Заговор на Пизон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Неправилно вложен таг с различно визуализиране в HTML5 и HTML4; форматиране: 8x тире, 2 интервала, число+г. (ползвайки Advisor)
м се явява ---> е
Ред 3:
По същото време започва противостоене между Нерон и [[Сенат]]а. Сенаторите помнят, че през 54 г., получавайки властта, Нерон им обещава почти такива привилегии, каквито са имали по времето на [[Римска република|Републиката]]. Постепенно обаче императорът съсредоточава все повече и повече власт в ръцете си. През 65 г. се оказва, че Сенатът въобще няма никаква реална власт.
 
Това противоречие се материализира в заговор, чиято ключова фигура се явявае [[Гай Калпурний Пизон (консул)|Гай Калпурний Пизон]] – знаменит политик, [[оратор]], меценат. Той успява да увлече със своите идеи няколко високопоставени сенатори, съветници и приятели на Нерон – [[Сенека]], [[Петроний]], поета [[Марк Аней Лукан]], конническото съсловие, а също и един от префектите на преторианската гвардия [[Луций Фений Руф|Фений Руф]], управляващ преторианците заедно с предания на Нерон [[Тигелин|Гай Офоний Тигелин]]. В заговора са въвлечени и още двама високопоставени преторианци – [[трибун]]ът на преторианската кохорта [[Субрий Флав]] и [[центурион]]а [[Сулпиций Аспер]].
 
Мотивите на всички заговорници са различни – от проста смяна на монарха до реставрация на републиката. Основни вдъхновители са Аспер и Пизон. Флав и Руф се ангажират да обезпечат поддръжката на преторианците, а сенаторите сред заговорниците – поддръжката на Сената. Въпросът какво да се прави, след като свалят Нерон, остава открит.