 1921 година е създадено отново. За пръв председател е избран Търпо Стефов, а за секретар - Кръсто Петров. В дейността на братството се включват и патриаршисти. Целта на Желевското благотворително братството е да подпомага морално и материално своите членове. През 1929 година е учредено и Младежко дружество към Братството, но скоро след това е закрито. През 1948 година в Торонто е построен Желевски дом.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 88-100/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, pp. 88-100.</ref>
[[File:Zhelevo Tomev book on Zhelevo best 2-002.jpg|thumb|250п|{{cite book |title= Кратка история на село Желево, Македония |last=Томевъ |first= Фото |authorlink=Фото Томев |year=1971 |publisher= Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада }}]]
 
== Редовни събития ==
Ред 99:
* {{флагче|България}} [[Кирил Нолев]] (? - 1918), български революционер от ВМОРО
* {{флагче|Гърция}} [[Лазар Киров]] (Лазарос Киру), гръцки андартски капитан
* {{флагче|Гърция}} Наумче Андреев (Ναούμ Ανδρέου), един от посредниците при привличането на Коте Христов на гръцка страна,<ref name="Борбите 23">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването и&#768; от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=23 }}</ref> гръцки андартски деец от първи клас, ранен през 1906 година, умира на път за Битоля<ref name="manos.163." />
* {{флагче|Гърция}} Наум Мирчов (Ναούμ Μήρτσος), гръцки андартски деец от четвърти клас, убит от българи<ref name="manos.164." />
* {{флагче|Гърция}} Никола Наумов (Νικόλαος Ναούμ), гръцки андартски деец, учител и ифонрматор на Германос Каравангелис<ref name="manos.164." />
Ред 105:
* {{флагче|България}} [[Никола Михов (революционер)|Никола Михов Яновски]] (? - 1907), български революционер от ВМОРО
* {{флагче|Гърция}} [[Павел Киров]] (Павлос Киру) (? - 1906), гъркомански андартски капитан
* {{флагче|България}} [[Павле Янков]], войвода в Кресненско-Разложкото въстание (? - 1905)
* {{флагче|Гърция}} Папа Антонис ( Παπα-Αντώνης, Κύρου Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец от четвърти клас, свещеник<ref name="manos.164." />
* {{флагче|България}} [[Пандо Лазаров]], български революционер от ВМОРО